Ако убиете или обесите един еретик, за да се освободите от него, той ще отиде в други свят. Оттам ще ви питат: Ако вие не можете да го търпите, защо го изпращате на нас? Най-доброто и за нас, и за вас е да го задържите при вас, така да се възпита, че да се обърне към Бога. Ако му отнемете живота насилствено и го пратите преждевременно в другия свят , с това ще затрудните и неговия живот, и живота на небето. Оттам той ще върши по-големи пакости. Тъй щото, да убиеш неприятеля си, това не значи, че си се освободил от него.
Да се благовествува, стр.173, „Условия за растене” НБ, 1949

Положителните и отрицателните сили се редуват. Няма случай в живота, дето човек да бъде само под влияние на едните сили. Невъзможно е едновременно да те сполетят две злини или две добрини…Злото и доброто се сменят както денят и нощта. Казваш, че злото продължило много. Колкото е продължило злото, толкова ще продължи и доброто. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голяма е и радостта…Това е закон, от който никой не може да се освободи…Който страда, ще се радва; който се радва, ще страда.
В Негово име, стр.87, „Вечно подмладяване” НБ, 1944

„В начало бе Словото”…Словото представя Божествения план, който постепенно ще се реализира. Де е словото у нас? Велика наука е да знаете как действа словото в човека. Доколко словото е в човека се познава от това, какво той е изработил, какво е придобил в себе си. Има хора, у които словото отсъства. Когато словото работи в някой човек, вие ще познаете това по степента на неговата разумност. Разумният човек има специфична светлина на съзнанието си. Този човек е направен от разумни линии, които са в постоянно движение. Ако погледнете на разумния човек с окото на ясновидеца, вие ще видите в него друго същество, което постоянно свети.
Две думи, стр.244-45, ” Праведният” т.III, НБ, 1931

Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите – слаби. Не знаеш как да се лекуваш. Ти намерú някой здрав човек, обикнú този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравия човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече...Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш , че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи. Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това. Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам.” Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе. Той живее в тази система, в който си ти. Ти ще го обичаш, като че ти е близък.
Обичайте положителното, стр.91, Перпендикулярно отношение, МОК г.13 Алфа-Дар 2004

Всичко друго може да почака освен търсенето на Бога и любовта към ближния.
Джордж Харисън

...човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастир, нито извън него, а само в собствената си душа.
Уилям Съмърсет Моъм „Цветният воал”

Що е добро? Кой човек е добър? Всеки, който е господар на злото и слуга на доброто, е добър човек. Всеки, който е слуга на злото и господар на доброто, е лош човек. Има един стих от Писанието, който казва така: „Побеждавай злото чрез доброто.” Как? Сега приложението: Ти, за да можеш да победиш злото, не може сам да го победиш. Като станеш слуга на доброто, това добро ще бъде господар. И като господар това добро ще победи злото. Следователно чрез доброто, което е в тебе, любовта ще стане господар на злото. Ако ти не станеш слуга на доброто и доброто не стане господар, злото не може да се победи.
Слуга на доброто, стр.139, Перпендикулярно отношение, МОК г.13, Алфа Дар 2004

Ако срещнете един човек и работата, която ви предстои да свършите не дава добър резултат, ще знаете, че той не е по-добър от вас.
Следователно, излизате ли от дома си и отивате ли да свършите някаква важна работа, не бързайте да излезете, но спрете се малко, да мине край вас добър човек, той да ви бъде първа среща. Когато някоя жена туря на стана си да тъче нещо, тя гледа да я срещне някое дете или някой добър човек, работата и да върви наред. Правете и вие същото. Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога в себе си е не благодарите за доброто, което ви е дадено. Красив е животът, когато се движите в свят, дето Бог се проявява. Уповайте се на Бога в себе си и вън от себе си, а не на хората.
Богове сте, стр.119, „Да ни даде” НБ, 1938.

Всеки светец си има минало, и всеки грешник – бъдеще.
Оскар Уайлд

Ако кажете по адрес на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате – защо съжалявате? Самата лоша мисъл има отрова в себе си; не само като я възприемаш, но и като я пращаш по нечий адрес, тази мисъл минава през теб. Онзи, който праща мисълта, си пакости както пчелата, когато ужили някого, плаща с живота си. Всяка мисъл, която излезе от човека и причини някоя вреда, ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.
Носители на новото, стр.481, Великата майка, Бяло Братство 2006

