Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как? – По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява любовта си по специален начин. Следователно, любовта на Бога към едного не отговаря на любовта му към другиго. Ако мислите, че любовта на Бога към едного е по-голяма, а към другиго – по-малка, вие се лъжете…
Днес философи, учени, писатели пишат за мястото на човека в природата. Всеки го разглежда по своему. Това е въпрос, който и досега не е разрешен. Всеки индивид има определено място. Щом попадне на мястото си , той е доволен; той расте и се развива правилно. Щом напусне мястото си, той става нещастен. Това се отнася не само до хората, но до всички същества, без изключение. Следователно, стой на своето място. Ако изместиш някого, ще пострадаш. Дето е щастието на едного, там е нещастието на другиго. Такъв е законът. Дадено ти е място, пази го!.....
…Как ще позная, кое е моето място? – Като застанеш на своето място, ти ще почувствуваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички… Всяка дисхармония в теб показва, че не си на мястото си.
Новата азбука, стр.210-211, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

За да изправи погрешката си, човек трябва да я прекара два пъти през ума си: да я изповяда пред себе си, да я изповяда и пред хората. За да се освободи от терзанието на една своя погрешка или на един свой грях, човек трябва да се изповяда пред своите ближни. Такъв е законът. Една погрешка, една болка се лекува, когато излезе наяве. Например някой се разгневи и от гняв пореже ръката си. Кой как го види, все го пита, защо ръката му е превързана. Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасне по-скоро. Той ще мине през големи изпитания, но и много хора ще му се притекат на помощ. Едни ще му помагат, а други ще го морализират, ще го питат защо е бил толкова глупав, защо не се е въздържал и т.н. Всичко това той трябва да издържи, но в края на краищата ще се освободи. Ако не каже истината, малцина ще знаят погрешката му, но раната мъчно ще зарасне, няма кой да му помогне. Когато изправя погрешките си, човек трябва да бъде смел, решителен. Когато изправя погрешките си, той не върши това за хората, а за великия принцип, на който служи.
Гласни и съгласни букви, стр.80, Влияние на светлината и тъмнината, МОК г.5, АЛФА-ДАР 1995

Сократ е казал: „Има жени, и жени”, т.е. два вида жени. Когато я срещнеш, жената трябва да те промени, а не да ти извърти ума. Когато влизаш при нея дори с лоша мисъл, тя трябва да ти превърне ума и да кажеш:”Няма да правя такова нещо”. Това е жена…Такива жени желая аз – да обърнат умовете на тия твърдоглави българи. Вие, жените, имате ключ за това. Не се обиждайте, казвам да промените вашите деца, които са твърдоглави, да промените вашето сърце, целия ваш душевен бит. Това, разбира се, няма да стане за една, пет или десет години, това е въпрос за векове. Това е днешния ден – ден за работа. Господ идва да даде служба на жените…
Кръстът, стр.226-227, НБ „В начало бе” 2003

...ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Тъй щото, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес? Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат”. Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере – хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
Симон Петър, стр.55, Любов към Бога, Съборно слово 1931, ИББ 2007

Великите хора са израз на деятелността на цялото човечество. За да се роди един велик човек на Земята, множество монади от духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Както дървото чрез плода си изпраща свой посланник в друго някое дърво, така безброй възвишени монади или души, като действат колективно, изпращат, т.е. съсредоточават своята инелигентност към един човек или към един Учител на земята, и той става велик. В това отношение всеки човек, колкото обикновен да е, представя колективитет от души. Като знаете това, всеки трябва съзнателно да работи върху себе си, защото и на него ще дойде ред да влезе в това колело. За всеки ще дойде определеното време, да се запали. За тази цел той трябва да приготви в себе си нужното количество огън. Този огън се подклажда от опитностите, които човек събира.
17 май 1922 г., т.”Двата пътя”

Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите. Той само ги възприема и предава.
Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи, всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата.
Дадено по нещо, стр.252-253, ООК, /1928-29/, Хелиопол 1994

Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т.е. със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание. Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чрез нея. Тази душа именно представлява канала, чрез който се пренасят благата от невидимия свят към душата, която живее на земята. Човек не може да възприеме Божията Любов и Божиите Блага отдето и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин - как да постъпваме с всички останали души. Не е лесно да обичате човека. Онзи, когото обичате, той трябва да има нужда от вас, а вие трябва в подробности да разбирате неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човек може да страда от някаква болест, или да го мъчи някакво съмнение, но щом вие го обичате, ще извадите тези тръне от плътта му, и след това ще му покажете пътя, по който трябва да върви, за да се подигне. Всичко това трябва да направи по такъв начин, че той да вижда във вашето лице истински приятел, който желае неговото добро и повдигане.
Иди повикай мъжа си! ,стр.72-73,” Праведният” т.III, НБ, 1931

Всички хора, с които се срещате, са еднакво ценни и важни…На какво се дължи величието на големите философи, музиканти, поети, учители? На любовта на хората – все има някой да ги обича, и те да обичат някого. Кой е този , който го обича и когото той обича? Някои го наричат Бог, други – майка, баща, брат, сестра, приятел. Този именно, който ви обича, е подтик за вас, да се проявите. Отде ще дойде тази сила, този подтик, не знаете. Някой има само един приятел, който го обича, но зад него се крият още хиляди приятели, за които той никога не е помислял. Хилядите приятели влизат в единия приятел, когото виждате и който ви подтиква…Ако се върнете до Адама, ще видите тази нескончаема редица от ваши приятели. Всички души са свързани в едно неразривно цяло.
Граници в живота, стр.313-314, „Събуждане” т.I, ООК, 1944

Казано е: „Ще изпратя Духа си.” …Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте, дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише. И завоевателят вади смело оръжието си, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието… Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея…Обръщам се към жените и казвам: Не бивайте мекушави! Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре!...
Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.
Петимата братя, стр.18-19-20, НБ „Петимата братя” 1949.

Първата проява на Любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на Любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на Любовта от магнетичната... Третата проява на Любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна, нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души...Хората още не познават сродството като проява на Любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. Велико нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство.
Стр.142, Великите условия на живота, , Варна, 1998, „555”

Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека… В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл ,че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия?...Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава: дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.
Побеждавайте злото, ст.144-145, „Да ни даде” НБ, 1938.

И днес, като дойде Христос, няма да излекува всички хора, но само онези, на които съзнанието е пробудено… Ще отидеш между хората и там ще се подвизаваш. В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности. Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях? Не, ние ще използуваме техните знания и опитности като школа, която трябва да изучаваме. Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на Божественото в себе си. Онези хора, колкото и малко и да са те, посветили живота си в служене на Бога с любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение. От тях зависи всичко. .. Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него.
Величието на един народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високо духовни, просветени хора. Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот. Добрите, разумните хора в една държава представят ядката на нейния вътрешен живот. Те са спасители както на своя народ, така и на цялото човечество.
„Плати ми що ми си длъжен” 50-51 стр. НБ „Който дойде при мене” Сонита 1998 г.