Ние сме на земята в едно велико училище. Чудни са хората! Като свършиш училището, ще излезеш вън от него. Бил се малко дете, пораснал си – ще хвърлиш детските си дрешки – ще се простиш с тях. И вие трябва да се простите с детските си дрешки, т.е. със старите си тела. Казвате: То ще се мре, но голям зор ще бъде. Не е така. Това е най-хубавото нещо. – За кого? – За онзи, който разбира законите. Той ще отвори вратата и ще си замине.
Молих се, стр.84, „Ще управлява всички народи” НБ, 1948

Каквото и да вършиш на този свят, важното е да бъде нужно и полезно за хората и ти да имаш съзнанието, че е точно такова.

Петър Димков, народен лечител

Лъжата – убиец и самоубиец

Наблизо една жена се опитваше да изиграе един човек, продавайки му фалшив пръстен за истински. Тя лъжеше безобразно.
Роберт се вгледа в жената и видя нещо много интересно – невидима битка във въздуха от енергиите на нейните мисли. В ума й постоянно стоеше истината, но тя мислеше по какъв начин да я заобиколи. Роберт вече знаеше, че всичко, което се случва във Физическия Свят, се отразява в невидимия Свят на Желанието. И така истината имаше енергиен образ, който трептеше с определени вибрации. Но лъжливите мисли също сътворяваха образи с много ниски вибрации. И тъй като неистинните мисли бълваха непрекъснато и ставаха силни, те влизаха във война с истинния образ и го унищожаваха. Те просто го убиваха. Но понеже лъжите бяха много, те всички трептяха различно и започваха да се борят една с друга. Така те се самоубиваха. Тази невидима война от своя страна създаваше енергии, които щяха да се материализират във Физическия Свят и рано или късно щяха да се проявят, предизвиквайки изобличаването на лъжеца. Тук се проявяваше един важен космичен закон – законът за Привличането и Отблъскването, според който лъжата се проявява едновременно като убиец на истината, ако лъжата е повтаряна многократно, но впоследствие и като самоубиец. Духовно просветените хора знаят действието на този принцип и безполезността на лъжата, която рано или късно се самоубива и предизвиква срам и изобличение за лъжеца.

Марсиа Малинова - Антони "Животът в небесата"

Дойде ли положителното в света, ще дойдат и хората от Шестата раса; вие може да вярвате, а можете и да не вярвате на моите думи, но един ден ще проверите всичко това. Ще дойде ден, когато хората ще имат деца – ангели; и тогава всеки ден Ангели и светии ще слизат от Небето да носят подаръци. на вашите деца, домовете на хората ще бъдат пълни с Божиите благословения. Каква по-голяма радост за родителите от тази, да имат деца – ангели? Дойде ли до тази епоха, децата ще помагат на родителите си, а не родителите на децата, както е било досега.
Отиване и връщане, стр.433, Любов към Бога, Съборно слово 1931, ИББ 2007

Ще знаете следното: за направена простъпка, за направена грешка никога не съжалявайте, но изправяйте се! За направено добро не съжалявайте, но радвайте се! Това ще поставите като основен закон в Живота си. Тръгнали сте в пътя и сте срещнали някакъв неуспех; не се разкайвайте, не съжалявайте, че сте влезли в този път! Някои от вас могат да кажат: „Не му е времето сега!” Не, сега му е времето. Ще кажете: „Поне по-късно да бях тръгнал”. Как мислиш, ако беше тръгнал по-късно, нямаше ли да срещнеш тия спънки и мъчнотии? – Пак щеше да ги срещнеш. Никой не е минал по пътя без мъчнотии. Защо тогава трябва да си правите илюзии, че вие именно ще минете този велик път на Живота без мъчнотии?
Отношения между проявите, стр.187-188, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Извисеният дух винаги среща остра съпротива от страна на посредствените умове.

