Сега всички трябва да се стремите към вътрешен живот. Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си. Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите. Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, когато скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора, по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които също като него не са изпълнили Волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си човек трябва да изпълнява Волята Божия.
Един удар, стр.301, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Казвате: „Докога ще идват изпитанията и страданията в живота ни? – Докато се усъвършенствувате. Невидимият свят не търпи никакви дефекти. Докато човек греши, докато има дефекти, все ще има някой да го ревизира...Мнозина питат не може ли без страдания. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита не може ли без ръце, без крака, без очи, без уши? И без ръце може, и без крака може, и без очи може, и без уши може, но какво ще остане тогава от човека? Едно трябва да имате предвид: каквото страдание или противоречие ви дойде, намерете неговия смисъл. Каквато болка ви дойде, намерете нейния смисъл. Всички противоречия, страдания, болки не са нищо друго, освен чистене. Чистенето пък е процес на живота. Дето има живот, там има и чистене.
Граници на живота, стр.350, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Някой казва, че бил на църква, в мястото на светлината. Не, човек не може да бъде в Светлината, но Светлината може да бъде в човека. Казвате, че сте в Бялото Братство. И това е невъзможно. Бялото Братство може да бъде в човека, но човек не може да бъде в Бялото Братство. Бялото Братство може да влезе и да излезе от човека, но човек не може да влезе и да излезе от Бялото Братство. Ако Бялото Братство влезе в човека, той придобива истинско разбиране за живота. Ако някой мисли, че може да влезе в Бялото Братство, той е на крив път. Духът трябва да влезе в човека, а не човек в Духа.
Един удар, стр.303, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Някой казва:”Защо минах по този път? – Благодари, че си минал именно по този път. – „Да, но не съм израснал достатъчно, не съм като другите хора.” – Благодари, че не си като другите хора. – „Направих една голяма погрешка.” Благодари и за това. Ако не беше я направил, ти нямаше да знаеш къде е слабото ти място. Може би твоята погрешка носи благо на друго някое същество. Ти пущаш кофата в кладенеца и вадиш вода. Кладенецът вика след тебе, ругае те, че си взел от водата му. Обаче ти занасяш водата на някой жаден пътник и се радваш, че си му услужил. Твоята грешка е по отношение на кладенеца, но не и към жадния човек. След това завали дъжд, в кладенеца се събере не една, а две кофи вода. Следователно човек трябва да има дълбоко разбиране за всичко, което става в живота. Каквото става в даден момент, то е най-доброто.
Новите възгледи, стр.111, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

...великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър ли реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа докрай. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно.
Иде час, стр.250, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Който вярва, Бог ще го избави от всички несгоди в живота. Защо носите несгодите на живота? – Защото не е дошло още времето да ви освободят от тях. Когато дойде това време, всички хора ще се освободят от мъчнотиите и страданията, от несгодите в живота. За да оправдаят неуспехите в живота си, мнозина казват, че и Христос като тях се е молил, но ни глас, ни услишание не се е чуло на молитвите Му. – Не, Христос не е мислил така. Той казвал: „ Господи, Аз виждам, че Ме изпитваш. Вярвам, че ще Ме избавиш, ще Ме извадиш от тежкото Ми положение, но как ще стане това, не зная. „ Съвременните християни искат да знаят как ще дойде тяхното спасение. В това отношение те са на крив път. За тях е важно да вярват, че ще бъдат спасени, а как ще дойде спасението им, това не е тяхна работа. Като вярват, те ще видят, че страданията им няма да бъдат продължителни. Най-голямото страдание трае само няколко часа. Страданието е чистене, без което животът не може да се разбере. Страданието поставя човека в пътя, който Бог му е определил. Чрез страданието човек дохожда до Истината.
