Някой иска да помогне на някого, да го повдигне. Той успява да го повдигне, но в замяна на това сам пада. Тъй щото, който помага на хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянието на онези, на които помага. Като правят добро, хората получават зло – и като не разбират закона, казват, че не трябва да се прави добро. Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? – Защото като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. Не, правете добро заради самото добро, без да очаквате нещо. Какво ще кажат хората, дали ще го оценят, или не – това да не ви смущава.
Кристализиране на човешката душа, стр.215-216, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Танцът на Дънов - световна ценност
"Всички се прекланят пред мен, а аз - пред Учителя от България", казва Айнщайн

Уникалният български танц Паневритмия, създаден от бащата на Бялото братство Петър Дънов, е на крачка да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО с културни и природни паметници от световно значение. Номинацията на Танца на живота или както други го наричат Танца на единението бе направена от стотиците почитатели на духовното учение на именития българин. Очаква се кандидатурата на бъде подкрепена от различни министри на културата в целия свят. Авторитетът на сънародничката ни Ирина Бокова като Генерален директор на ЮНЕСКО, също ще помогне повече хора да вникнат по-дълбоко във философията на Паневритмията. В момента българските светини, които са в списъка на ЮНЕСКО, са Националният парк "Пирин", Мадарският конник, античният град Несебър, Казанлъшката гробница, Свещарската гробница, Боянската църква, Ивановската скална църква, Рилският манастир, Резерватът "Сребърна".
Идеите на именития българин Петър Дънов, чието духовно име е Беинса Дуно, имат поддръжници в много страни, обяснява оперната певица Ина Дойнова. Тя допълва, че Паневритмията е част от системата му за физическо, духовно и божествено усъвършенстване на човека. Този уникален танц събира в себе си движението, музиката и поезията, изтъква Ина Дойнова, която свири и на пиано. Тя е изнесла много концерти с музиката и песните на Учителя в различни страни - САЩ, Великобритания, Русия, Полша, Швейцария. Паневритмията ще освободи съвременните хора от егоцентризма им и ще ги накара да мислят и да действат като едно семейство, казва чаровната брюнетка и припомня, че редица велики умове са се прекланяли пред Петър Дънов. Сред тях е създателят на Теорията на относителността Алберт Айнщайн, който е казал: "Всички се прекланят пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България." Великият руски хуманист и писател Лев Толстой тръгна на преклонна възраст за България, за да се срещне с мировия учител от варненското село Николаевка. Известният моделиер Пако Рабан също е сред поддръжниците на хуманистичните идеи на Беинса Дуно и преди няколко години посети България, за да се поклони на гроба му.

И тъй, срещнете ли някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право да живее, както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога в него да се прояви. Щом ограничиш един, втори, трети човек, най-после и тебе ще ограничат. Страданията и нещастията в живота идат от ограниченията. Не ограничавайте нито себе си, нито другите.
Външна и вътрешна любов, стр.260-261, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Невъзможно е човек да влияе на другите хора, ако не ги обича. Невъзможно е растението да се развива добре, ако не го поливате, ако не го прекопавате.
Следователно, за да влизате в положението си, за да си помагате, преди всичко вие трябва да бъдете свързани с Първата Причина. И тогава както се грижат за вас, така и вие трябва да се грижите за другите. Дойде някой при вас, оплаква се от положението си. Изслушайте го, помогнете му, вижте от какво се нуждае. Може би вие сте определени да му помогнете. И други могат да му помогнат, но ако вие се притечете на помощ, придобивката е ваша. Който помага на другите, той помага първо на себе си. Защо? – Защото благословението ще мине през него, а после през другите.
Стари и нови разбирания, стр.169, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

„Всичко е за добро” – е казано в Писанието. Значи, каквото се случва в живота на човека, добро или зло, е все за добро. Зло и добро са страни на едно цяло. Злото е външната страна на доброто; доброто пък е вътрешната страна на самото Добро. Понеже външната страна на доброто всякога се цапа, затова я наричат зло. Вътрешната страна на Доброто никога не се цапа, затова я наричат Добро. Обаче колкото и както да се говори за злото и доброто, те всякога ще останат необяснени.
Всичко е за добро, стр.175, , Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Съществува точна връзка между човешките действия и поведението на Природата. За съжаление малцина днес си дават сметка за това. Четирите елемента – Огън, Въздух, Вода, Земя – някога са били хармонични един към друг. Те изграждат всичко съществуващо и имат своя проява във всичко, включително и в човека. Огънят се изявява чрез страстната природа на човека. Въздухът – чрез умствената му дейност. Водата – чрез чувствата. Земята – чрез физическото тяло. Всеки елемент е свързан с едно от телата на човека. Огънят – с астралното тяло. Въздухът – с менталното. Водата – с жизненото тяло. Земята – с плътното тяло. Всяка злоупотреба с енергиите, дадени на човека или с телата му води до катастрофални резултати. Например лошите мисли създават огромен водовъртеж от психична енергия в невидимите светове, който манифестира чрез природния елемент Въздух под формата на урагани и разрушителни ветрове. В тяхното диво проявление те отразяват жестокостта и бруталното насилие, проявявани от човечеството като цяло. Неуравновесените бурни и неконтролирани емоционални изблици и гняв се проявяват чрез природния елемент Вода под формата на силни океански бури, потопни валежи, наводнения. Половата разюзданост и злоупотреба с творческия огън в човека води до вулканични изригвания, сеизмични катастрофи и пожари. Разхищението на човешкото семе е пряка причина за продължителните суши и настъпващия глад в много райони на Земята. Недоброто отношение към физическото тяло и неизползване на възможностите му чрез мързел и неактивен живот или суета причиняват безплодна почва. Такива са Космичните Закони. Човекът, злоупотребяващ с микро-елементите на своите тела създава съответна реакция в макро-елементите на Природата.
Из „Южният кръст” Марсиа Малинова - Антони