Алберт Айнщайн

...когато играта загрубее, или правим лошото положение по-добро, или оставаме в него заради ценните уроци, които научаваме, или излизаме от него...Вместо да търсим недостатъците на хората около нас, търсим начин да разбираме и да се учим от тези, които срещаме.
„Силата на потока” Шарлийн Белиц & Мег Лъндстром

За говоренето

Тогава един учен рече:
- Кажи ни за Говоренето.
А той отвърна:
- Говорите, когато сте престанали да бъдете в мир с мислите си.
Когато вече не издържате в усамотението на сърцето си, заживявате чрез устните, а звуците биват разтуха и развлечение.
Ала често говоренето убива наполовина мисълта.
Защото мисълта е волна птичка и в клетка от думи може да разпери крила, но не и да литне.
Някои измежду вас търсят общение с бъбривци от страх да не останат насаме със себе си.
Безмълвието на уединението разбулва голата им същност, от която им се ще да избягат.
Други пък в своя брътвеж несъзнателно и непреднамерено разкриват истина, която сами не разбират.
А трети носят истината в себе си, но не я изразяват с думи.
В тяхната гръд духът пребъдва чрез пулса на тишината.
Когато срещате приятел по пътя или на тържището, нека духът у вас движи устните ви и направлява езика ви.
Нека вътрешният ви глас говори на ухото в неговото ухо - защото душата му ще съхрани истината на вашето сърце, тъй както се помни вкус на вино, когато цветът му е вече забравен, а делвата отдавна я няма.

Джубран Халил Джубран „Пророкът”

Били сме безплътни,
Девствени, красиви духове,
създадени по Божи образ.
Живели сме в неземни светове.
Но нямали сме опит.
Били сме там безгрижни
като деца незлобни
и Бог за всичко се е грижил.
Но станали сме юноши –
и пожелали сме
каретата Божествена да управляваме,
да палим и угасваме звезди,
с енергии неземни да се забавляваме,
да се замеряме със слънчеви лъчи……
И Бог не ни отказа.
Той даде ни планетата Земя
и прати ни на нея да се учим.
Милиарди, тонове години
ще минат, докато пораснем
и усвоиме скритите картини –
причините за всеки акт
и силата на невидимите енергии,
които палят залеза,
въртят Земята,
наливат и узряват плодовете,
подтикват в кръговрат водата…
Доде изучим всяка гънка
на земната тръпчива плът
и свойствата на всички минерали,
заложените сили в тях
и антисилите, с които балансират.
Едва когато разгадаем
загадката на целия Физичен свят,
ще се превърнем в духове
и тръгнем в нови светове,
прониквайки и разгадавайки
по-фината материя,
наречена от мъдреците етер.
Ще минат хиляди столетия,
милиони даже векове,
но щом изучим всяка фибра
на етерния кръговрат,
ще литнем по-високо –
към друг вълшебен свят,
в по-фини сфери на безкрайната
Космична плът –
и тъй, додето
след тонове от векове
изучим всеки звезден рът.

Защото, за да придобием силата и мъдростта на Бог,

ще трябва да извършим ний гигантски скок
в познанието.
Такова бе на Бог желанието.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

...общите нужди, които се появяват в Живота, сближават хората. Тия нужди могат да бъдат от физически, умствен или духовен характер, но те всякога сближават хората. И тъй, щом се появи някоя нужда във вашия живот, трябва да знаете, че тя е на мястото си, тя ще ви сближи с някой човек. Тогава не изпущайте случая – всяко сближение, станало по един естествен път, е Божествено и то ще принесе своята полза. Двама души, които нямат нужда един от друг, не могат да се сближат.
Противоречията като необходимост, стр. 482-483, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Да кажем, че имате едно семенце; какви са неговите възможности? Да расте нагоре и надолу. То среща надолу едно противоречие –почвата, която му препятства, обаче в нея се образуват коренчетата на това растение. По същия начин се образуват нагоре и клонищата. И тъй, тия противодействуващи сили нагоре и надолу образуват цялото дърво. Тъй щото, и противодействуващите сили във нашия организъм помагат на растенето ни. Когато се яви във вас едно противодействие или противоречие, трябва да знаете, че то е в реда на нещата. Ето защо и във вашето растене непременно трябва да има противоречия – щом няма противоречия, всяко растене престава. Щом изсъхне едно дърво, и противоречия вече няма. Някои питат защо е това противоречие. – Това противоречие е в закона на вашето развитие, временно то ви е необходимо. Някой иска да спре противоречията; може да ги спре, но ще спре и развитието си. Едно изсъхнало дърво показва миналите противоречия, които са съществували за него, но в плода на това дърво са примирени всичките противоречия – всички сили се събират в плода. Следователно в плода на своя духовен живот човек ще примири в себе си всички противоречия. А при растенето си той не трябва да примирява противоречията, те са необходими.
Противоречията като необходимост, стр. 477-478, , Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

СВОБОДА

Тъй лесно е да оправдаваме живота си като съдба,
която нас не ни обича.
Тъй лесно е да виждаме в страданието сестра,
която все ни се обрича.
Но ако можеме да отделиме туй, що днес е неизбежно
и не зависи от моментната ни воля –
заслушани в небето – синьо и безбрежно –
ще видим, че съдбата не всякога играе главна роля.
Че раждаме се с участ – това е тъй известно –
предписани са главните жалони,
съдбата ни настига, повдига ни и лесно
разбутва хижи и заслони.