Да им дам живот, стр.225, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Големите безпокойства и грижи на съвременните хора нищо не допринасят. Те са празни работи, които отнемат само силите ни. Мнозина плачат, охкат, като мислят, че с това ще омилостивят Бога, ще Го заставят да се смили над техните страдания. Бог може да се смили, но само над тия хора, които са готови да работят, да различават, да учат и да прилагат Неговите закони. Учителят никога не може да бъде снизходителен към мързеливия ученик. Нито грешникът може да има Любовта на Бога.
С притчи, стр.71, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Казано е, че Бог живее в човека и му помага. Следователно, ако вие не прониквате едни в други, нищо не сте научили. При това, като се прониквате едни други, вие ще учите закона на различаването: да познавате какви хора, какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с низък уровен ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате възвишено разположение, някое същество от висшия свят е проникнало във вас или пък вие сте проникнали в друг човек. Значи ако се тревожите, друг някой е проникнал във вас и вие нищо не можете да научите. Ако не се тревожите, вие сте проникнали в някого и каквото пожелаете, можете да направите. Ако се гневите, ако работите ви не вървят добре, други са проникнали във вас. Който иска да проникне в другите, съзнанието му всякога трябва да бъде будно, без никакво пропукване, без никакво раздвояване. Дето има единство на съзнанието, там грях не съществува.
Проникване, стр.286-287, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

... вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. –”Можем ли да обичаме всички хора еднакво?” – Можете. Да обичате всички хора еднакво, това значи да дадете на всеки човек онова, от което той се нуждае. Дали той ще ви разбере, или не, то е друг въпрос. Дали той ще ви отговори със същото чувство, то е друг въпрос. Обаче има закон, който гласи: Любовта любов ражда. И камък да обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което, като го обикнете, да не разбере Любовта. Разликата ще бъде само в това, че всяко същество изявява Любовта според степента на своето развитие.
Проявеният и непроявеният, стр.314, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Всяко нещо е важно за човека дотолкова, доколкото има отношение към неговия живот. Например вие се интересувате от един добър и един лош човек дотолкова, доколкото те имат отношение към вас. Следователно, когато говорите добре или зле за някой човек, вие подхранвате злото и доброто както в самия човек, така и в себе си. Същевременно това показва, че вие обичате и добрия, и лошия човек. Иначе не бихте говорили за тях. Тъй щото, като знаете това, не трябва да говорите за злото, за да не го подхранвате. Когато пък правите добро или говорите добре за хората, вие подхранвате доброто в себе си. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има и добри, и лоши същества, които ви влияят. Те познават и добрите, и лошите страни на човека. Те познават неговите добродетели, но познават и неговите недостатъци, неговите слаби страни. За да познае човек своите добри и лоши страни, Невидимият свят го поставя на изпит. Като дойдат на земята, хората се виждат пред изпитания, сами да разберат какви добродетели и какви слабости имат.
За слава Божия, стр.335, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Като слушат да се говори за външна и вътрешна любов, някои казват, че са готови да служат на Бога. Те могат да бъдат готови да служат на Бога, но дали начинът на тяхното служене е богоугоден? Бог никога няма да каже, че не Го обичате. Той ще ви погледне и ще каже: „Това са деца, които търсят Любовта отвън.” За онези хора, които Му служат правилно, Той казва: „Това са умни деца, които търсят Любовта отвътре.” Между първите хора, които служат на Бога по външен път, стават големи спорове за първи места. Щом искат да заемат първи места, те не трябва да влизат в общества. Пък този, който проповядва, и той не трябва да говори на много хора. Нека покани само един човек и на него да проповядва. Ще му даде първо място и по този начин всякакъв спор ще се избегне. Щом дойдат много хора, те ще започнат да спорят помежду си кой да седне на първо място, кой отдясно, кой отляво и т.н. Кои хора спорят? – Спор се води само между хората на външната любов. Казват на едного да отстъпи. – „Как, все аз ли ще отстъпвам! Нека друг отстъпи.” Един все трябва да отстъпи. Всички хора не могат да седят на едно място.
