петък, 31 декември 2010 г.



Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това?“ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял.
Съблазните, Двата метода на природата, НБ, 1923-24, т.1

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 27 декември 2010 г.


Някои чакат да дойде Христос в света, но аз казвам, че Той е в света. Това, което става сега в света, е под ръководството на Христа. Той ликвидира всичко. Вече е късно да се спечели нещо с измама. За в бъдеще условия да живеят имат само честните, справедливи хора. Лошите хора ще изчезнат както предпотопните животни. Животът има смисъл да сме във връзка с Източника, от Който сме излезли – с нашия Баща, Който ни пази и винаги е в нас. Онези, които Го слушат, ще ги благослови; онези, които не Го слушат, ще ги прати на изпитание. Дал е право на хората да правят каквото искат и е запазил в Себе Си правото да дава всекиму заслуженото.
От мен да замине, Аз ви избрах, извънредни беседи от Учителя, 1920

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 25 декември 2010 г.


Много пъти казвам: оставям ви! – „Как?” – Елате с мен. Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости. Повече не мога да живея! Досега аз ви обичах, аз живях с вас. Сега вие, ако ме обичате, елате при мене – вратата е отворена. Ще решите този въпрос!...Всичко туй ще се реши, знаете ли как? Ще се образуват едни по-святи и идеални връзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си или сестра си, да не придобие други братя и сестри и да не придобие стократно онова, което е изгубил.” Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас.
Милосърдието, стр.194, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 23 декември 2010 г.


Като кажеш, че си добре, туй трябва да го почувстваш вътре в себе си. Ако аз съм добре, ще ти предам от моето добро, ще ти предам този Божествен импулс. Ако вие, след като дойдете в едно събрание, сте добре, ще придадете туй Добро като една струя на всинца...Питам сега: какво можете да извършите, като не сте добре? Ако имате една верига, направена от такива малки звена, малки халчици, и да кажем, че три четвърти от халките са много здрави, а една четвърт не са здрави, питам тогава: здравината на здравите халки може ли да се тури в действие? Ако има даже една халка, която не е здрава, силата на другите не може да се тури в действие. И когато дойдем в едно общество, същият закон работи и в него. Дисхармонията на едно същество може да наруши хармонията на всички други и да спре работата. И сега целият невидим свят е зает да ремонтира всички тези халки, които не влизат в работа. И на Земята тогава ще останат само тези хора, които може да образуват една здрава верига и да бъдат изпълнители на Волята Божия.
Правила на разумния живот, стр.456, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 21 декември 2010 г.


Сега ние сме се събрали тук да служим на Бога. И трябва да гледаме на нещата така, както Бог гледа. Аз ви привеждам тези примери, защото всички трябва да се стремите да не смущавате Божественото съзнание. Бог е същество толкова благо, че малките работи не Го смущават, но ние трябва да бъдем внимателни, свято да пазим Неговото спокойствие. Като идем при Него, не трябва да плачем, трябва да се усмихнем само и Той, като ни погледне, ще разбере от какво имаме нужда. Той само ще ни погледне и ще ни даде, каквото искаме, но ще искаме разумни неща. Какво изразяват сълзите? Сълзите на духовния човек са пълни всякога с благодарност, а сълзите на светския човек са пълни със скръб; когато плаче той, чувства се унижен.
Светлият път на Знанието, стр.220, Свещеният огън /Съборно слово 1925-26/, Бяло братство 2009

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 19 декември 2010 г.


Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действа навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например, някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят.
Свещеният час, стр.454-455, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 17 декември 2010 г.


Някой ще каже за съвременните хора, че са много културни, но за тези съвременни хора целият Невидим свят си е създал такова мнение, каквото сегашният културен свят има за българите. Невидимият свят има за човека такова мнение, каквото целият образован и културен свят в Европа, в Америка има за българите – българите ги считат навсякъде за диваци. Това да не ви обижда.
Ще се изкоренят, стр.314, Свещеният огън /Съборно слово 1925-26/, Бяло братство 2009

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 14 декември 2010 г.


Има един вътрешен закон в Живата Природа, според който, щом човек научи нещо, той трябва да помага и на другите. В това седи служенето на Бога. От изобилието, което има човек, трябва да потече и към другите.
Равностранният триъгълник, стр.290, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 11 декември 2010 г.


Не вярвайте на големи обещания. Този, който много обещава, нищо не дава. Като дойде Христос, ще каже: „Ти ще имаш страдания, неволи. Доброто ще дойде към края”. Като дойде дяволът, ще ти каже: „То богатство, слава, апартаменти, автомобили”, всичко туй ще ви даде. Този, който обещава всичко в началото, той лъже. Този, който казва, че ще страдаш, дръжте неговата страна. Този, който казва, че доброто ще дойде в началото, не стойте на неговата страна. Когато доброто е в края, е вярно. Когато на земята доброто е в началото, не е вярно. Не се лъжете, нищо повече.
Не разваляйте пакта, стр.179, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 9 декември 2010 г.


Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите. Той само ги възприема и предава.
Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи, всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата.
Дадено по нещо, стр.252-253, ООК, /1928-29/, Хелиопол 1994

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 8 декември 2010 г.


...Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима. Който има любов, той е силен човек. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си. Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.
Дайде глас, стр.362, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 6 декември 2010 г.


И от Невидимия свят напредналите братя се интересуват от нас, понеже нашия живот е свързан с техния. И техният живот се гради върху нашия живот. Хората за Невидимия свят, за напредналите духове, са като една нива. Те някой път ще дойдат със своите рала и, искате не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие: имате една нива и, иска не иска, вземате ралото и – хайде, разоравате я. „Какво става – ще рекат тези буболечици и тревички, - какво е това земетресение, какви преобразувания стават?” А ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, вдигайте се!” Така и ние представляваме за Невидимия свят една целина. Като погледнат, казват: „Еди-коя си нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем.” И вие ще се подчините на тези нареждания. Блажени сте, ако дадете нещо. Ще дадете – ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние създаваме условия за по-напреднали духове, които ще работят.
Лицето на Бога,стр.174, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 3 декември 2010 г.


Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.
Дойде глас, стр.348, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 1 декември 2010 г.