И после си отива. Оставя ни саминки.

Пътеката е наша. Свободни сме. Вървим.
Дали ще минем вляво, назад ще се обърнем,
дали ще лъкатушим, на грях ще устоим,
ще вършим ли добро, пороци ще прегърнем –
това зависи само от нашта твърда воля –
и тук съдбата не играе свойта роля.
Човекът има участ, що трябва да изстрада,
но в своя жизнен път – из хлъзгав трънен рът
свободен е да върши не едно дела,
които често остават без награда,
без радост, почест и наслада.
Но всяка наша стъпка и всяка крива дума
записват се за миг от Ангелите бързописци –
остават в летописа, не се изтриват с гума,
а със дела добри и силни здрави мишци.
Човекът е свободен и волен като птица
през по-голямата си част на своя жизнен път
и само някои съдбата забожда със карфица –
за да не могат просто отново да грешат.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

На всеки човек е определено как и с какви дрехи да се облича. Ако светският човек облече скъсани и прости дрехи, дето отиде, всички ще го пъдят. И обратно: ако духовният човек облече една роба от кадифе, всички ще го върнат назад. Ако светията носи своите стари, изтъркани дрехи, те стават лековити. Който се докосне до тия дрехи, здрав става. Когато светията влезе със старите дрехи в някой дом, с него заедно влиза и благословението… Ако праведният дойде в дома ви, може да бъде облечен с всекидневните си дрехи, защото има какво да ви предаде. Той ще ви разказва своите опитности, ще чете от своята книга. С една дума казано: който върви в правия път, е богат вътрешно, затова може външно да не е облечен с нови дрехи. Който не върви в правия път, е вътрешно беден. Дойде ли в дома ви такъв човек, той трябва да бъде поне външно добре облечен, да ви остави нещо добро.
Израз на Божествените идеи, ст.273-274, „Просветено съзнание” т.II, ООК, 1940

Сложи живота и съдбата си
във любещата Божа длан
и успокой душата си,
че има Той за тебе план –

и ще те носи като житно зрънце,
ще те полива и люлей,
ще те облива с лятно слънце,
небесни песни ще ти пей.

Сложи живота и торбата си
с проблеми, болки и печал
в дланта на Бога – със душата си,
със твойта горест, скръб и жал.

И остави ги да ги носи
Отецът светъл вместо теб –
танцувай волно, стъпки боси
оставяй в етерния креп.

Ще бъде леко на душата ти
и светло като в някой храм.
Сложи живота и съдбата си
във любещата Божа длан.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

Всички хора се плашат от нещастията. Ако нещастията и грехът могат да ви сломят, вие не знаете какво представляват те в живота на човека. Само Бог знае какво е грехът. Той е резултат на неразбрания живот. Ако смъртта може да ви сломи, вие не разбирате живота: ако страданията могат да ви сломят, вие не разбирате живота. Защо да не се радваме, като страдаме? Не казвам, че е лесно да страдате, но в даден случай вие се възхищавате, че сте герои. Трябва ли да подозирате Бога, че ви дава страдания? Вие сами се излагате на страдания. Защо трябва да подозирате Бога в Неговата обхода към вас? Кое е по-хубаво: да ви даде Той страдания, или щастие? Щастието идва по пътя на нещастието. Не може да бъдете щастливи, докато не сте били нещастни. Щастието не може да дойде на земята, ако в нещастието не сте направили дреха за него.
Как ще разберете щастието? Съвременните хора мислят, че щастието е в богатството, в парите, в къщите. Не, парите са само условие; зад парите стоят разумни същества. Ако зад парите, зад къщите, зад плодовете няма разумни същества, защо ви са те? Ако зад децата няма бащи и майки като разумни същества, какво ще правят тия деца сами? Ние, хората, не сме благодарни на това, което имаме.
Него видя Исус, стр.183-184, „Условия за растене” НБ, 1949

ДУХЪТ

Духът човешки жив е пламък

от Слънцето откъснат, от Бога сътворен,
искра, в която вечното пулсира.

