Върху възпитанието на човека мъчно е да се говори. Ако на един човек му изнесеш силните негови погрешки, в него идва едно обезсърчение, едно озлобление, а най-после, след време – едно разкаяние. Най-добрият начин в света от всички методи, които аз съм употребявал – човек да бъде сляп за погрешките на хората. Да се помолиш, да му пожелаеш, без да му кажеш нещо. То е най-добрият метод. Той изисква дълго време. А той нека да вземе пример от теб. А този метод - да му кажеш, носи много неприятности. Той е бърз. Казва някой, да ти кажа моето мнение за теб. Какво ще си казваш мнението? Аз себе си най-добре познавам. Аз за себе си имам най-лошото, но и най-доброто мнение. Ти за мен, колкото лошо мога аз да кажа, ти не можеш го каза, и колкото добро мога да кажа, ти не можеш го каза...
„Да кажат хората добро за нас.” Хората и обществото за мен не могат да кажат по-добро, отколкото аз мога да кажа. А туй ще рече, каквото Бог мисли за мен, туй е най-важното.
Духовна мекота, стр.171-172, Време и сила, МОК г.5 София 2002

...всички болестни състояния се явяват в прекъсване на съзнанието. Съмнението е прекъсване на съзнанието. Или съзнанието трябва съвършено да бъде прекъснато, или съвсем будно. Хора има, които не мислят, те не заболяват. Или съзнанието ви трябва да бъде съвършено будно, или съвсем трябва да се абстрахирате. Природата не търпи средно състояние – едното или другото.
Качествата на здравия човек, стр.224, Време и сила, МОК г.5, София 2002

Някой ден вие имате известно разположение или неразположение на духа. Как ще определите вашето разположение или неразположение. Всякога, щом почувствате известна радост или известна скръб, вашето положение се е изменило. Радостта и скръбта показват промени в съзнанието. Но същевременно и мястото, в което вие седите в пространството, не е същото. Изменили сте го. И същевременно, ако скръбта преодолява, вие сте влезнали във връзка със същества, които са дисхармонични с вас, на които вибрациите не хармонират с вашите, и те въздействат върху вас. Състоянията, които прекарвате, са винаги колективни, просто сте скръбен, тъжен, гневен, недоволен – туй недоволство не е една индивидуална черта у вас. Та е колективна. Вие изразявате една обща идея.
Добро и свобода, стр.194-195, Време и сила, МОК г.5 София 2002

Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера. Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но човек, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този човек е с характер. Затуй най-малките, микроскопическите добрини, те са условия, които служат за вашето повдигане и не си щадете времето. Дойде ти някой път на ума да идеш на Витоша, че там ще ти дойде една светла идея. Стани и тръгни. Ще научиш една мисъл в пътя, ще те срещне някой човек, ще видиш някое животно, ще ти обърне внимание някое растение, ще ти направи впечатление реката. В пътя ще ти се даде някой урок. В тези условия ти ще схванеш величието на живота.
Микроскопическите добрини, стр.141, Време и сила, МОК г.5 София 2002

„Вижте онзи човек там как си е поправил положението!” – Кой си е поправил положението? Това е една самоизмама. Какви съотношения има между онзи, който е поставен за пръв министър на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога онзи, който оре на нивата, заема първо място, а онзи, който е пръв министър на България, заема последно място. По отношение на хората пък това е обратно. Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? – Божието.
Качества на разумния живот, стр.438, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Човешкото естество е сложно. Когато ние говорим за човека, имайте предвид, че сегашното ваше състояние, сегашният ваш склад на мисли, чувства, волеви действия се обуславя от вашите минали съществувания. Сегашният ваш живот е един резултат. Следователно този резултат по никой начин не можете а избегнете. По кой начин може да се измени? Ще направите един прелом в своята мисъл. Ще почнете да мислите по друг начин, да живеете по друг начин. И за бъдеще този новия живот ще измени условията на миналото...Не можете ли да направите прелом в мисълта си, животът ви ще тече по същия начин.
Духовна мекота, стр.170, Време и сила, МОК г.5 София 2002