Казвате: „На стари години се служи на Господа“. Чудна философия, чудна религия е тази! Това е философията, това е религията на света. На млади години се служи на Господа! Бог не е Бог на грешните, но на разумните, на възлюбените Негови чада, които Той държи написани на дясната си ръка. И понеже Бог люби тия свои чада, заради тях помилва и грешните. Ако Бог съизволява към грешните, то е заради онези, които люби.
Дойде глас, стр.354-355, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 29 ноември 2010 г.


Зная едно нещо за вас, а именно: Бог ви люби. Дали вие знаете това, не ме интересува… Това е вашето нещастие, че Господ като ви люби, вие не знаете това. И няма нито един човек, когото Той да не люби. И знаете ли каква любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение.
Едно се изисква от вас: Да съзнаете, че Този, Който ви люби, прави всичко заради вашето добро. И в Писанието се казва: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа.” Аз турям друг стих: Всичко съдействува за добро на онези, които Господ люби… Там е нашето щастие, че Бог ни люби… И каквото ни се случи, то е заради великата Божия Любов, която постоянно влиза в нас. Един ден ще се пробуди съзнанието ни и ще познаем, че Бог ни люби.
Разпятаго търсите, стр.94-95, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 27 ноември 2010 г.


Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума. Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба!“ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“. Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят. Това е съдба!
Пробуждане съзнанието на ученика,стр.291, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 25 ноември 2010 г.


Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя дух. Когато великият музикант твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато великият поет твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато някоя жена ражда, и тя иска благоприятни условия. Колко повече са необходими тия благоприятни условия за нас, които трябва да родим великата мисъл! Какво е нужно, за да дойдат тия благоприятни условия? – Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху нас. Молитвата е връзка, и Любовта може да дойде в света само по пътя на тази връзка. Мнозина не знаят да се молят. Молитвата не седи във външно четене и шепнене на молитви, но целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, да приготвим условия за идване на Любовта в нас. Дойде ли тя, в душата ни се явява светлина, мир и радост.
Ще се превърне в радост, стр.236, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 23 ноември 2010 г.


….И даде Бог на хората
това вълшебно царство –
планетата Земя,
където те са господари
над всичко дишащо и земно:
трева, вода и суша,
масиви, небеса и твари.
Тук учи се човек –
на Космоса сред дишащия ек –
да моделира и твори;
прониква в тайните на всяка плът –
въздушна, каменна и водна;
дълбае шуплестата земна гръд;
материята прави годна
за всяка цел, за всеки дързък порив;
изменя форми, зида и руши,
открива, плава, шлайфа и лети,
наднича в атоми, разбива електрони,
навред без отдих невидимото гони…..
За да познае силата, заложена във всичко,
което съществува на Земята.
За да изпита ужаса от опознатата енергия,
когато тя се впрегне в зло,
чрез кървавата диря на войната,
в разрухата и тъмнината.
За да достигне сам до знание и мъдрост
и да използва всяка земна сила
за цел полезна – смисъл придобила.
За да натрупа опит. И да се научи
в това вълшебно царство как да управлява
Физическия свят – без да го унищожава.
Да следва в мир Природните закони,
с хармония да пълни свойте дни,
да затрепти душата му пред земните икони,
да търси Рая не в далечни висини –
а тук – в дома си,
в душата си,
в зелено-синкавите земни ширини.
Защото в този малък дом – земята –
човекът не за скръб – за мъдрост е роден –
макар че често тя извира от сълзата
на всеки миг изстрадан и сломен.
И ако той – човекът – накрая я намери,
преминал през мътилката на собствения ад,
ще съгради бленуваните Райски двери
в дома си,
в себе си,
във този чуден свят.
Защото, за да достигне Рая истински и Божи,
човекът трябва най-напред да го цени
и никога на риск да не изложи.
Да го поддържа, пази, без да го руши.

Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 21 ноември 2010 г.


Някой казва: „Хубаво е да има човек посещението на Духа“. Казвам: Добре е да има човек в дома си на пансион един ученик, да го учи на Любовта. Понякога той ще има добрината да ви заведе в училището, да видите неговия Учител. Вие не можете да отидете сами при Учителя. Трябва да има някой ученик да ви заведе. Един ученик води друг ученик. Ученикът сам никога не може да отиде при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Казвате: „Има неща в нас, които Духът разработва. Затова Той ще ни заведе при нашия Учител и ще ни покаже пътя на спасението“. Кой е този Дух? – Христос. Кой е Христос? – Любовта, която работи с усърдие и с радост.
Ще се превърне в радост, стр.225, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 19 ноември 2010 г.