Той с пориви е чисти озарен,
трепти, твори, еволюира.

Над всичко и във всичко е Духът на Абсолюта.
Духът на Боговете грее във звездите.

Във Слънцето – Духът на Бога наш пламти.
От Него са родени наште духове
и тези на животните, растения, скали.
Във всичко дух красив живее, грее, спи.
Той спи в скалите, в тревите пък сънува,
в животните стартира, в човека той будува.

Духът във всичко е заложен.

Гори той с мека светлина в човека
и пее тихо свойта песен.
Облякъл пелерина лека
той тръгнал в път трънлив, нелесен –
надолу, все надолу – в светове,
които се сгъстявали.
И дрехите му загрубявали.
От всеки свят материя привличал
и с нея бавно се обличал.
Така възникнали невидими тела –
“разумно”, “жизнено”, “астрално” –
той с тях извършва хиляди дела.
Но падал все надолу и буквално
сгъстила се материята в полетата така,
че никнели морета, почви, планини…
Духът изваял кости, мишци и ръка,
да моделира с тях достигнатите низини
и в тяло тленно се вселил –
от свободата звездна се лишил.
А невидимите – трите – тела
кръжат край него и сега
и виждат ги гадатели, пророци –
те “аура” наричат техните потоци.
Духът със тях си служи неуморно –
те връзка са с отвъдни светове –
с тях броди през съня в Небето горно,
желания и мисли с тях кове –
и Бог чрез тях го милва и зове.
Духът гори в телото непрестанно,
а вънка аурата цветна свети –
тя дрехата е, с която бездиханно
духът улавя небесните куплети.
А те зоват, и викат го, и канят
да изостави тленните окови,
да литне пак на воля към звездите,
безсмъртен да пребъде в далнините.

Духът е триединен. И триединен е в човека:
той носи пламъка на Бога, и този на Живота,
и влагайки във себе си Човешкото начало
той броди на съдбата под строгото махало.
Днес той е на Земята, но в Бога ще се върне,
Отецът свой накрая със радост ще прегърне.

Тъй земните уроци до дъно усвоил,
умения и опит безкраен придобил –
преминал през разпятия, голготи,
прераждал се в безброй живот(и),
ще полети нагоре с етерни крила –
във звездното си тяло и своята душа –
и ще се слее с Бога; след туй със Зодиака,
с Духа в галактиката, и в Ложата крилата.
Преминал всички Седем Космически Полета
и всички подполета, и всичките небета,
той ще достигне онзи Дух Върховен,
към Който се стреми – Мъдър, Благ, Вековен.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

Музиката е мощно средство за възпитание на човешкия характер, без музика е невъзможно да се възпитава човек – туй трябва да го знаете. Тя оказва смекчително влияние върху характера. Както човек не може да пречисти своята кръв без дишане, така и без музика той не може да пречисти своите чувства. Правилно дишане е необходимо, а музиката предизвиква правилното дишане...
Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това – да пея за себе си и сам да се слушам. Едновременно ще бъда и певец, и публика – няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика...Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото и да ù говори. Не мислете, че като говорите високо, хората отвън ще ви разберат. Може да ви разбере само този човек, който разбира себе си – това е закон...Най-първо ще видиш: ако този човек разбира себе си, ако може да говори на себе си, той и вас ще разбере...Двама души, които могат да говорят на себе си, могат да се разберат помежду си.
Предаване на мислите, стр.407, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Ако ти, като търсиш Истината, представляваш сам за себе си цел в живота си, защо са ти хората? Факт е обаче, че човек не живее само за себе си. Всеки човек е разхвърлян между обкръжаващите го хора и какви ли преплитания не стават – милиони жички се образуват от тези преплитания! Тия жички са много еластични, не се късат, но само се преплитат...
Туй, което спъва сегашната младеж, е, че те са изгубили посоката на своя Живот, станали са много преплитания. Всеки от вас моментно, т.е. временно поне трябва да остане сам, за да реши известна задача. И мъчнотиите – това са тъкмо тия моменти, когато ние оставаме сами, за да разрешим важни въпроси, изостанали от памтивека. Та когато и вие останете сами, това е най-важният момент за разрешаване на известна задача. След това ще дойдат всичките ви приятели.
За свободата, стр.316-317, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009