събота, 28 февруари 2009 г.

Време е хората да се преобразят. Възгледите и принципите, върху които е изграден животът им, трябва коренно да се изменят. Не е въпрос да събаряме и да рушим, но да съградим нещо по-хубаво. Старата къща нека си остане, а ние да съградим нова. Ако новата къща е по-хубава от старата, тогава имаме право да я съборим. И природата постъпва така. Тя едновременно руши и съгражда. Старите форми държи, докато съгради новите. Днес природата създава нов тип човек. Чертите на лицето му се отличават от стария тип: носът, очите, пръстите му – всичко се отличава. Като ме слушате да говоря така, вие казвате: Какъв ли е новият тип човек? – Като вас, но се отличава по това, че у него няма страх, няма съмнение, няма омраза. В душата на новия човек има милосърдие, разумност. Дето отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае какво е направил. Хората на новата култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз. Новият човек се отдава в служене на Бога….
Дерзайте, аз съм, стр.50-51, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

Първия Български Бутон за споделяне

В градината на един богат чифликчия расли и се развивали красиви, редки видове цветя. Целият дом – чифликчията, жена му, децата, слугите се грижели за тези цветя: поливали ги, разкопавали ги, чистели ги от бурените. Всичко правели с радост и веселие. И цветята се радвали и казвали, че никой няма такива добри условия, като техните. Някъде в полето расла самотна слива. Никой не се грижел за нея. Тя често си въздъхвала и казвала: Никой човек не се грижи за мене, никой не им се радва, но пак не съм сама. Небето ме мило поглежда, слънцето ми се усмихва, и дъждецът ме оросява. Господарските цветя се радвали и веселили, докато един ден ги сполетяло голямо нещастие: господарите им заминали някъде, напуснали чифлика, напуснали и цветята. Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали да вехнат. – Защо сте тъжни? – запитала ги самотната слива. – Господарите ни заминаха, няма кой да ни полива, няма кой да се грижи за нас. - Вижте, моето положение не се изменя. Небето всякога ми се радва, слънцето всякога ми се усмихва, и дъждецът навреме ме полива. Градинските цветя изсъхнали, не оставили никакъв спомен от себе си, а самотната слива продължавала още да живее.
И хората – като градинските цветя, един след други изсъхват и изчезват. Страхливите се събират в общества, заедно да живеят, заедно да се окуражават. Човек е сам в живота. Той трябва да разрешава въпросите си като самотната слива, а не като градинските цветя, оставени на грижите на своите господари. Страхът е чувство, което само предпазва човека от опасности, но не разрешава въпросите. Доказано е, че хора, които живеят при богати, благоприятни условия, умират по-рано от онези при неблагоприятните условия.
Живот вечен, стр24-25, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Знайте, че за вас се интересуват множество разумни и възвишени същества и всеки момент ви помагат. Вие не ги виждате, но трябва да знаете, че успехът ви в живота се дължи на любовта и грижите им към вас. Отношението им към вас е същото, каквото е отношението на родителите, на братята и сестрите към добрия син и брат... Ако поддържате същото отношение и към съществата от разумния свят, които ви обичат, животът ви коренно ще се измени.
Будният ден, стр.230-231, Божествената мисъл, МОК г.7 т.1 1942

Първия Български Бутон за споделяне

Съвременните хора живея в изключителни времена. Възкресението, за което се говори в Писанието, става и сега. Днес светът се съди, и мъртвите ще се явят на съд пред Господа. Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания...Това е начало на изпитанията, които няма да преминат скоро. Земята ще се тресе, ще се огъва, докато се създаде новото. Нов свят се твори сега. Не се страхувайте, но уповавайте на Бога и кажете като Псалмопевеца: „Тисящи ще падат от страната ти, и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи”. Работете върху ума и сърцето си съзнателно, да бъдете от онези праведни, добри и разумни хора, за които възвишените и напреднали братя са готови всякога да воюват. Вие ще работите за доброто на своята душа, както и за доброто на своите ближни, а други ще воюват за вас.
Будният ден, стр.241-242, Божествената мисъл, МОК г.7 т.1 1942

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 17 февруари 2009 г.




Тази книга не е фантастика. Тя е научно познание за живота след смъртта. Съдържа огромна информация за отвъдния свят и представлява безценен наръчник за човека по възловите житейски проблеми. Книгата разказва за чудните преживявания на освободения от земното тяло дух в невидимите светове. Базира се на строго духовно познание, известно още от древността на малцината посветени в тайните на Природата. Тази книга не само изяснява какво става след смъртта, къде отива духът и какво представлява Отвъдното, но същевременно осветлява същността и смисъла на такива глобални въпроси, които са вълнували човечеството от най-дълбока древност, каквито са:

произходът на Вселената,
човешката еволюция,
записките на Природата,
Космичните Дни и Нощи,
вълните на живота,
миналите прераждания,
кармичните дългове,
Космичните Закони,
съдбата,
Адът и Рая,
сънищата,
болестите,
смъртта на деца,
ясновидството,
хипнотизмът,
трансът,
душевните заболявания,
шизофренията,
космичната мисия на Христос,
доктрината на Непорочното Зачатие,
грехопадението,
послесмъртната съдба на самоубиеца,
ефтаназията,
абортите,
разводите,
присаждането на органи,
смъртното наказание,
наркотичната пристрастеност
и много други.


Книгата е добро четиво за всички възрасти – от деца до дълбока старост. Всеки заслужава да знае какво става с човека след като булото на смъртта се спусне и той изпадне в състояние на “вечен покой”. И всеки се нуждае от познание на основните Космични Закони, които управляват цялата Вселена, включително и човека и на които е подчинен целият видим и невидим свят.
Тази книга разкрива какъв е еволюционния път на човека, откъде идва той, къде отива и в какво се състои истинския смисъл на живота. Тя дава безценно познание, което може да промени и облегчи съдбата на човека и да направи живота му много по-лесен и осмислен.

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 10 февруари 2009 г.


* * *
Българийо,
На тебе посвещавам тази книга.
И нека тя с невидима ръка
към бъдното с надежда те повдига.
Макар измъчена сега,
макар без водеща следа,
аз вярвам в твойта многолетност.

Защото свята си!
И гордо носиш ти съдбата си!


БЪЛГАРИЙО,
Ти цялата си в мене –
с юнашкото си минало,
със доблестта си.
Ти моя си икона,
с която пазя тук честта си.
А днес те виждам на колене –
разсипана, унила, изтерзана…
И ставаш моя смъртна рана!
Как искам аз да ти помогна!
Опитвам се със твоята съдба
на запад политиците да трогна.
Но не във туй е истината.
Защото помощта е в теб самата,
във твойта многолетна сила.
Аз знам, че устоя
на византийци, хуни, турци и татари,
и не веднъж от руини издигна своето чело,
опази с доблест границите стари,
във бъдното забила своето витло.
Стани. Огледай се. И запретни се.
Разбутания дом отново затегни.
Над скърби и беди със гордост изправи се,
ръцете си в небето протегни.
Защото ако всеки надигне се със вяра,
изпълни сетивата си с любов,
ще заблестиш като икона чудна, стара
и вредом ще се чуе твоя борбен зов.
Стани. Защото ти сама градиш съдбата си
и само ти си отговорна
за горестните сълзи на чедата си.
Защото помощта отвън не ще да дойде.
Търси я в себе си. Във собствената мощ,
за да излезеш от кошмарната безлунна нощ.




Марсиа Малинова - Антони

Първия Български Бутон за споделяне