Когато очите не се употребяват – те отслабват. Ние, съвременните хора, си движим врата. Вратът е много уякнал, очите седят в едно статично положение. 20-30 години, като искаш да видиш нещо, не си обръщаш очите, но обръщаш врата си. Очите отслабват...Казвам: Ти движиш повече врата, отколкото очите. На очите ще дадеш работа. Не обръщай врата, но обърни очите, за да видиш настрани. Обърни очите си без да обръщаш врата си.
Невидимите погрешки, стр.378, Прав път, , ООК, г.20 т.2 София 1998

Казвате: Какво особено научихме? Защо ни трябваше това знание? Много естествено, кой човек не би се намерил в мъчнотия, ако минаваше с торба, пълна със злато през гора, дето живеят разбойници? Докато излезе благополучно от гората, той много пъти ще съжалява, че трябва да мине през този път. И вие минавате през област, дето знанието ще ви причини повече страдания, отколкото радост. Самó по себе си знанието е благо, но трябва да знаете как да се справяте с него. Имаш знание, но си недоволен. Как ще се справиш с недоволството? И недоволството е потребно, но как ще се излекуваш от него?...продай го. – Кой ще купи недоволството ми? – Там е работата, че не знаеш на кого да го продадеш. Ще намериш най-доволния и щастлив човек и на него ще продадеш недоволството си...Закон е: Недоволните взаимно се отблъскват; доволните също се отблъскват. Обаче, недоволен и доволен взаимно се привличат и образуват устойчиво съединение.
И тъй, съединявайте: една мисъл на доволство с едно чувство на недоволство; една просветена мисъл с едно невежо чувство. Изобщо, съединявайте недоволството с доволството, откъдето и да иде то. Съединявайте буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правилния път към самовъзпитание.
Економия на енергиите, стр.248-250, Великата разумност, МОК, г.12 т.1, София 1949

Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът като работи, той спъва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто състояние, за да възприеме Божествените мисли, които се отправят към нас. В туй състояние на почивка забравяте всичко, вземате положението на едно дете, което очаква майка му да го вземе и да го нахрани – и няма да мине дълго време, ще получите отговора. Но ако много мислите и се бъркате, може да се минат ден, седмица, месец и цяла година, а отговор няма да получите.
Музика, работа и пост, стр.102-103, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Започнете да изправяте погрешките си. Не изправяйте погрешките, които хората виждат. Изправяйте погрешките, които хората не виждат. Ако ти изправиш погрешките, които хората виждат, там законът ще ти хване, ще те теглят пред съда...Вие не се занимавайте с тия погрешки. Вие изправяйте погрешките, които законът не хваща. Онези погрешки, които законът хваща и хората виждат, ти, искаш – не искаш, ще се изправиш.
Сега вие искате да угодите на Бога. Ако вие не изправите тия погрешки, които само вие виждате, вие не можете да угодите на Бога. Бог е още по-строг...Той прощава, но той ще ви наложи най-голямото наказание...Направиш една погрешка, никой не знае, законът не те лови. От невидимия свят ще дойде някой, ще каже:”Поправи погрешката”. Казваш:”Никой не знае”. Поправи погрешката, защото, ако хората знаят, ще влезеш в затвора. Сега от любов поправи погрешката. Поправи малката погрешка, докато е малка. Другояче ще дойде голямата. Като я поправиш, веднага утихне съзнанието, ти чувствуваш едно облекчение. Духовният свят е добър в това отношение, че като поправиш една погрешка, в невидимия свят има закон. Всеки, който поправи погрешка, има възнаграждение. Като поправя погрешката, тогава не го съдят.
Невидимите погрешки, стр.380, Прав път, , ООК, г.20 т.2 София 1998

Всеки човек, когото вие срещате в света, той ще ви предаде нещо. Добрите, умните хора ви предават, те са , чрез които Божественото начало се явява, не само външно да бъдем добри. Добродетелта е като извор, който е за тебе. Като срещнеш добър човек, той дава, нищо не взема. Тези, които нямат, всякога искат да бъдат добри, да бъдат умни, те само вземат. Онези, които имат, раздават. Като срещнете праведен, вземете от него. Казвате: „Да съм като него”. Ти да си като него, значи постоянно да даваш. Трябва да мислиш като него, да не вземаш. Ще работиш. Човек трябва да работи върху себе си.
Прав път, стр.45, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