ЧИСТИЛИЩЕТО

ЗАПИСКИТЕ НА ЖИВОТА

Роберт Белмонт беше нов в Чистилището. Преди няколко часа, когато падаше от скалата, животът му просветна като светкавица пред очите. Последва удар и тялото му се разби в пропастта, покрита с планински камъни. Остра и непоносима болка го преряза. Внезапна тъмнина покри всичко. Мина известно време, когато светлинка се появи някъде далече пред него. Роберт се устреми към нея и когато я достигна, неочаквано се извиси, виждайки тялото си лежащо върху една скала. Хора се трупаха около него с ужасени лица. Той гледаше в недоумение тяхното суетене и искаше да им каже, че всичко е наред. Но никой не можеше да го чуе. Тялото му лежеше безжизнено, с лице към земята. Роберт се носеше над него в странна прозрачна форма, която леко се плъзгаше из въздуха. Въпреки че беше извън тялото си, той се чувстваше жив повече от всякога.
Огледа се. Хората, животните, растенията бяха заобиколени с прозрачни цветни сияния. Това го озадачи.
“Трябва да е аурата” – помисли си той. Но никак не можеше да разбере защо изведнъж започна да я вижда. Беше чувал, че хората притежават електро-магнитно поле около телата си, но никога истински не бе повярвал в това.
Беше приятен слънчев следобед. Високо горе се виеше планинският път. Роберт бе поискал да се наслади на красивата гледка, която се разстилаше пред очите му и се губеше в маранята на хоризонта. Долу, в подножието се разстилаше градът с трепкащи светлинки и течащи пътни артерии. Той бе застанал на самия ръб на пропастта на планинския склон над последното предградие на града и се опитваше да различи контурите на морския бряг напред в далечината, когато загуби равновесие и полетя надолу. Тялото му падна в близост до голям планински туристически комплекс тъкмо когато туристи слизаха от един току-що пристигнал автобус. Хората се струпаха около него покрусени.
След малко пристигна линейка. Тялото му бе понесено към близката болница и Роберт го последва. Видя му се странно, че можеше да се движи успоредно с хвърчащата надолу кола на бърза помощ. След кратък преглед от лекарите Роберт бе обявен за мъртъв.
“Мъртъв!” - извика той. - Не може да бъде!
Роберт се чувстваше отлично. Даже превъзходно.
Но внезапно една мисъл го жегна. Защо вижда тялото си отделно от него самия?
Смут обхвана сърцето му. Нима това е краят на неговия живот? Невъзможно е. Та той се движи, вижда, мисли. Какво приказват те?! Роберт искаше да извика, но внезапно спря.
“Майка ми!” - мисълта за нея го накара да подскочи.
Бърз като вятър, той се втурна към къщи. Ето я къщата от червени тухли с кипарисово дърво пред входа и дъхави цветя покрай пътеката. Тревата, равно окосена, блестеше като изумруден килим под слънчевите лъчи и големите цъфнали храсти около оградата полюшваха леко клонките си. Старото куче седеше на прага. То погледна към Роберт, завъртя опашка и радостно залая.
Вътре майка му се суетеше из кухнята, приготвяйки вечеря. Лицето й някак бе напрегнато. Тя изпусна една чиния, която се разби с трясък на пода. Мърморейки, мисис Белмонт засъбира парчетата.
- Не се тревожи, мамо. Само една чиния е. - Роберт я прегърна. Но тя с нищо не показа, че го вижда.
- Майко! Майко! - извика той край ушите й.
Тя не го чуваше. Роберт се натъжи. Той постоя известно време край нея, опитвайки се да предизвика напразно вниманието й.
В хола баща му четеше вестник. Той не повдигна поглед, когато Роберт влезе.
- Татко! - Роберт го повика тихо. - Татко! - изкрещя той, опитвайки се да разтърси раменете му. Никакъв отговор.
- Какво става с теб? Аз съм тук до теб. Не ме ли чуваш, по дяволите?!
Роберт удари вестника, но ръката му премина през него, без да предизвика каквото и да е движение.
Той се върна обезкуражен в кухнята. Майка му, натежала от годините, но с меко сърце и състрадателно лице, продължаваше работата си с предаността на старите жени. Ден след ден, година след година, тя бе привързана към кухнята, вършейки своята важна, но неблагодарна работа за изхранването на семейството. Роберт си спомни, че никога не бе й благодарил за яденето, което тя му приготвяше. Сърцето му се изпълни с топлина към нея. Той я прегърна, докосвайки белите й подредени коси и я целуна. Но Роберт нямаше повече време да стои с родителите си.
Защото в болницата ставаше нещо ужасно. Тялото му бе отнесено в операционната, където лекарите тъкмо започваха да вадят някои от най-важните органи. Това бе така болезнено! Роберт долетя мигновено в операционната, крещейки в агония, но действието продължаваше. Сърцето му, черния дроб и бъбреците скоро бяха извадени.
- Крадци! - Крещеше той, опитвайки се напразно да събори инструментите от ръцете на лекарите.
В шок, сякаш побелял от болка, той видя сърцето си в буркан, носен от един млад стажант.
- Не сърцето ми! - Роберт изкрещя, втурвайки се след стажанта и опитвайки се да измъкне буркана от ръцете му.
Стажантът невъзмутимо премина коридора, влезе в една мрачна стая и остави буркана в хладилник. После излезна.
- У-уф! – простена Роберт, сядайки на шкафа до хладилника, държейки главата си. Той се опитваше да събере мислите си, когато чу тих глас:
- А-а. Ето къде си. Здравей, Роберт!
- Емилия! – извика той. – Какво правиш тук? – Той си спомни, че тя бе починала преди няколко години. Те се познаваха добре и живееха наблизо. Тя почина при автомобилна катастрофа. Тогава тя бе на тридесет и шест години и бе редактор на едно известно списание. Емилия беше хубава, милостива и добра. Ходеше на църква и се интересуваше от свръхземни явления. Сега Роберт я видя също като него, в облаковидно прозрачно тяло.
- Дойдох да ти помогна и заведа в новия ти дом.
Той я гледаше озадачен.
- Но най-напред ти трябва да препишеш записките. И то незабавно!
- Ъ – ъ – ъ!
- Роберт, нямаме време да обяснявам в детайли, защото ти трябва да бързаш. Нали видя животът ти да просветва като светкавица пред очите ти, когато падна от скалата? Това става, защото всеки човек носи в себе си записки на целия си живот – от неговата първа глътка въздух до последния му дъх. Всичко е записано – всяка казана дума, всяко направено нещо, всяка усмивка, мисъл, чувство. Когато някой умре, духът му започва незабавно прехвърляне на записките на неговия живот върху невидимото му тяло, с което ще отлитне в небесата. Човек също притежава един много специален атом, който се нарича “семенен” и се намира в неговото сърце. Това е другото нещо – душата на един микроскопичен атом, който духът взема със себе си, докато цялото останало тяло е оставено да се разложи. Семенният атом е стар, колкото и духът. Той пътува с индивида от живот в живот. Никога не умира, а съдържа есенцията на цялостната еволюционна опитност. Той е като семето на растението, в което е закодиран целия план на неговия растеж. Позволи ми да ти го покажа.
