Но законът е такъв: не могат да се възприемат изведнъж два противоположни образа в природата, защото, ако единият образ е хармоничен, другият ще бъде дисхармоничен. Но това произтича от факта, че в самия живот има две велики течения. Соковете, които идат от корените на дървото, имат едно свойство, а тези, които идат от клоните, имат друго свойство. Може да попитате защо става така. За обяснение аз ще си послужа с една аналогия, с това, което става в природата. – Защо корените на дървото не са прави, както клоните, а лъкатушат в земята? – Понеже почвата е по-гъста За да си пробият път, корените са принудени да изкривяват своята посока. А клоните, понеже растат в по-рядка атмосфера, техният растеж е по-правилен. Значи, когато схващанията на хората са материалистични, винаги има известно изкривяване.
След три дни, ст.114, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

В човешкия свят когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. В Божествения свят става обратното. Когато не обичаш някого, най-много го храниш и гледаш. А когато обичаш някого, най-малко му даваш. На небето и никак да не те нахранят, това е привилегия, дадена на малцина…Това се случва рядко, на хиляди години един път. Как ще разберете тази дълбока, Божествена наука?
Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко. Той може да дава на другите. Той казва: Нека на всички да се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят. Аз се радвам, че те са получили Божественото благословение. На наш език преведено, то значи, че трябва да си отстъпваме.
Малкият стрък, стр.225, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

Физическият свят е свят на промени, поради което човек ту отслабва, ту се засилва. Много от съществата, които живеят на физическия свят, се намират на низка степен на развитие, вследствие на което черпят сила от ония същества, които стоят на по-високо стъпало от тях. Попаднете ли на пътя им, те непременно ще черпят от вас, и вие ще се чувствате обезсилени. За да си набавите изразходваната сила, вие трябва да се свързвате с възвишения свят, оттам да черпите енергия. Каквото и да правите, вие не можете да се освободите от влиянието на низшия свят. Спасението ви от това влияние седи във връзката ви с разумния, възвишен свят. Следователно, от едно място ще черпят от вас, от друго място пък вие ще черпите.
Просветено съзнание, ст.18, „Просветено съзнание” т.II, ООК, 1940

Разумният свят изисква от човека да бъде изправен към закона на любовта, да не се влияе от никого. Много пъти човек ще дохожда на земята и ще си заминава. Затова той трябва да бъде винаги готов да дава, да има нещо, което да го препоръчва, да му дава кредит. Разумните същества от другия свят знаят всичко, каквото човек мисли и прави на земята. Нашата съдба е в техните ръце. Бог е с нас, докато вършим добро. Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни…Не е важно колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, както и големият. – Защо? – Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след теб ще се запаля и останалите клечки.
Пред новата епоха, стр.267, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

...в сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме...От тази вълна става събиране на енергията, затова отсега вече някои усещате нещо като сърцебиене, нещо ви бутне в нервната система. Тия вълни идат периодически и като попаднеш в тях, в някое отношение те разреждат кръвта, в друго отношение я събират; в някое отношение те събират нервната система, в друго – разредяват тази енергия. И следствие на това едни хора получават нервен удар и умират...Търси причината, а причината е вътре – попаднал е в тази вълна. Единственото нещо – той трябва да се обърне нагоре, към Бога, да подобри вибрациите на своето тяло. Друго спасение няма! Другояче хората ще измират, ще дойдат епидемии и ще ги завлекат. Природата в туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия същества погрешат, дойде, помете всичко...След туй отново праща духа си, създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти.
Двете течения: огнената вълна и вълната на любовта, стр. 213-214 Окултна музика, ООК г.2 т.2 Алфа Дар 2007

Ще знаете, че и страданията, и радостите имат край. – Защо? – Защото обектите на страданията и на радостите са материални. Докато има обекти, ще има и радости, и страдания. Щом изчезнат обектите, ще се свършат и радостите ,и страданията. Придобиването на богатство, на приятели прави човека радостен. Щом ги изгуби, той страда. За да не губи радостта си и да не страда, човек трябва да търси духовни обекти, а не материални.
Периодичност в живота, стр. 14, Отворени форми, МОК г.8, т.2, 1943