Оставете всеки човек сам да се оправя. Много лошо е, когато някой път искаме да изправим погрешките на някого. Аз като обичам един човек, като направи една погрешка, не може да му помогна. Направи той една погрешка, може да го обичам, но моята обич не може да премахне болката, която му се причинява в дадения случай...Природата е толкоз умна, че наказанието , което иска да ни наложи за изправление на една погрешка, не можем да го избегнем, понеже с туй наказание тя ни изправя. Когато аз страдам, подразбирам, че в нея има едно същество вън от мене. Казва: „Поправи тази погрешка”. Ако ти не искаш да я поправиш, аз ще я поправя.
Невидимите погрешки, стр.384, Прав път, , ООК, г.20 т.2 София 1998

Някой иска да бъде добър, за да /го/ признаят другите. Ти си на крив път. Щом мислиш дали хората мислят дали си добър, ти си на крив път. Аз трябва да бъда добър за самия себе си. Като съм добър, аз съм проводник на Божественото. Ако не съм добър, не съм проводник. Един човек, който няма доброто за основа, не може да очаква за бъдеще никакви постижения. Онова, което е съградил, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро.
Ще направим жилище, стр.239, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

В новото учение вярвайте в Божествената сигурност. Онези, които ви обичат, са ви дали повече, отколкото вие съзнавате. Не се колебайте в онова прозрение...Ако някой път ние изгубваме посоката на истината – или ние се отдалечаваме от истината, или истината се отдалечава от нас. Защото, ако едно същество от невидимия свят /дойде/ при вас и вие към него храните едно недоверие, то ще се отдалечи. Ако любовта дойде при вас и вие към нея храните едно недоверие, тя се отдалечава.
Правата посока, стр.274, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

...старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето. Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях.
Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта. Тази кръв е носителка на всичките болести. Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу на пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започваш да чувстваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.
Самообладание, стр.369, Прав път ,ООК, г.20 т.2 София 1998

Туй, което искаш, няма да го получиш, ако ти не си готов да чакаш. Ако и аз не съм готов да чакам – и аз няма да получа. Господ ти каже: „Чакай, чакай”. Може да мислиш, че много време ще мине. Няма да мине много време, ние сами продължаваме Божието благословение с нашето колебание и недоверие. Той е много точен. Ако няма никакво раздвояване в любовта, нещата стават навреме. Щом започнеш да се колебаеш, Божията любов се забавя. Ние сме причината, контакт не може да стане, Божието благословение не може да работи.
Учение и служене, стр.29, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

Понеже народите не изпълняват Волята Божия, затова страдат. Той иде сега да тури ред и порядък на земята. Редът и порядъкът няма да дойдат тъй, но с големи страдания ще дойдат. Хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, страдания ще дойдат, ще има земетресения, какво ли няма да има, ще има гладория за всички, даже по един грам масло няма да има... Който има две ризи, едната ще се вземе. Христос казва:”Дай едната”.Сега, като ни вземат едната, благодари, че не са взели и двете. Благодари, че ти останала една риза. Благодари заради нея. Тъй казал Христос. То е за нашите времена.
Не разваляйте пакта, стр.179-180, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

Има същества, които са заинтересувани от човека. Едни имат желание да го спъват, а други – да го подигат. Тия, които го спъват, имат желание да го оберат, да изсмучат жизнените му енергии и по този начин да го демагнетизират. Това наричаме „духовен вампиризъм”, или ограбване на духовните енергии на човека. Запример, дойде ви някаква Божествена идея, която трябва да реализирате. Тъкмо се готвите да я реализирате, нещо вътре във вас ви казва: Не бързай, не е дошло ще времето за тази идея. Щом чуете този глас, вие се отказвате от намерението си. Щом се откажете, веднага идат същества, служители на духовния вампиризъм, и ви ограбват.
За да не губите духовните си сили, щом дойде в ума ви някаква светла идея, веднага пристъпете към реализирането и. Ако при първия опит не сполучите, направете няколко опита, докато я реализирате. И да се обезсърчите, пак не се отказвайте. Личността може да се обезсърчи, това е външно обезсърчаване. Важно е душата да остане тиха и спокойна...
Седмият кръг на живота, стр.165-166, Светото място, МОК, г.6, т.2, 1939