Мойсей казваше, че ще спаси света, но не го спаси. Дойде Буда, и той искаше да спаси света, но не го спаси. Христос дойде на земята, и всички Го очакваха като спасител. Християните казват, че светът е спасен, всъщност не е спасен.
- Защо хората още не са спасени? – Защото им липсва нещо – вяра им не достига. Тези, които казват, че Христос ще спаси света, сами не вярват в това. Дали вярват, или не, не е важно. Обаче казано е: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в него.” Който вярва в Сина, той се привлича от Бога. За такъв човек се казва, че е спасен. Значи, спасява се само душата, а не светът. Хората грешат, като очакват първо да се спаси външният свят, а после те. Не, хората ще оправят външния живот, а Бог – техния вътрешен живот. Щом се оправи вътрешният живот, външният – сам по себе си, е оправен.
Който слуша вас, мене слуша, стр.174-175, Петимата братя, НБ, София 1949

Едно нещо зная: духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема...Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата си духовният човек вижда Вечната радост. Той добре понася страданията – може да плаче по двадесет пъти на ден, но вътрешно пак е радостен. Това е опитност: важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек външно...И с Вярата е същото – може да дойдат отвън колебания, съмнения и други неща, но тя не се мени. Така е и с Надеждата и с Любовта... Човек може да падне и да се охлузи – нищо не значи това падане. Нима един лъч, който слязъл отгоре и е паднал на земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя – щом е свършил работата си, той все е придобил нещо. Загубата в едно отношение е печалба в друго отношение.
Сгъване и пречупване, стр.355, Великата майка, Бяло Братство 2006

Днес аз проповядвам не само за вас, но за всички, които ме слушат. Като казвам, че и други ме слушат, аз разбирам следното: Вие сте антени и, ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите, че сте свързани с много същества от невидимия свят, които ме слушат чрез вас. Ако вие не ме разберете, те ще ме разберат…Милиони същества ме слушат.
Него видя Исус, стр.195, „Условия за растене” НБ, 1949

... всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христа, разглеждат Го като нещо отделно. Не, Христос е съвкупност на всички разумни души.
В който град влязвате, стр.175, Последното място, НБ „Сила и живот” VII серия, т.2, Ст.Загора 2000

Доброто не е нещо пасивно, както изглежда отвън. То е мощна сила, който работи в живота и го преустройва. Добрият човек не е само красива картина, която може да се гледа отвън. Той е сила, която – дето мине, преобразява нещата, произвежда преврат. Той е голям параход, който цепи водата на океана, раздвижва я и оставя следа подир себе си. Не може да бъдеш добър, без да предизвикаш някаква промяна. Казваш: Така да мина покрай хората, че никой да не ме усети. – Не, така ще минеш, че всички да те усетят. Добре е някога така да минеш покрай хората, че никой да не те усети; обаче някога всички трябва да те усетят. – Трябва да бъдем меки, кротки, тихи. – Ние не сме за външното миролюбие. Ние сме за истинската хармония в живота. – Да не правим бели на хората. – Ако не правите бели на хората, ще правите на себе си. Бъдете толкова разумни, че да не правите бели нито на себе си, нито на хората.
Економия на енергиите, стр.250-251, Великата разумност, МОК, г.12 т.1, София 1949

Сега, като се вгледате в живота на материалистите, ще видите, че те се стремят към нови неща, за да опресняват живота си, но въпреки това не успяват. – Защо? – Защото не мислят правилно. Те се стремят към разнообразие, а самите им мисли и чувства са еднообразни. Като не могат да придобият вътрешно разнообразие, те се стремят към външно разнообразие. Обаче външното разнообразие убива човека. Задачата на новата философия на шестата раса е насочена именно към това, да внесе вътрешно разнообразие в човека. Това се постига чрез изправяне на неговите мисли, чувства и желания. Мислите, чувствата и желанията на съвременния човек са подобни на бури и виелици, които изкореняват красивото в човека. Както бурите и ураганите в природата изкореняват вековни дървета, така и мислите и желанията на съвременния материалист изкореняват от него това, което първоначално е било вложено в душата му.
Накъде,стр.235, „Ключът на живота” ООК, /1928-29/, Хелиопол 1994

Всеки трябва да работи върху себе си, да се лекува, да трансформира състоянията си. Това се постига чрез опити и упражнения. Малки опити ще правите, не започвайте с големи. Малките опити дават резултат не изведнъж, но постепенно. Ако отлагате и не работите доброволно, природата ще ви застави насила. Ще ви даде някаква болест, ще ви тури на легло, ще боледувате пет - шест месеца, докато платите задълженията си. Ще кажете, че не сте разположени да правите упражнения. Разположението или неразположението не трябва да пречат на работата ви. Те са резултати на миналото. Дали се радвате или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб. Само по този начин ще влезете в красивия живот.
Творец на съдбата си, стр.194, Божествената мисъл, МОК г.7 т.1 1942

...дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължат на разсеяност в съзнанието, на прекъсване на връзката в съзнанието. Съмнението например, макар и психическа причина, предизвиква прекъсване на съзнанието. За да не заболява човек, съзнанието му трябва да бъде или съвсем будно, или никак. Забелязано е, че хора, които не мислят, които не се безпокоят, не заболяват. Значи, във всички случаи на живота си, човек трябва да бъде или със съвършено будно съзнание, или съвършено да се абстрахира от онова, което върши. Природата не търпи средни положения.
Качества на здравия човек, стр.59, Жива реч, МОК, г.5 т.3, София 1937

И тъй, страданията откриват вътрешния смисъл на живота. Мнозина мислят, че само глупавите хора страдат. – Не, само добрият, разумният, гениалният, светият човек страда. Глупавият, обикновеният човек само скърби и се мъчи. Какво нещо е страдание, той не знае. Който не разбира смисъла на страданията, той роптае против тях, оплаква се от съдбата си, търси виновници за страданията си, иска да ги тури на гърба на другите. Такъв човек минава пред нас за обикновен, който не е дошъл още до положение да прояви своята гениалност и разумност. Реши ли човек в себе си да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност...Следователно, при сегашните условия на живота, страданията представят един от добрите методи за развиване на човека. Помнете: бурите на живота неизбежно ще дойдат и ще засегнат всички хора. При това ще знаете, че само гениалните, високоорганизираните хора страдат. Чрез страданията се проверява доколко нервната система на човека е добре организирана. Високоорганизираният човек никога не може да се умопобърка от страдания, колкото и големи да са те... Високоорганизираният човек не губи присъствието на духа си. Той притежава велико самообладание. От него лъха мекота и благородство. Когато някой се ожесточава от страданията, той едва е започнал да се организира. Причината за полудяването на сегашните хора се крие в техните минали съществувания. Днес те се натъкват само на някакъв повод за полудяване, но причината се крие в тях.
Качества на здравия човек, стр.64-65, Жива реч, МОК, г.5 т.3, София 1937

Кога се отчайва човек? Когато употребява много време за дребни работи. Някой мисли, че за да помогне на някого, трябва да му говори много, или да му прави много добрини. Помощта не е в многото. Искаш ли да помогнеш на някого, помисли две минути за него. През това време не допущай никаква лоша мисъл или лошо чувство към него. Искаш ли да се разговаряш с някого, дай му две минути на разположение. В това време ти можеш да му кажеш толкова неща, колкото за десет часа. Искаш ли да посетиш един болен, посети го за две минути и изпрати към него своите чисти и добри пожелания. Две интензивни минути в мисълта, в чувството, в разговора, в правенето на добро, струват повече от десетки мисли и чувства, от дълги разговори и от много добрини. Така постъпва Бог. Ако Той ви държи две минути в мисълта си, вие сте придобили толкова, колкото в цял живот не можете да придобиете.
Типове и образи, стр.207-208, МОК,/1926-27/ т.2, София 1939

И тъй, който придобие любовта в нейната пълнота, само той може да има истинско знание. Не мислете, че без любов може да бъдете силни. Нямате ли любов, вашата сила е фиктивна… Потърсете в историята да видите, има ли поне един реформатор или велик учител, който да е постигнал нещо без любов. Временно може да има някакъв успех, но всичко това ще се разруши, няма да остане спомен от него. Всяка сила, проявена без любов, е осъдена на разрушение.
Истинната лоза, стр.132, „Ще управлява всички народи” НБ, 1948

ВСЕЛЕНСКАТА БАНКА

Всеки човек има своята банкова книжка –
във Вселенската, Звездната Банка –
даже малката, лека човешка въздишка
се записва на бялата бланка
и постъпва във личната сметка.

Всяка дума, постъпка и мисъл
преминават през цедка;
във депозит се внасят добрите дела;
и на лошите там държат добра равносметка –
с всичко, каквото се крие под наште чела.

Днес по личната сметка ни плаща съдбата –
ако внесли сме в нея безброй добрини
ще изпълни тя всеки каприз на душата,
ще дочакаме тихи, добри старини.

Ако пък имаме само баланс на червено –
повече лоши от светли дела –
ще постеле съдбата килим от студено,
със печат ще дамгоса тя наште тела.

Тази сметка пътува със нас, с вековете –
от деня, в който Бог ни създал.
Не прекъсва в смъртта. И до днес редовете
сочат точно как човек е живял.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"