Казвам: добър е онзи човек, който може да прояви своята доброта при най-неблагоприятните условия в живота. Онзи, който може да прояви своята доброта при благоприятни условия, това е много естествено. Следователно, макар и при неблагоприятни условия, ще кажеш: „Господи, аз мога да направя нещо заради Тебе!” И от това гледище тази Любов трябва да се разшири, да бъде Любов към всички, да блика навсякъде: да бъдем еднакво разположени към всички, без пристрастие. И като погледнем някого, да му пожелаем всичкото добро тъй, както Бог желае това. Да забравим всичките му погрешки тъй, както Бог забравя, защото Любовта като дойде, никога не вижда погрешките. Пред Божията Любов греховете и недъзите на хората изчезват като прах и дим и от този Божествен огън остава само онова – чистото, възвишеното и благородното у човека.
Съзнателният живот като забава, стр.491, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Ако страданията в живота са отзад, човек се приближава към Бога, а щом страданията в живота са отпред, той се отдалечава от Бога. Например направиш едно добро и след това те сполети някое нещастие. Това показва, че ти се приближаваш към Бога. Щом намислиш да направиш едно добро и, без да си го извършил още, те сполети някое нещастие, ти се отдалечаваш от Бога. Кое е по-добро от двете положения? – Първото...И Писанието казва: „Ако страдам, да страдам, след като съм направил доброто, а не преди това.” Този е правилният процес.
Качества на разумния живот, стр.434, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Като кажеш, че си добре, туй трябва да го почувстваш вътре в себе си. Ако аз съм добре, ще ти предам от моето добро, ще ти предам този Божествен импулс. Ако вие, след като дойдете в едно събрание, сте добре, ще придадете туй Добро като една струя на всинца...Питам сега: какво можете да извършите, като не сте добре? Ако имате една верига, направена от такива малки звена, малки халчици, и да кажем, че три четвърти от халките са много здрави, а една четвърт не са здрави, питам тогава: здравината на здравите халки може ли да се тури в действие? Ако има даже една халка, която не е здрава, силата на другите не може да се тури в действие. И когато дойдем в едно общество, същият закон работи и в него. Дисхармонията на едно същество може да наруши хармонията на всички други и да спре работата. И сега целият невидим свят е зает да ремонтира всички тези халки, които не влизат в работа. И на Земята тогава ще останат само тези хора, които може да образуват една здрава верига и да бъдат изпълнители на Волята Божия.
Правила на разумния живот, стр.456, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя ум, че не виждаме красивото. Ние виждаме красота само в онези неща, които всъщност нямат красота. Дойде например някой при мене, иска да го обичам. За да го обичам, за да се прояви Любовта ми към него, трябва да намеря онова, красивото в него. Не мога да го обичам заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаят. Не, принципът, или онова начало, което сближава хората, не е нито техния ум, нито тяхното сърце, нито тяхната воля, а е тяхната душа. Това е хубавото, това е красивото в Природата и в живота, понеже всеки един човек, всяка една душа е една необходимост за тебе в твоето проявление. Какъв е законът? – Ако всички души не се съберат на едно място, нито една душа не може да се прояви.
Съзнателният живот като забава, стр.484-485, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Има неща, които даром не се дават. Човек по благодат се спасява, но по благодат не се усъвършенства. Има неща, които назаем не може да ги дадете. Ти не можеш да дадеш назаем твоя ум. Ти не можеш да дадеш назаем твоето сърце. Ти не можеш да дадеш назаем твоята воля. Ти не можеш да дадеш назаем твоята душа и твоя дух. По никой начин не можеш да ги дадеш назаем. Ако би дал назаем своя ум някому, ти би извършил най-голямото безумие. От силата на своето знание, което си придобил, ти можеш да покажеш начин как си го придобил, как е станало твоето растене, но няма да го извадиш и да го дадеш другиму. Някой казва: „Нали трябва да се пожертваме?” Кое се жертва в този свят? Само физическото може да се жертва. Аз мога да дам една къща, една дреха, но същественото в мене, моята добродетел, не мога да я дам назаем.
Правила на разумния живот, стр.461, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Сега много от вас искат да ми бъдат ученици, за да се осигурят. У мен осигуряване няма. Ще работите така, както аз работя. Аз никъде не съм се осигурил. Някои ме питат: „Когато остарееш, какво ще правиш, кой ще те гледа?” Когато остарея, мога да постоя четиридесет – петдесет дена гладен, ще се помъча малко, ще поритам. – „Но така може да умреш.” – И като ядем, умираме; и като не ядем, пак умираме – каква разлика има? Ако така ми е определено, за мен е безразлично дали в изобилие, или в недоимък ще умра. Това е посторонен въпрос, който не ме занимава.
Аз съм истинската лоза,стр.310-311, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

В света има само владение, няма собственост. Собственик е само Бог – земята е негова, а не е ваше достояние. А ние се делим взаимно, караме се за нея. Ние нямаме собственост, защото само Бог е собственик. Така стои Великата Истина: ние сме работници; дава ни се земя под наем, за да я работим за десет-двадесет години, след което ще я напуснем и ще отидем при Бога, за да дадем отчет. След това ще ни се даде друго владение, на друго място, в друг свят...Как така? – Искаме да се осигурим, повечко пари да имаме. В какво се състои сигурността? Сигурността в живота се заключава в това – да бъдем свързани с Бога.
Новият и старият живот, стр.275-276, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

...Любовта като сила излиза от своя първоизточник и минава през различни среди, докато се хармонизира с всички същества. Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от Природата, и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и ще замине, без да я възприемете. „Как ще позная кое е моето място?” – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички...Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота. Това е диагноза. Защо е така, не питайте. Понеже светът още не е организиран, вие постоянно ще се местите, докато станете господари на себе си.
Новата азбука ,стр.395-396, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009