Наистина в лявата камера на сърцето си Роберт видя една блестяща искрица.
- Какво става след като записките са прехвърлени? – попита Роберт, все още разглеждайки сърцето си.
- Записките отиват с духа първо в Чистилището, после в Първото небе – Рая, където внимателно се разучават през следващите години. Нищо от изминалия живот не остава незабелязано.
- Защо? – озадачен попита Роберт.
- Каквото човек посее, това ще пожъне. В Чистилището всеки страда последствията от неговите собствени лоши постъпки. Там той вижда ефекта на своите думи и дела върху другите и е призован да изстрада сам мъката, която им е причинил – за да развие добродетели. В Рая е обратното – човек преживява отново цялата радост от добрите си действия, от успехите и постиженията си... Боя се, че трябва да започнеш незабавно работа. Трябва да бързаш, защото колата на бърза помощ е вече на път, за да вземе сърцето ти за спешно присаждане. Ще ти помогна.
Тя показа на Роберт как да започне презаписването на записките и записването започна.
- При нормални условия ти ще можеш да видиш целия си живот докато презаписването продължава. Това е дълъг процес, който може да продължи от два до три и половина дни. Но ние нямаме избор сега и трябва да го извършим с пълна скорост. Ти ще бъдеш освободен от тялото си само след като завършиш тази работа. Духът напуска тялото когато презаписът е готов. Тогава се прекъсва сребърната нишка, която свързва духа с тялото и истинската смърт настъпва. Затова човек не бива да бъде кремиран преди да са минали три и половина дни от видимата смърт.
Роберт се огледа. Той видя, че е свързан със сърцето си и с тялото си в моргата с тънка блестяща нишка, преминаваща през стените и стаите на болницата.
- Значи човек фактически умира само след три и половина дни? – Роберт се потърка по главата в почуда.
- Така е в мнозинството от случаите. Тялото продължава да усеща болки докато сребърната нишка не бъде прекъсната.
Сега Роберт разбра защо изпита тази страшна болка, когато лекарите му отнемаха органите.
Междувременно един мъж влезе и взе буркана със сърцето. Роберт и Емилия го последваха без да спират записа. Скоро те стигнаха до операционната, където сърцето му бе донесено, за да бъде подготвено за присаждане. Работата на Роберт по презаписа бе изключително затруднена. Той трябваше да концентрира вниманието си, но хората около него му пречеха, пипайки и манипулирайки сърцето му.
След няколко часа лекарите започнаха операцията на пациента. Неизбежното предстоеше – кръвта на пациента скоро щеше да бъде пусната през сърцето на Роберт. Емилия беше в паника. Тя се опитваше да попречи на лекарите по всякакъв начин, защото записът още не беше готов и чуждата кръв, потекла през сърцето, би объркала картините. Част от живота на Роберт можеше да липсва и редица усложнения можеха да настъпят от това.
Двамата направиха каквото можаха. Въпреки всичко Роберт продължаваше скоростно да работи върху записа и Емилия правеше всичко възможно да държи вниманието му концентрирано. Но това никак не бе лесно. Мисълта на Роберт постоянно отскачаше и следеше ръцете на лекарите, които работеха със сърцето му. Когато двамата бяха принудени да спрат за малко, Емилия каза:
- Виждаш ли този човек? – За пръв път Роберт погледна към пациента, на който присаждането щеше да бъде извършено. Той беше на средна възраст, плешив и с болнав вид.
– За съжаление той се опитва да се държи за живота, невежо пристъпващ Природните закони – продължи Емилия. – Защото не подозира, че духът никога не умира. Умира само тленното тяло, от което духът се освобождава, когато то изпълни задачата си. Ако тялото заболее, духът го напуска и отива в небето, за да подготви ново тяло – по-добро и по-съвършено за следващия си живот. Ще бъде много по-добре, ако този човек умре сега, когато неговото сърце спре, вместо да продължава живота си в това заболяло и изхабено тяло. – Емилия поклати с укор глава.
- Той не знае – продължи тя, - че човек притежава три невидими тела: витално (жизнено), тяло на желанието (звездно, небесно или както още го наричат астрално) и умствено. Трите заедно образуват човешката аура. Виталното тяло е точно копие на физическото и съдържа в себе си етерен дубликат на всеки орган. То усвоява безценната жизнена слънчева енергия, която поддържа живота и я препредава на физическото тяло. Без виталното тяло животът на човека е невъзможен. Ако човек живее нездравословно и пристъпва природните закони, той заболява – някой орган се уврежда. Но хората не знаят, че преди да се появят симптомите, най-напред етерният двойник на органа е заболял. Той се е задръстил и протичането на жизнената енергия през него към физическия орган е станало затруднено или възпрепятствано. Смяната на заболелия орган с нищо не променя състоянието на етерния двойник. Той няма да бъде в състояние да изпраща пълноценна жизнена енергия към новия орган и рано или късно последният също ще заболее. Човекът трябва напълно да промени начина си на живот, на мислене и да започне да се стреми към спазване на природните закони, а не да подменя болните си органи с чужди.
- Искаш да кажеш, че моето сърце няма да му помогне много? – попита Роберт с гневна нотка в гласа.
- Да, ако той не придобие ново разбиране за живота. Неговото егоистично желание да използува сърцето на някой друг човек ти причини физическа болка от операцията и ти пречи при записа. Той иска да се ползува от един орган, изграден с усилията на друг дух и отразяващ характера и качествата на друг човек, придобити чрез упорит труд през много предишни прераждания. В духовния свят това се счита за кражба. С това той само си навлича допълнителна тежест към съдбата, която ще трябва един ден да изплаща. Дори когато хората доброволно завещават органите си за присаждане, ситуацията не се променя съществено, тъй като и те ще изстрадат послесмъртните резултати и агония.
Роберт погледна към пациента, лежащ безжизнен и жълт поради упойката. Гласът на Емилия стана твърд:
- Сега той губи семенния атом на неговия собствен живот, който е изхвърлен заедно с неговото ненужно сърце в боклука. Силите, които работят в него ще трябва да се приспособят към едно чуждо сърце и чужд семенен атом, които съдържат спомените на друго еволюционно развитие от друг човек. Това от своя страна носи последствия. Един ден той ще се яви в Чистилището с объркани записки. Той може да бъде върнат да се роди отново на земята и да умре като дете. Част от опитностите от неговия сегашен живот, които са безценен капитал за духовно израстване, ще бъдат загубени за него. Но това не е всичко. Той те ограби от част от твоите записки и с това си навлича тежка съдба, която ще има да плаща за в бъдеще с големи страдания. Аз го съжалявам. През едно от следващите прераждания, той ще трябва да ти даде жизнена служба. Сега съдбата му е завинаги свързана с твоята.