Съществуват души, които понякога ни се струва, че не правят нищо.”Смятат ги за духовни хора. Но какво правят те?” Нашата представа за действие е да се суетим, да се блъскаме, да бъдем заети през цялото време. Доколко това е угодно – не е важно. Важно е нещо да бъде направено – така си мислим.
Но ако човек е духовно израснал, действията му не се проявяват външно, но на невидимия план той върши значително повече работа, отколкото можем да си представим.
Хазрат Инаят Хан „Космичният език” 42 стр., Шамбала

Има два пътя, по които може да намериш дома си /Бог/.
Единият – да обиколиш целия свят и накрая да се върнеш отново при себе си.
Другият – изобщо да не излизаш от себе си.
Джилбърт Кийт Честертън

Над всички ужаси, над всичката мизерия и жестокост на света има нещо по-велико и по-важно от всичко това и то помага на човек да понася изпитанията: човешкият дух и красотата, създадено от него.
Уилям Съмърсет Моъм „Една любов в Париж”

Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следния: Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на Земята? И всеки обикновен човек не иска да го разпнат. Въпреки това, когато човек влиза в света между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат. Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда между по-напреднали хора, които ще ви разберат...

Любов към Бога, стр.22, Любов към Бога, Съборно слово 1931, ИББ 2007

През целия се живот ние се стремим към онова съвършенство, което сме притежавали като деца.

Лев Толстой

Музиката помага на човека да се концентрира и медитира независимо от мислите. Тя е мост над пропастта между форменото и безформеното. Ако има нещо интелектуално, ефективно и в същото време безформено, това е музиката.
Поезията предлага форма, живописта – линия и цвят. Музиката няма никаква форма. Тя създава резонанс, който вибрира в цялото същество, повдигайки мисълта над плътността на материята. Тя почти превръща материята в дух, в нейното изначално състояние посредством хармонията на вибрациите, докосващи всеки атом на човешкото същество.
Красотата на линиите и цветовете може да се придвижи много далече, но не по-далеч от формата; радостта на аромата може да отиде малко по-далече, но музиката се докосва до нашето най-дълбоко, най-вътрешно битие и по такъв начин създава нов живот – живот, даващ възторг на цялото същество, възвишавайки го до това съвършенство, в което лежи претворяването и изпълнението на човешкия живот.
Хазрат Инаят Хан „Космичният език”

..трябва да се знае, че всеки човек не може да възприеме истината, както и всеки не може да я предаде. За да предадете истината в душата на другите хора, вие сами трябва да бъдете чисти и съвършени. Всеки може да проповядва , но истината може да внесе само онзи, който е чист и съвършен. И само онзи може да обърне човека към Бога, който има чистота и съвършенство. Тъй щото, опасността в предаване на истината седи в това, че едновременно с придаване на положителните качества, вие придавате на хората и своите отрицателни качества и недъзи.
Две думи, стр.253, ” Праведният” т.III, НБ, 1931

Както майката се грижи и бди над единственото си дете с риск за собствения си живот, така с безграничния си дух трябва да пазим всяко живо същество, да обичаме света в неговата цялост, отгоре, отдолу и наоколо, без граници, с благосклонна и безкрайна доброта. Изправени или вървейки, седящи или лежейки, докато сме будни, трябва да възпитаваме в себе си тази мисъл. Това се нарича най-възвишения начин да живееш.
Сутта-нипата

Не ще можем да създадем общество, за което мечтаем, докато не осъзнаем с мъдрост и яснота върховната истина, че онова, което вършим на другите, го вършим на себе си; че каквото не направим за другите, не успяваме да го осъществим и за себе си; че болката на другите е и наша болка и радостта на другите е и наша радост, и че когато я отричаме, ние отричаме частица от себе си.
Сега е моментът да се върнем към себе си. Сега е моментът да пресътворим Истинския си Аз. И когато възстановим своята истинска връзка с Бога, Ние ще станем неразделни.
Нийл Доналд Уолш „Разговори с Бога” II кн.

Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба между вълните на морето и новия живот на реката, докато най-после нечистотиите, които тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно и човекът, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кáлен, защото ограниченията в живота му внася тази кал.
Раб и син, стр.80-81, ” Праведният” т.III, НБ, 1931

...по време на своя живот всеки човек може да възприеме два начина на поведение - да строи или да сади. На строителите задачата може да им отнеме много време, но един ден ще завършат започнатото. Тогава ще спрат и ще бъдат ограничени от собствените си стени. Животът губи смисъл, когато постройката е готова.

Съществуват обаче и онези, които садят. Понякога те стават жертва на бурите, на сезоните и рядко намират спокойствие. Градинарите се разпознават един други, защото знаят, че в историята на растежа на всяко цвете и храст е заложен растежът на цялата Земя.

Паулу Каелю "Брида"