Външна и вътрешна любов, стр.258-259, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Имате едно желание, което не можете да постигнете. Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се – благодарете за това. Не можете да се ожените – пак благодарете. Осиромашели сте – благодарете на Бога. Разбогатели сте – пак благодарете. Благодарете за всичко, което става около вас и с вас. В това се заключава новото възпитание. Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Бог ще го превърне на добро. Като благодарите за Доброто, ще вкусите от неговите плодове. Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро. За всичко благодарете, но не външно, а вътрешно. Когато човек дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуден. Всяка благодарност, отправена към Бога, е свързване с Него. Щом се свържете с Бога, Той веднага ви се притичва на помощ. Ако ви е сполетяло някакво зло, Той го превръща на добро. Без благодарност към Бога вие не можете да Му обърнете внимание, нищо не можете да придобиете.
За слава Божия, стр.339, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

„Люби Бога!” Люби Бога в човека! Докато не дадеш пълна свобода на човека, Бог да се прояви в него, както Той разбира, ти не го обичаш. Даваш ли му правила как да живее, как да обича, какво да прави, кого да гледа, това е човешка любов. Остави Бога свободно да се проявява в човека и за нищо повече не мисли. Може някои работи да не ти харесват – това нищо не значи. То е твое разбиране. Оставете Бога в себе си и в своите ближни свободно да се проявява, както Той знае. Това значи свобода. Как, по какъв начин ще се прояви Той, това е Негова работа. Бог сам ще си проправи пътищата. – „Ама как да обичаме?” – Това не е ваша работа. Любовта не е ваша. Бог е Любов, а не човекът. Вие трябва да разбирате Живота правилно, да се оставите на Бога, Той да работи у вас, както иска. Страданията и мъчнотиите, които хората преживяват, се дължат на факта, че те искат да се наложат на Бога, да се освободят от Неговото влияние. Как ще се освободят? – Каквото и да правят, те не могат да се освободят от Любовта. Божията Любов не търпи никакъв закон.
Основни черти на новото, стр.277, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Сега ще говоря на разбран за вас език: не губете вярата си в Бога! Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания. Каквото Бог е обещал и определил, непременно ще стане. Той е определил нещата преди вашето съществуване. Тъй щото, ако мислите, че можете да ги измените според вашите желания и разбирания, вие се лъжете. Бог е начертал пътя на всеки човек отделно, но докато човек не получи нещо от Него, не може да вярва. Ако получи нещо от Бога, той ще вярва в Него; ако нищо не получи, ще изгуби вярата си. Действително, вярата на човека се крепи на благата, които животът му дава. Хиляди блага дава животът на човека и той трябва да вярва в тях. Що се отнася до условията, човек не трябва да желае по-добри условия от тия, които му са дадени. Дали условията са добри, или лоши, това зависи от разбиранията на човека. Ако разбиранията на човека са правилни, и условията му ще бъдат добри; ако разбиранията му не са правилни, и условията му ще бъдат лоши. Оттук се вижда, че при каквито условия и да се постави здравият, разумният човек, той ще ги използва добре. Обаче болният, неразумният човек не може да използва правилно и най-добрите условия. Смисълът на живота се заключава в това, което човек във всеки даден момент може разумно да използва. Тъй щото, ако човек очаква първо да се подобрят условията на живота му и тогава да заживее добре, той е на крив път. Трябва да се подобри нещо у човека, но не условията, а съзнанието и разбиранията му. Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява. Сам по себе си животът е добър, а човек трябва само да го разбира и използва.
Да им дам живот, стр.229, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Когато любите Бога, ще бъдете поставени на големи изпитания. Ако издържите, Любовта ви е силна. Например, някой е първостепенен учител, заема високо положение в обществото. Обаче щом залюби Бога, веднага започват да го гонят, докато изгуби службата си. По този начин той ще изпита степента на своята Любов към Бога. Ако Любовта му е силна, той ще остане тих и спокоен в себе си и ще каже: „Когато хората ме гонят, Бог ме приема.”
Външна и вътрешна любов, стр.252, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009