Емилия трябваше да спре неочаквано обяснението, тъй като в този момент се яви нова голяма пречка.
Новината за смъртта на Роберт достигна до неговите родители и те изпаднаха в шок. Майка му започна да крещи истерично. Баща му се строполи на дивана почти в сърдечна криза. Вниманието на Роберт изцяло бе погълнато от това. Емилия се опитваше по всякакъв начин да го накара да продължава работата по записа, но всичко бе прекалено много за бедния Роберт. Той се опита за малко – записките не се получиха ясни. Започна да губи части от тях. Понякога спираше напълно, хвърчейки ту към дома си, ту към болницата. Това продължи известно време, докато накрая той загуби съзнание.
Когато дойде на себе си Роберт нямаше представа колко дълго бе лежал на земята. Но сребърната нишка не го свързваше повече със сърцето и тялото му. Тя беше прекъсната. Той видя лицето на Емилия надвесено над него.
- Какво се случи? – Роберт запита уплашено.
- Сега ти си освободен от твоето тяло – Емилия се усмихна.
- А записките? – той почти подскочи.
- Всичко е добре – Емилия се опита да го успокои. Тя знаеше, че записките не станаха отлично, както трябваше. Но при създадените обстоятелства не можеше да бъде другояче. Вмешателството в работата им бе прекалено силно и грубо. Прехвърлянето на записките е от огромно значение за духа. Но когато хората около мъртвия вдигат шум ридаейки, или безпокоят тялото, както в случая с отнемане на органите, духът не може да работи съсредоточено, а това се отразява тежко на послесмъртното му съществувание.
- Тялото трябва да бъде оставено в пълен покой върху лед в продължение на два до три и половина дни след смъртта, - Емилия се опита да обясни. – Лека тиха музика е подходяща в случая. По никакъв начин мъртвият не бива да бъде обезпокояван.
Роберт дълбоко въздъхна. Цялото преживяване се оказа твърде травмиращо за него. Той погледна към обезобразеното си тяло в моргата. Над него се издигаше някакъв странен етерен облак.
- Това е виталното ти тяло, което ти няма да вземеш със себе си. – Емилия отново му помогна в загадката. – Тленното ти тяло ще бъде кремирано утре и виталното тяло ще се разпадне заедно с него. Всички биологични процеси в тялото се извършват благодарение на виталното тяло. То поддържа живота на тленното. При смъртта човекът напуска плътното физическо тяло и нуждата от виталното тяло отпада. Затова духът изоставя и него. Когато хората погребват мъртвите, виталните тела кръжат над гробовете известно време, докато продължава процесът на разлагане. Някои по-чувствителни хора са в състояние да видят флуоресцираща светлина над пресните гробове. Тя идва от изоставените витални тела. Ти си късметлия. Твоите две тела ще се разпаднат в огъня при кремирането и ще възстановят бързо елементите в тяхното първично състояние, без да преминават през мъчителното разлагане при погребването. Ако хората знаят колко ужасна е практиката на заравяне на мъртвите, те своевременно ще се откажат от нея.
- Ние ще дойдем утре да присъстваме на погребението. Но сега нека продължим със задачите. – При тези думи Емилия го дари с една красива усмивка, от която Роберт се почувства облегчен.
- Виждаш ли, Роберт, - продължи тя с весела нотка в гласа – преди прекъсването на сребърната нишка, духът все още се намира във Физическия свят – в неговата Етерна Област. Това е най-първото невидимо пространство, през което умиращият преминава. Физическият Свят е съставен не само от твърди, течни и газообразни вещества, но има и невидима част, изградена от четири вида етери с различна плътност. Те проникват всичко съществуващо на Земята и са проводник на космичните сили, които осъществяват биологичните процеси във всеки жив организъм. Чрез тях се поддържа живота, движението и размножаването на видовете, както и движението на светлината, и записването на спомените за всичко, което се случва под Слънцето. Жизненото (виталното) тяло е изградено от тези четири етери. Но след прекъсването на сребърната нишка и изоставянето на двете тела - плътното и жизненото, които са инструменти за функциониране във Физическия Свят, духът се издига във следващото невидимо пространство – Светът на Желанието. Тук той съществува в тялото на желанието (небесното или астрално тяло, както още е наричано).
След тези думи двамата отлитнаха, оставяйки борещия се за живота пациент на неговата съдба и родителите на Роберт на тяхната мъка. Роберт бе обхванат от внезапно чувство за безкрайна свобода. Нищо повече не го задържаше на Земята. Той можеше вече да се издигне нагоре в небесата и да срещне новия си живот. Сега Роберт бе в своето звездно (небесно) тяло, което незабавно прие облика на изоставеното плътно тяло. Той носеше със себе си и умственото си тяло. С радостен вик Роберт направи няколко премятания във въздуха.
- Ура-а-а! – за първи път той възкликна от удоволствие.
Но Роберт нямаше време да мисли за случилото се. Защото го заобиколиха хора, за които той знаеше, че са мъртви. Той започна да се здрависва с тях.
- Здравей, Роберт. – Някой го потупа по рамото.
- Дядо! – Роберт извика възбуден.
- Толкова е хубаво да те видя отново! – здравата прегръдка на дядо му едва не го “задуши”. Но той бързо осъзна, че тук вече не беше необходимо да диша. Лицето на стареца светеше, разтеглено в усмивка.
След това Роберт потъна в прегръдката на баба си. Сълзи мокреха страните й. Двамата старци бяха точно такива, каквито Роберт ги помнеше. Странното беше, че макар и в прозрачни небесни тела, които преминаваха през земните неща свободно и безпрепятствено, Роберт усещаше допира до невидимите за човешкото око форми по същия начин, както в земния живот. Небесните прегръдки и ръкостисканията бяха крепки и вълнуващи, така както бяха преди на Земята.
- Ха-ха-ха! Надявам се, че не съм закъснял – силен глас накара всички да се обърнат. Един едър мъж на средна възраст сграбчи ръката на Роберт, след което го притисна до гърдите си. – Чаках те, приятелю. Изглеждаш великолепно – каза той, не сваляйки очите си от Роберт. Това беше Пол, приятелят от работата, който почина, когато циментов блок падна неочаквано от крана.
- А-а-а, ти си вече тук! – нечий глас надвика бърборенето.
- Помниш ли ме? – няколко новопристигнали се здрависаха с Роберт.
Наистина той се радваше да види всички тези хора. Беше като вчера. Припомняха си общи случки. Роберт се почувства освободен и щастлив.
- Хайде, елате всички. Нека отпразнуваме! – каза Пол и групата го последва радостно гълчейки нагоре из облаците.