Помнете: В живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Не сме ние господарите в света. Има други същества, по-силни от нас…Който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда от друго място. По какво се познава, че животът на даден човек е уреден? Питам: По какво се познава, че едно плодно дърво живее? – По това, че то цъфти, връзва плод, и плодът узрява. Следователно, ако човек не цъфти и не дава плодове, животът му не е уреден. И без да цъфти и връзва, дървото пак съществува, но постепенно изсъхва, и животът в него престава да тече. Също така има два вида хора: едните страдат, но цъфтят, връзват и живеят; другите нямат страдания, не искат да страдат, но не цъфтят и не връзват. Следователно те са изложени на изсъхване. Те могат да съществуват, но живот няма да имат в себе си…
Да страдаш, това значи да пуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш; да страдаш значи да имаш противоречия, противодействия, да придобиеш опитност за великите закони, които регулират живота.
За името ми, стр.58,59,60 „Петимата братя” НБ, 1949 г.

Когато скърби, човек се свързва със същества, които седят по-ниско от него. Техните вибрации, техните състояния са дисхармонични и не отговарят на неговите. Тази е причината, задето в скръбта си човек чувства понижаване на състоянието си.
Едно трябва да знаете: състоянията, които човек преживява, не са индивидуални, но колективни. Чрез тях той изразява едно общо състояние. Ще кажете: Не сме ли свободни да се проявяваме независимо от другите хора? – На земята човек не може да бъде абсолютно свободен. Той е свързан с много същества в системи, и от хармонията или дисхармонията между тях зависи и неговото състояние. Пък и състоянието на тия същества зависи от неговата вътрешна и външна хармония и дисхармония...
...вие трябва да се изучавате, да знаете коя мисъл, кое чувство и кое действие в дадения момент е ваше индивидуално, и кои са чужди. Щом можете да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните, и по този начин ще се освобождавате от тях. Това значи да бъде човек господар на себе си.
Добро и свобода, стр.19,20,21, Жива реч, МОК г.5 т.3 1937

Кога се отчайва човек? Когато употребява много време за дребни работи. Някой мисли, че за да помогне на някого, трябва да му говори много, или да му прави много добрини. Помощта не е в многото. Искаш ли да помогнеш на някого, помисли две минути за него. През това време не допущай никаква лоша мисъл или лошо чувство към него. Искаш ли да се разговаряш с някого, дай му две минути на разположение. В това време ти можеш да му кажеш толкова неща, колкото за десет часа. Искаш ли да посетиш един болен, посети го за две минути и изпрати към него своите чисти и добри пожелания. Две интензивни минути в мисълта, в чувството, в разговора, в правенето на добро, струват повече от десетки мисли и чувства, от дълги разговори и от много добрини. Така постъпва Бог. Ако Той ви държи две минути в мисълта си, вие сте придобили толкова, колкото в цял живот не можете да придобиете.
Типове и образи, стр.207-208, МОК,/1926-27/ т.2, София 1939

..трябва да се знае, че всеки човек не може да възприеме истината, както и всеки не може да я предаде. За да предадете истината в душата на другите хора, вие сами трябва да бъдете чисти и съвършени. Всеки може да проповядва , но истината може да внесе само онзи, който е чист и съвършен. И само онзи може да обърне човека към Бога, който има чистота и съвършенство. Тъй щото, опасността в предаване на истината седи в това, че едновременно с придаване на положителните качества, вие придавате на хората и своите отрицателни качества и недъзи.
Две думи, стр.253, ” Праведният” т.III, НБ, 1931

Ще кажете, че духовният човек е крайно чувствителен. – Това е неизбежно. Аз говоря за тази чувствителност, която има отношение към съзнанието. Колкото по-чувствителен става човек, толкова повече и съзнанието му се пробужда. Колкото по-съзнателен става той, толкова повече се увеличава и светлината му. С увеличаване на светлината, увеличава се и любовта, чрез която човек се домогва до методи за правилното разрешаване на своите задачи. Една от тези задачи е да разбере човек своето предназначение на земята и да го изпълни правилно.
Ще дойдем при него, стр.132, „Петимата братя” НБ, 1949 г.