Лесно е да се говори теоретически: „Да живеем за Господа, да се пожертваме за Него, да се обичаме, да сме братя, да живеем общо”, и т.н. Това са общи изрази, които не са приложени. Да живеете общо, това не подразбира физическа близост. Двама души могат да имат нещо общо помежду си, въпреки това един от тях да е на единия край на Земята, а другият – на противоположния край. Щом има нещо общо между тях, те ще се срещат с аероплани – с мисълта си – и пак ще се отдалечат. Сега някои хора са едва на стотина метра едни от други и казват, че са много отдалечени. Те не знаят, че за да живеят добре, трябва да са на известно разстояние едни от други. Като са раздалечени, те няма да виждат погрешките си.
Божественият ръб, стр.42-43, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Помнете: Когато се говори за яростта на Бога, имаме пред вид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога, и Бог ще направи жилище в него. Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта.
Аз съм онзи човек, НБ Сила и Живот. Трета серия.

Каквото и да се говори, каквото и да се пише в Свещените книги, невъзможно е човек да с освободи от естеството на своята плът. Борбата между плътта и Духа всякога е съществувала и ще съществува. Животът на Духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие, никакъв прогрес. Оставете настрана плътта. Не се смущавайте от нея, но стремете се да я подчините на Духа – тя да му слугува. Възпитавайте плътта си във всички направления.
Две естества, стр.26, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Когото срещнете днес, ще ви запита обичате ли го. Как ще докажете дали обичате някого, или не? Новата философия на живота поддържа възгледа, че двама души могат да се обичат, когато са далече един от друг. Ако са наблизо, те не могат да се обичат. Казвате, че Бог е далече, затова именно Го обичате. Погрешката на хората седи в това, че те искат да се обичат отблизо. Те искат да хванат предмета, който обичат. Ако обичате човека, как ще го хванете? Как ще хванете душата на човека, когато тя постоянно е в движение? Душата се движи толкова бързо, че едновременно присъства във всички свои точки. Това значи, че Бог едновременно присъства навсякъде и никъде. Той едновременно е и близо, и далече. Когато Го обичаш, Той е далече. Когато не Го обичаш, Той е близо. Ако обичате и ако ви обичат, вие сте далече. Всеки е опитал това. Когато някой не ви обича, той е близо до вас и постоянно ви мушка...
...За Любовта няма граници, няма разстояния. За Любовта не съществуват понятията далече и близо. Далече и близо - това са относителни понятия, които съществуват само за хората на Земята. Следователно, когато някой се отдалечава от вас, това показва, че или той ви обича, или вие го обичате. Ако ви обича, той ще се отдалечи от вас. Ако го обичате, вие ще се отдалечите от него. Докато седите близо при човека и му натяквате, че не ви обича, това показва, че и вие не го обичате. Ако седите при някого и нищо не му говорите за Любов, вие го обичате.
Отворени книги, стр.204-205, , Царският път на душата, СБ 1935-36, Бяло Братство София 2009

Сега всеки един от вас може да пее и вие трябва да се стремите да пеете. У българите има обичай, докато момата е млада, всички да я подканят да пее, но щом се ожени, и казват: „Не ти трябва пеене.”...Българинът свързва пеенето с женитбата и затова в трезво състояние не пее, срам го е. Той трябва да си сръбне половин килце ракийка – тогава се отваря и започва да пее. Ако пееш, без да пиеш, българинът се чуди как можеш за нищо и никакво да вършиш това. Такова разбиране е извращение. Именно в трезво състояние трябва човек да пее! В това отношение пеенето и свиренето могат да се употребят като един вид облагородяване. Майката е тази, която може да създаде музиката у детето. Когато е бременна, тя постоянно трябва да пее; а майка, която е мълчалива по време на бременността, прави голяма пакост на своето дете. И духовете, които населяват нисшите нива на астралния свят, създават пречки срещу музиката, защото знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал. Но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музикалния център на човека, той може да направи всякакво престъпление. И обратното е вярно: статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци между тях няма.
Изтълкувай ни тази притча,стр.284, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Когато от невидимият свят слязат работници за този свят, те търсят съответна почва, съответни условия. Съответните условия са хората, готови за работа. Колкото повече готови хора, колкото повече работници има на Земята за Божието дело, толкова повече ще дойдат и от Невидимия свят. Когато небесните жители дойдат на Земята, те ще наредят работите на земните жители. Човек гради къщата си и ако се окаже добра, разумното влиза да я нареди. От всички се иска градеж. И едните, и другите ще градят. Станете добри работници, за да заслужите великото благословение.
Две естества, стр.31, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