Първия Български Бутон за споделяне


...бъдете уверени, колкото малко и да направите, Бог ще го благослови. Не мислете, че Той ще пренебрегне малкото, което сте направили. Бог казва: „Ако някой човек даде само една чаша вода, комуто и да е, с любов, Аз ще го благословя“. Тъй щото, всяко нещо, което направите с любов, то е заради вас. Казвам: Ако вие мислите, чувствате и действате право, то е благо най-първо за самите вас и за вашите приятели и после за окръжаващите ви. Само така можете да бъдете носители на Божествения живот.
Ще се превърне в радост, стр.232, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 17 ноември 2010 г.


В природата съществува следния закон: Когато някой човек изнася погрешките на другите, тия погрешки ще укажат известно влияние върху него тъй, както някой отровен или задушлив газ ще укаже влияние върху този, който работи с него. Но този човек изнасял верни факти, това нищо не значи – законът действа и в този случай...
Тъй щото, не мислете, че когато изнасям недъзите на хората, не взимам нищо от тях. Не, аз поемам половината от тях. Голямо внимание се изисква, когато се изнасят погрешките на хората. Съзнанието им трябва да бъде будно, иначе конците могат да се скъсат. Когато се изнасят чужди погрешки, това трябва да става с по възможност по-голяма благост и чистота, с по-голямо благородство от страна на този, който ги изнася. Друго нещо е по-важно: Изнасяйте погрешките на хората само тогава, когато Господ ви каже. Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно към брата си и ще му кажете: „Братко, изнасям твоята погрешка публично, защото Господ ми каза да направя така“. Аз предпочитам да извърша волята Божия и да вляза в стълкновение със света, отколкото да премълча и да вляза в стълкновение с Бога.
Ще се превърне в радост, стр.208-210, , Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 14 ноември 2010 г.


Ако вие тук сте нередовни, като отидете в другия свят, вашите работи съвсем ще се объркат. Ако тук сте мързеливи, и там ще бъдете мързеливи. Каквито качества има човек тук, и там ще има същите. Тук човек по-скоро се поправя. Смъртта не изменя човека – тя само го ограничава всичко у него си остава потенциално. Там човек няма стомах, но желанието за ядене и пиене остава. Желанията у него остават, но органи няма. Това е лошото именно: че онези хора, които умират с много желания, като нямат органи, с които да задоволят желанията си, влизат в други хора и усилват в тях желанието за пиене.И така се създават много престъпления в света.
Условия, лежащи в триъгълника, стр.67, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 12 ноември 2010 г.


Всеки, който не върши волята Божия, не е смирен. Защо? – Понеже частта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва да се групират, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Аз мога да употребя благото, което Бог ми е дал, за себе си“. Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава. Ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим.
Братя в единомислие, стр.152, , Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 10 ноември 2010 г.

У ДОМА!!!

" Важно да се отдели енергията на обществото от енергията на самата Земя. За да направите това, намерете тихо, красиво кътче сред природата. Идете там в делничен ден, когато е тихо. Почувствайте енергията, безметежността и покоя. Открийте сърцето си и почувствайте цялата енергия, присъстваща там. Освен вас има духове на природата като феи и елфи, работещи много тясно със самата Земя. Почувствайте самата Земя. Това е Земята, на която сте дошли и която се протяга към вас и иска да ви поддържа. Отворете сърцето си за нейната енергия и любов. Влизайки във връзка със Земята, вие ще успеете действително да заемете мястото си и да излъчвате светлината си в този свят. Ще сте способни да промените този свят и да го направите още по-прекрасен. На Земята съществува за вас място, където можете да се почувствате у дома. Това място ще стане за вас маяк на светлината, който ще освети света около вас. ♥"

/www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=1097

Първия Български Бутон за споделяне


ВИБРАЦИИ
Човек е пеещ камертон –
трепти със собствени вибрации
и всеки има своя собствен тон.
И неговите мисли, аспирации
като вибрации из въздуха струят –
разбуждат други камертони.
На същата вълна те почват да трептят
във близки и далечни зони:
Ако човек изпълнен е с любов –
с любов навсякъде го срещат;
омразата вражда поражда. И всеки зов
околните в трептения усещат.
Намерил своя собствен звук,
на който е човек настроен,
живее силен като бук,
в хармония със себе си. Спокоен.
Щастлив. Добър. И здрав.
Във бурите остава прав.
И всяко тяло в Космоса обширен
трепти на собствена вълна.
Планети и звезди във трепет са неспирен,
след себе си оставят пееща следа.
Това важи за цялото човечество,
трептящо в химн нестроен.
Земята – този дом –
ще бъде блеснало отечество
човек щом стане сладкопоен –
и замени сегашната фалшива дисхармония
със истинската звъннала симфония.
Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 8 ноември 2010 г.


„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ Човек не може да работи едновременно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щом работиш за Бога, за Бога ще работиш. Работиш ли за себе си, ще знаеш, че за себе си работиш. Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: „Нали трябва да живеем за себе си?“ Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на Битието.
Братя в единомислие, стр.134, , Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 6 ноември 2010 г.


Бог не може да иска от вас невъзможни работи. Ако Бог ни туря на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добри резултати, ще извлечем добри уроци. Следователно всяко изпитание съответства на моята сила. Това изпитание ми е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който, след като го реша, ще стана по-силен.
Братя в единомислие, стр.170, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 4 ноември 2010 г.


Ще се върна към стиха: „Духът на Господа в връх мене“. Как може Духът на Господа да прониква у нас? В съвременната наука, например, се разглежда въпроса, как мисълта на един човек може да проникне мисълта на друг човек. От това гледище, мисълта е нещо материално, което има своя форма. И за образуването, за съчетанието на всички тия форми има определени закони, на които те се подчиняват. Следователно всеки човек, който познава законите, по които се нареждат мислите ви, може да ви влияе. С какво? – С мисълта си. Ето защо, вие не можете да се избавите от влиянието на неговата мисъл. Влиянието на мисълта не е лошо нещо. Благодарение на този закон и добрите, и лошите хора в света едновременно си влияят. Запример, ние се влияем от слънцето, от растенията, от водата, от хляба, от родителите си, от братята и сестрите си, от приятелите си и т.н. Разумността обаче изисква всяко влияние да се постави на своето място, за да произведе благотворен резултат в душата на всеки едного. Чрез влияние ние можем да поставим в умовете на хората мисълта, че Бог царува навсякъде в света. Това се твърди във всички религии. Това твърди и съвременната наука, като казва, че в света съществува един велик закон, който управлява всичко.
Духът на Господа, стр.79-80, , Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 2 ноември 2010 г.


...когато се занимавате с духовни работи, когато изучавате Божествените пътища, и в този случай става натрупване на излишни енергии и се раждат известни опасни състояния. И ако вие не знаете как да се лекувате, ще се намерите в ужасно положение. За пример, духовният човек става прекомерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората. Вие трябва да разбирате закона, как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пускате двойника си да излиза навън. Там, където влиянията са хармонични, ще се разширявате, колкото искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате.
Светлият път на Знанието, стр.217, Свещеният огън /Съборно слово 1925-26/, Бяло братство 2009

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 31 октомври 2010 г.


