петък, 31 юли 2009 г.


За даренията

Тогава един богат човек рече:
- Кажи ни за Даренията.
А той отвърна:
- Малко дарявате, когато давате от притежанията си.
Истински дарявате, когато давате от себе си.
Та какво са притежанията, ако не неща, които съхранявате и им треперите от страх, че утре може да ви потрябват?
Утре? Какво ще донесе утрешният ден на презапасилото се куче, заравяло кокали из безбрежните пясъци, докато е сподиряло поклонниците към свещения град?
И какво е страхът от нужда, ако не същинската нужда?
Мигар не е неутолима жажда страхът от жажда, когато кладенецът ти е пълен?
Някои люде дават малко от многото, което имат – и то само за да им се отчете като заслуга. Ала скритите подбуди правят дара им скверен.
А други имат малко и го дават изцяло.
Те именно вярват в живота и в неговата благодат, та кесията им никога не е празна.
Те даряват с радост и тази радост е тяхната награда.
Трети пък дават с болка и тази болка е тяхното кръщение.
Има и такива, които дават, без да изпитват болка, без да търсят радост и без мисълта, че вършат добро – те дават тъй, както надалеч в долината излъчва уханието си миртата.
Ала чрез техните ръце говори Бог, а иззад очите им Той се усмихва на Земята.
Хубаво е да давате, ако ви помолят, но по-хубаво е да давате непомолени, от съпричастие.
Да търси кого да одари, е за човека с широко сърце по-голяма радост от самото дарение.
Нима има нещо, което можете да задържите.
Всичко, което имате, някой ден ще премине у други - ето защо давайте днес, та времето за даряване да е ваше, а не на наследниците ви.
Често казвате:”Бих дал, но само на който заслужава.”Овошките в градината ви не смятат така, нито стадата из пасищата ви.
Те дават, за да пребъдат – защото да задържиш, означава да погинеш.
Та нима онзи, който е заслужил да получава дните и нощите си, не заслужава да получи от вас останалото?
Та нима онзи, който е заслужил да пие от океана на живота, не заслужава да напълни чашата си от вашето ручейче?
Та има ли по-голяма заслуга от доблестта и вярата – дори милосърдието – да получаваш?
Кои сте вие, та пред вас хората да трябва да раздират гръдта си и да оголват гордостта си, за да съзрете заслугите им разбулени и достойнството им – ненакърнено?
Първом вижте дали вие самите заслужавате да бъдете дарители, да бъдете ръка на дарителството.
Защото всъщност животът дарява на живота – вие, които се имате за дарители, сте само свидетели.
А вие, що получавате – а получавате всички, не се нагърбвайте с товара на признателността, за да не стане тя ярем и за вас, и за който е дарил.
По-добре се въздигнете заедно връз крилата на неговото дарение; понеже да отдавате премного мисли на дълга си означава, че се съмнявате във великодушието на оногова, комуто щедрата земя е майка, а Бог му е баща.
Джубран Халил Джубран „Пророкът”

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 28 юли 2009 г.


ЖИВОТ И СМЪРТ

Истинският живот е в отвъдното,
когато сме безплътни духове –
обърнати са ни представите
за настоящето и бъдното,
за горните и долни светове.
Живеем там по хиляди години
и вършим истински дела –
невидими поливаме ний полските градини,
рисуваме по цветните чела;
натрупваме плода в лозници и дървета,
градим в утробите деца,
реките тласкаме по урви и дерета,
подклаждаме човешките сърца…
И всички невидими форми и процеси
дължим на мъртвите ръце –
те чистят мълком гнойните абсцеси,
работят с фар във земното сърце.
Летим по всички пътища небесни,
замръкваме по светлите звезди.
Умираме и вмъкваме се в рамки тесни,
щом на Земята раждаме се – аз и ти.
Вкостени, несвободни и ограничени
живеем земния живот –
той истинската смърт е – разделени
от Космоса с телесния хомот
ний мислим, че живеем, а сме спящи,
не можем да извършим чудеса,
не можем да летим, а сме стоящи,
затворени във кости и меса…

Как странен е наистина света!

"Космична поезия" Марсиа Малинова - Антони

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 27 юли 2009 г.



Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил. Така се проявява любовта на физическия свят, дето на първо място съществуват ограничения и корист. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичат. Който яде много и добре се развива, малцина го обичат. На физическия свят любовта постоянно взема. Друг е въпросът, ако говорите за духовната и за Божествената любов. Тази любов постоянно дава, внася живот, светлина и топлина в човека.
Светът на ограниченията, стр.126, Отворени форми, МОК г.8, т.2, 1943

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 25 юли 2009 г.