...ако не знаете как да се справяте с твърдата материя, не можете да се лекувате от болестите, които тя е причинила. Ревматизмът се дължи на твърдите частици, натрупани около ставите. Недоволството е причина за ревматизма. Като знаете това, бъдете доволни от положението си. Ако днес нямате нещо, след време ще го придобиете. Пазете чистотата на ума и на сърцето си, за да бъдете здрави и добре разположени. Чистата кръв зависи от чистите мисли и чувства. Щом кръвта на човека е чиста, той е неуязвим – никакви болести, никакви смущения не могат да го победят. Той е устойчив и в психическо, и във физическо отношение.
Царството Бажие,стр.353, Възможности за щастие, СБ София 1941

...ако малките страдания не можете да носите, какво ще стане с големите като дойдат? Та помнете: Малките страдания са предвестници на големите, които ще дойдат. И вие казвате: Ела зло, че без теб по-зло. Малките страдания са предвестници на големите страдания. А големите страдания са предвестници на малките блага. А малките блага са предвестници на големите блага. Този е пътя, по който ще минете. Този е истинския път. Ако искате да знаете във вашия живот растете ли вие или не.
Три неща са потребни, стр.201, Аз го създадох, УС 1936-37, Ст.Загора 2003

За всичко, каквото правите, съзнанието ви трябва да бъде будно – да знаете, че всеки момент ви следят от Невидимия свят. За всяка празна дума ще отговаряте. Никой не може да говори или прави, каквото иска. Ако някой си позволи да прави, каквото иска, ще отговаря за делата си. Лъжата не се прощава на никого. Изобщо колкото по-високо стои човек, толкова по-строги са към него. Не е позволено да се лъже в името Името Божие. Когато дойде някой Учител на Земята, Той не говори от себе си, нито от свое име. Той говори от името на Онзи, Който го е изпратил на земята. Жалко е, когато хората не се ползват от Словото на Учителя. След две хиляди години този Учител пак ще дойде и ще ги пита: „Защо не слушахте Учителя, който ви говори преди две хиляди години? Ако бяхте Го слушали, днес нямаше да страдате.” Вие слушате, но не възприемате.
С человечески езици, стр.150, Царският път на душата, СБ 1935-36, Бяло Братство София 2009

...аз казвам: Всичко туй ще го направя, понеже Бог живее в мене. Ако не изпълня неговия закон, аз ще го обидя. Не че Той ще каже нещо, нищо няма да ми каже, но той ще види как аз постъпвам. И Той нищо няма да ми каже, но аз зная, че моята постъпка не е права. Може окръжаващите хора да не бъдат разположени към мене. А Писанието казва: Когато нашите пътища са благоугодни на Бога, Той ни примирява с външните несгоди с живота - улеснява ни Той. Бог никога не съди, но така примирява хората. Ако ние не вършим волята му, Той оставя да си уреждаме сами работата, а Той само ни наблюдава. А щом вършим волята му, Той ни съдействува.
Три фази има, стр.252, Аз го създадох, УС 1936-37, Ст.Загора 2003

В живота има нещо съществено. Начинът, по който се изявява животът ни, е анормален. Не е онзи живот, който трябва да бъде. Кой от вас прави това, което трябва да бъде? Кои от вас са това, което трябва да бъдат? И на кого от вас чувствата му са толкова благородни, че до сега никого да не е обидил? Нека вземат тези, които мислят, че са най-добрите хора, да оставим света. Хората в света вървят по съвсем друг път. Те не искат външния живот. Във външния живот слабия трябва да слугува на силния, такъв е законът, а глупавият трябва да слугува на умния. И всеки трябва да става жертва за другия, за силния. Нищо повече.
А пък във вътрешния живот силният трябва да слугува на слабите, умните – на глупавите, любящия – на онези, които нямат любов! А днес е обратното в живота. Във външния живот ако те обичат, ще обичаш. А пък във вътрешния живот и като не те обичат, пак ще обичаш...
Често вие се намирате между двата метода. Донякъде карате във вътрешния живот и после дойдете до външните методи, и после пак до вътрешните. Ту външните, ту вътрешните взимате, и няма постижение.
Вътрешен и външен живот, стр.424, Аз го създадох, УС 1936-37, Ст.Загора 2003