ПЛАМЪК
...Че ти и аз, и всички ние
сме пламъчета тихи в бялото поле,
в които отвъдното се крие,
макар че гледа ни с окото си-небе…
....че огънят във нас дълбоко е заложен
и ние сме призвани без отдих да горим,
да търсим своя път из лабиринта сложен,
додето без следа и болка се стопим…
...че раждаме се нищи, еднакви и неуки
и нищи ще отлитнем – безплътни в Божий град –
макар деня да можем да ваяме наслуки
ний пак деца сме само, що сричат и грешат…..
Дали като кандилца ще светим зарад всички
или ще чезнем празни в уютния си дом,
дали към синевата ще литнем като птички
или ще паднем косо като дърво от взлом –
от волята ни твърда зависи как ще минем,
житейската си диря как вещо ще плетем –
дали ще преживеем, от буря ще загинем –
ний длъжни сме да светим додето не умрем.
Че огънят е даден, но пламъкът е Воля –
с червена, ярка, силна, духовна светлина –
и аз за моя пламък на Разума се моля
да свети зарад всички със земна добрина.

Марсиа Малинова-Антони "Южния кръст"

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 29 октомври 2010 г.


...всяка нужда трябва да се задоволи и то навреме. Ако просиш, проси както трябва, ако желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. Желанието трябва да открие нуждата, а нуждата по право трябва да се снабди, за да не стане прелом в порядъка на душата. И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш начина на просбата, а не и да млъкнеш. Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен – целта на мълчанието е да даде време на душата да извърши своя дълг. А знай, че да се вършат две неща в едно и също време, е несвоеобразно – всякой момент в живота си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква. И разбери, че Бог и Бог на порядъка, а не и на безпорядъка, в Него несъобразности не съществуват. Той всякога поначало излиза, поначало влиза и поначало действа от порядък в порядък. В Него няма скокове, нито празнини –в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. Той не може да се изненада от нищо, понеже пребъдва във всичките моменти.
Благовремието, стр.185, , Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 27 октомври 2010 г.


ЧОВЕКЪТ

Били сме Девствени и непорочни духове,
когато Бог ни е създал,
познавали сме много космични светове,
но себе си човекът не е знал.

И тръгнали сме в път от тръни и бодли,
далеч от Бога – в пропастта,
през редките и гъстите космически мъгли –
до твърдите гърди на днешната Земя.

Загубвали сме връзката със Бащиния дом,
крилете ангелски тежали с прах,
духът от грубост станал глух и хром,
научил що е грях.

Преминали през огъня на страшния Сатурн,
на Сънцето в небивалата мощ,
залутани из сенките на древната Луна
душите ни потъвали във нощ.

Но с опита, извлечен от сълзи и пот,
изстрадал всеки миг,
човек обръща вече своя ход
и търси Бащиния лик.

Нагоре – мигар да пътува векове –
се връща той към своя Бог,
узнал загадките на всички светове,
със поглед бистър и дълбок.

Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"

Първия Български Бутон за споделяне


От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога не се колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение. А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавия. Не се хвали, за себе си не говори, понеже е губене на време. Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи. Само върши това, що ти се дава, и краят ще е добър. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти. Не крий погрешките си пред себе си, не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта. Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от пътя на призванието ти. Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване, те не правят живота ни по-добър, ни по-лош – тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго. И тъй, първото нещо в живота е да се научиш как да ги употребяваш, а всяко нещо, което се употребява, трябва да принесе известна полза, другояче то е вредително без тоя добър плод.
Мисли и упътвания, стр.180-181, Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 25 октомври 2010 г.


Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на Живота е Добродетелта, а целта на Добродетелта е щастието, а целта на щастието е человека, а целта на человека е Истината, а целта на Истината е Бог, а целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш и Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел Живота в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, който е подарител на всичко. И не бъде неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява.
Мисли и упътвания, стр.177-178, Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 23 октомври 2010 г.

Il Divo - Hallelujah

Първия Български Бутон за споделяне


Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевременно - и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека.
Мисли и упътвания, стр.177, Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 21 октомври 2010 г.


Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства, или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа? Какво ще се ползува старият човек, който няма зъби, от прясната пита, или от добре припечената и вкусна баница?
Линиите на природата, стр.104-105, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 19 октомври 2010 г.


Мнозина от вас са дошли до едно вътрешно прераждане, но трябва да бъдете внимателни към живота си. Когато хората се стремят към добър и благочестив живот, то е по отношение на Божията мисъл. Порочният живот прекъсва вътрешната връзка с Бога, пречи за проявата на Божията мисъл. Критиката, съмнението, подозрението, всички недъзи, изобщо, спъват хората. Докато съществуват те, в каквато и да е форма, вие не можете да имате единение с Бога, не можете да бъдете свободни. Свободата е вътрешен процес, връзка с Божията мисъл. Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията мисъл. Това е същественото за всеки човек. Тази връзка е носителка на светлината в живота.
Духът на Господа, стр.110, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 17 октомври 2010 г.

Panis Angelicus ( il divo )

Първия Български Бутон за споделяне


Дойде ли положителното в света, ще дойдат и хората от шестата раса. Вие можете да вярвате, а можете и да не вярвате на моите думи, но един ден ще проверите всичко това. Ще дойде ден, когато хората ще имат деца ангели. И тогава, всеки ден ангели и светии ще слизат от небето, да носят подаръци на вашите деца. Домовете на хората ще бъдат пълни с Божиите благословения. Каква по-голяма радост за родителите от тази, да имат деца ангели? Дойде ли тази епоха, децата ще помагат на родителите си, а не родителите на децата, както е било досега.
Отиване и връщане, стр.137, Отиване и връщане, Съборно слово, София 1932

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 15 октомври 2010 г.

Il Divo: The Adagio

Първия Български Бутон за споделяне


...когато Духът дойде у човека, Той не го изменя изведнъж, но постепенно. Затова, именно, когато грешният стане праведен, той ще остане по характер същ, какъвто е бил като грешник, само че ще прави усилия да се въздържа. Запример, ако като грешник е бил нервен, и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа. Ако като грешник е обичал да полъгва, да злослови по адрес на хората, и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа в проявите си. Значи, грешникът се чувства свободен в правенето на зло, а праведният съзнателно се въздържа от него. Грешният е свободен в злото, а праведният е свободен в доброто. Тази е разликата между грешния и праведния човек.
Най-високото място, стр.77-78, Отиване и връщане, Съборно слово, София 1932

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 13 октомври 2010 г.