Казвам: когато Духът дойде у човека, Той не го изменя изведнъж, но постепенно. Затова именно, когато грешният стане праведен, той ще остане по характер същ, какъвто е бил като грешник, само че ще прави усилия да се въздържа: например, ако като грешник е бил нервен – и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа; ако като грешник е обичал да полъгва, да злослови по адрес на хората – и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа в проявите си. Значи грешникът се чувства свободен в правене на зло, а праведният съзнателно се въздържа от него; грешният е свободен в злото, а праведният е свободен в Доброто – тази е разликата между грешния и праведния човек.
Най-високото място, стр.393, Любов към Бога, Съборно слово 1931, ИББ 2007

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 23 юли 2009 г.


Човеко,
търси причините за всяка мъка,
за всяка болка и разлъка.
Защото те са в теб, а не във Бога.
Огледай се и виж къде си съгрешил,
какъв закон природен без нужда нарушил –
и можеш ли поправи стореното.
Защото ти бог си сам за себе си
и ти самин ковеш жестоката съдба
и свойте радости и скърби;
защото сам зовеш
неумолимата си строга участ;
защото сам бодеш
със тръни своя пръст –
доде покапе кръв.
От Себе си откъсна Бог искрица мъничка
и вложи я във твоето сърце
със Свойте собствени ръце.
Тя Съвест се нарича.
А даде ти я Бог, защото те обича.
Послушай я, съветвай се със нея,
бъди ù пръв приятел,
защото тя те води по светлата следа,
предпазва те от мъка и беда.
Не трябва ни гадател, ни ничий друг съвет –
чрез Съвестта Отецът самин живей във теб.
И ако ти я слушаш, ти слушаш Бог.
А няма по-велика мъдрост от мъдростта Му.
Чрез съвестта до теб достига във утрото гласа Му.
И нека като рог засвири твойта съвест,
защото тя те води из твоя жизнен път.
И знай, че Бог царува над цялата Земя,
но в крайна сметка ти също бог си
над свойта собствена съдба.
Дали ще слушаш съвестта си
от теб зависи само.
Но всички радости и скърби
дошли на твойто рамо
ти сам си предизвикал –
в живота си повикал.
Търси причините за всяка мъка,
страдания, беди,
защото те са в теб –
от теб извират техните следи.
Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 21 юли 2009 г.


Що е прегрешение? – Прегрешението се явява като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако проводникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има и други възможности. В дадения случай, ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, да мине Божията благост през тебе и да отиде у всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души.
Малкият стрък, стр.216, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 17 юли 2009 г.


Всички мъчнотии, които срещате в живота си, са определени точно за вас.
Има обаче такива мъчнотии, които се натъкват на пътя ви и вие ги поемате, но те не са ваши, не са определени за вас, вие сами ги предизвиквате.
(- Как да познаем кои мъчнотии са определени за нас?) – Тази мъчнотия, която е определена за вас, вие сами ще можете да я дигнете от земята, ще я турите на гърба си и ще продължавате пътя си. А за тази мъчнотия, която не е ваша, ще се мъчите ден, два, три и повече да я вдигнете и пак няма да успеете. Затова оставете тая мъчнотия настрана и си вървете по пътя... Така ще знаете: туй, което вие може да вдигнете, туй, което вие сами може да носите, то е заради вас...И като ме запитват някои хора как ще се оправи светът, аз ще им отговоря: ”Когато всички хора вдигнат своите торби с мъчнотии, светът ще се оправи.”
Трансформиране на енергиите, стр.236, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 16 юли 2009 г.


Ето моята тайна .Тя е много проста :Най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент - Екзюпери

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 13 юли 2009 г.


Който носи Истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението – цялата Природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява – цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи Истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи Истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.
Стр.231, Все, що е писано, Варна, 1998, „555”

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 11 юли 2009 г.



За брака
Тогава Ал-Митра проговори пак и рече: — Учителю, кажи ни и за Брака. И той отвърна с думите: — Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви. Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви. Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал; давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей. Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев. Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани. Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.
Джубран Халил Джубран „Пророкът”

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 9 юли 2009 г.



В мълчание човек може да върши чудеса. Чрез мълчанието, като вътрешна сила, човек може да помага на болни, на бедни и страдащи. Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен мир в душата. Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големи мъчнотии и препятствия. Колкото по-големи са препятствията в пътя на човека, толкова по-разумна среда го обикаля. Препятствията се причиняват от разумни същества, които имат за цел да изпитат интелигентността и силата на човешката воля. Щом срещате препятствия, няма да се натъквате на тях, но ще ги заобиколите. Когато човек е в среда на разумни същества, той има условия да се прояви, има условия да придобие нещо. Ако влезете в някое село, между хора, гладен никога няма да останете. Обаче, ако сте в пустиня, няма да срещнете никакви препятствия, свободно можете да се разхождате, но гладен ще бъдете. – Това показва, че докато има мъчнотии, човек никога няма да умре гладен. Когото Бог обича, Той поставя на пътя му ред мъчнотии и препятствия.
Нови типове, стр 176-177, Жива реч, МОК г.5 т.3 1937

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 6 юли 2009 г.


“Престоят в Чистилището е труден и за много лекари” – продължи Емилия, - “които вземат скъпо за прегледите или правят ненужни операции за пари, каквото е например масовото Цезарово раждане. Те са призвани да отговарят за тези големи грехове. Човешкото тяло е уникално. Духът е работил за неговото изграждане от началото на еволюцията си. То е най-важният инструмент на духа. Но ето, мнозина, по внушение на доктори, извършват операции, които са ненужни и които само увреждат тялото. Такива хора ще изстрадат последиците от това в следващия си живот, когато оперираните днес части на тялото ще носят белезите на извършеното покушение и няма да работят добре. Защото една от най-важните задачи на човека е да пази тялото си и да го поддържа в отлично състояние. Вместо това днес неразумни жени се подлагат на Цезарово раждане, за да избавят себе си от неминуемите болки. Много хора прибягват до оперативно отстраняване на сланините, които са натрупали, или до промяна на пола си, до увеличаване на гърдите или половия член, до татуировки и всевъзможни други операции. Мъжете вземат стероиди, за да предизвикат изпъкване на мускулите. Хората нямат ни най-малка представа колко тежки са личните и колективни последствия за подобни неща. Силните земетресения са често резултат от колективното манипулиране или осакатяване на човешкото тяло. Но лекарите, които се предполага да знаят добре тези неща, и които въпреки това извършват подобни операции, са големи мъченици в Чистилището. В бъдещите им прераждания техните тела ще бъдат подложени на различни усложнения и увреждания.”
Роберт слушаше внимателно. “Трудно е да се повярва” – помисли си той, - “че интелигентни хора се оставят да бъдат подвеждани от лекари, жадни за пари. Как може една здрава жена доброволно да се съгласи на Цезарово раждане, което е операция с пълна упойка и може да даде усложнения и инфекции? Как може тя да позволи корема й да бъде рязан, когато най-сигурният начин на раждане е естественият? И все пак много жени го правят. По-късно те ще страдат за своето лекомислие. Дали те някога са се замислили как Цезаровото раждане ще се отрази на бебето? Не само, че то ще се роди не навреме, което ще тласне в действие различни енергии за целия му предстоящ живот, докато матрицата на тялото му в небесата ще вибрира така, както е планирана и няма да съответства точно на тялото. Но то ще бъде подложено на тежкото влияние на упойката, която ще изрита духа на бебето вън от крехкото му тяло и ще го травмира ужасно, а е възможно и да остави траен белег върху нервната му система. На бебето ще бъде отнето времето, което му е необходимо, за да завърши работата по изграждане на телцето му в матката и ще му бъде много трудно в първите дни да се адаптира към света с недовършени последни приготовления. Новороденото ще страда от неадекватност през целия си живот в резултат на насилственото му изваждане от утробата на майката. В бъдещите прераждания подобни жени ще имат много проблеми с раждането на децата им и сами ще бъдат родени не навреме, за да изпитат на гърба си условията, които те съзнателно създават за техните рожби днес.”

Из "Южният кръст" Марсиа Малинова - Антони

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 4 юли 2009 г.



Има моменти, когато у човека се пробужда мощното, великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от окръжаващите. И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. Това значи, когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен; когато живота на човека стане едно с живота на Бога, той е силен, и когато тялото на човека стане едно с тялото на Бога, той е здрав.

Лозените пръчки, стр.153, ” Праведният” т.III, НБ, 1931

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 2 юли 2009 г.


Единственото разумно нещо е да имаме Този Свят Дух в себе си , да имаме този разумен живот и да разберем как трябва да поправим живота си. Ние очакваме за в бъдеще да дойде някой да ни спаси. Казваме: „Все трябва някой да спаси света!” Преди две хиляди години дойде Христос да спаси света , но оттам насетне дойдоха и нещастията. Кои не дохождаха да спасят света, но спасиха ли го? В Индия дохождаха и Кришна, и Буда, но спасиха ли го? – Не го спасиха. Между мохамеданите дойде Мохамед. Спаси ли света? – Не го спаси. Ние казваме, че еди-кой си дошъл да спаси света. Не, спасението на света още не е дошло, засега се приготовляват само условията за това спасение. Когато всички хора приемат великия Дух в себе си, тогава ще дойде спасението. И сега нас ни заблуждават, като казват, че тези, които са на Земята, още не са спасени; а онези, които са в онзи свят, са спасени...Онзи свят е тук! Аз бих искал да видя спасението на хората в онзи свят! Ако спасението можеше да стане на онзи свят, Великите Учители нямаше да слизат на Земята. Понеже те идват на Земята, тук трябва да бъдем спасени.
И обхождаше Исус всичка Галилея стр.328, Последното място, НБ Ст. Загора, 2000

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 1 юли 2009 г.



За децата
А една жена с детенце на ръце продума: — Кажи ни нещо за Децата. А той й рече: — Вашите деца не са ваши чеда. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са от вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чедата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Джубран Халил Джубран „Пророкът”

Първия Български Бутон за споделяне