„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ Човек не може да работи едновременно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щом работиш за Бога, за Бога ще работиш. Работиш ли за себе си, ще знаеш, че за себе си работиш. Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: „Нали трябва да живеем за себе си?“ Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на Битието.
Братя в единомислие, стр.134, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 11 октомври 2010 г.


Всички порои, наводнения, бури и земетресения се дължат на нарушения, отклонения и опълчване срещу Великия Божи закон. Обаче всички трябва да знаят , че земята принадлежи на Господа. Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва срещу Божествените закони, нищо добро не го очаква; всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се откриват всички възможности на живота за добро...Тъй както е създаден светът, всички явления в него могат да се обяснят само по един разумен, Божествен начин. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите. Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе.” От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време, именно, и вие се приготовлявате.
По Бога направени, стр.40-41, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 9 октомври 2010 г.


...молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам:
Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. Не, като знаете, какво нещо е молитвата в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това, именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.
Духовното у човека, стр.175-176, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 7 октомври 2010 г.


...много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и др. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка...
Казвам: всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща.
Линиите на природата, стр.102-103, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 5 октомври 2010 г.


Физическият живот не може без изпитания. Обаче, дойдат ли изпитанията във вашия живот, вие трябва да ги разглеждате като наука. Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Започването на една работа от нас за други е свършване на този процес.
Такива връзки, такива отношения съществуват между съществата и явленията в природата. Не схващате ли така нещата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който Той действува. И тогава, всяка неправилна мисъл за Бога ще се отрази вредно върху вас. Причината за това не се крие в Бога, но във вашите неправилни мисли по отношение на Него. Тези неправилни мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. Нищо лошо, нищо нечисто не може да отиде до Бога. По същия начин добрите и чистите мисли, които отправяте към Бога, пак ще се върнат към вас, и вие ще изпитате тяхното благотворно действие. Каквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър , съвършен и справедлив, такива ще станем и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но няма да се избавите от последствията на вашите мисли.
Духовното у човека, стр.187-188, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 3 октомври 2010 г.


...докато човек е чист, той може да бъде обичан. Влезе ли в него един елемент на нечистота, и обичта към него постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Следователно, безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата в живота. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причината за това сте вие сами. Кой не обича да се окъпе в един чист извор? Но ако ти си локва, или блато, кой ще влезе да се окъпе в тебе?
В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото – никой.
Абсолютна чистота, стр.143, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 1 октомври 2010 г.


Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си, или да изгубят някой от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
Линиите на природата, стр.106-107, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 29 септември 2010 г.


Бог не извинява погрешките на хората. Всяка погрешка носи своите последствия. На същото основание Бог възнаграждава човека и за най-малкото добро, което той прави. Той вижда микроскопическото добро и го възнаграждава, но и микроскопическото зло не забравя. Обаче, разликата от последствията при правене на зло и добро е следната: всяко зло носи последствията си за четири поколения, а всяко добро носи възнагражденията си за хиляда поколения. Следователно, със злото се ликвидира в четири поколения, а доброто се възнаграждава до хиляда поколения. Тъй щото, и добро да правиш, знай, че Бог те дебне. Той може да те хване и през най-малката дупчица. Хване ли те веднъж, ти ще носиш последствията. Нито злото, нито доброто се укрива. В това седи красотата на живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие. Никой не може да се избави от окото на живота, което поставя всичко в равновесие. Това е една велика истина в живота.
Най-високото място, стр.81-82, Отиване и връщане, Съборно слово, София 1932

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 27 септември 2010 г.


От чисто практическо гледище, човек не трябва да се занимава с отрицателните сили на тъмнината, защото те го демагнетизират, и той изгубва своята вътрешна сила. Когато човек наблюдава някое отрицателно действие, той се опетнява. Виждаш ли, че бесят, или убиват някого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човек и се постарай да си създадеш някакъв красив образ, някаква красива форма в ума. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от невидимия свят, да отворят пътя на душата му.
По Бога направени, стр.21-22, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 23 септември 2010 г.


Същественото за всички хора е да бъдат носители на Божественото. Само тогава те могат да бъдат силни, разумни и добри. Бъде ли човек силен, разумен и добър, той ще бъде в състояние да постигне копнежите на своята душа. Щом има тия условия в себе си, той няма да се моли на този – на онзи да му помагат, но хората сами ще му се притичат на помощ. Бъдете всички носители на Божественото, а за останалите работи не мислете. Не мислете, как да предадете любовта си на хората, или как да им правите добро. От вас се изисква да вършите добро, да обичате хората, и нищо повече. Не е лесно да покаже човек любовта си към хората. Не е лесно той да направи едно добро, без да внесе съблазън у някого. За всичко това не се грижете. Имайте пред вид, че всеки ден трябва да изпълнявате волята Божия, без да отлагате.
Най-високото място, стр.79-80, Отиване и връщане, Съборно слово, София 1932

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 21 септември 2010 г.


...Провидението действува така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло – в добро.
Всяко противоречие в живота на човека е една предпазителна мярка. Чрез това дадено противоречие, някои по-напреднали ваши братя искат да ви помогнат. Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. И оттам, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека е резултат на отклонение от този път.
По Бога направени, стр.38-39, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 19 септември 2010 г.


Съвременните хора могат да бъдат щастливи, могат да бъдат съвършени. Щастието и съвършенството са извън времето и пространството. Няма същество, което може да ви ограничи в правене на добро. Дойде ли до доброто, даже идват същества да помагат на човека. Тъй щото, станете ли като дете, всеки ще ви помага, всеки ще се притича да ви услужва. И забележете, когато детето заплаче, всеки се притича да му услужи. Казано е, че Бог помага на слабите. Кои са слаби? Слаби са децата, които искат да направят всички хора щастливи и радостни. С други думи казано: слаби са онези, които абсолютно не мислят за себе си. Това не подразбира, че те са забравили себе си, но те казват: ние ще намерим себе си, когато намерим всички хора, понеже всички сме излезли от Бога.
Сила, разумност и добро, стр.31, Отиване и връщане, Съборно слово, София 1932

Първия Български Бутон за споделяне