...каквато погрешка да направите, малка или голяма, не се стремете да я покривате. Изнесете я пред себе си като пред справедлив съдия и правилно я отсъдете. Щом осъзнаете погрешката си, изправете я без никакво самоосъждане. Какво правят съвременните хора? Мнозина от тях, като направят някаква погрешка, бързат да я замажат отгоре, да я скрият и от себе си. Не правете втора погрешка. Това е лъжа, от която трябва да се освободите. Ако не изправите погрешката си, утре ще дойдат ангели от Небето и ще ви поставят на такива изпитания, че всички лъжи ще излязат навън. Каквато и погрешка да видите в себе си, не я скривайте, извадете я навън и изчистете дрехата си, да няма никакво петно. Дрехата, с която ще влезете в другия свят, трябва да бъде чиста, бяла, светла.
Часът на Любовта, стр.382-383, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Ходи в светлия път на живота, където огън гори, където вода тече, където въздух лъха, където трева никне, където цвете цъфти, където риба плува, където птица хвърка, където човек мисли, където Духът бъдеще чертае и Истината цари.
Отваряй очите си, когато Добродетелта се усмихва.
Слушай, когато Истината говори.
Работи, когато Духът на Мъдростта бъднини чертае.
Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са.
Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре.
Ценни мисли из книгата на великия живот, стр.52, /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Всеки има право да бъде обичан, и той да обича. Според Божия закон всички същества трябва да те обичат. Това е идеал, към който хората се стремят. Днес този идеал не може да се постигне. В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича.
Следователно, когато някой човек търси поне едно същество да го обича, той се основава на най-малкото, което Любовта е поставила в своята програма за приложение. При каквото положение да се намира човек, все има някъде едно същество, което го обича. Невъзможно е да няма поне едно същество, което да те обича. Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш. Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света. Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот.
Иде час, стр.252, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Носи запалената свещ пред себе си и пътят ти ще бъде осветлен.
Мисли само за това, което носи живот в себе си.
Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината.
Ако искаш да не се спъваш, бъди всякога доволен, без да има защо.
Бъди доволен в недоволството си.
Бъди радостен в скръбта си.
Бъди весел в непостижението си. Постижението за едного е непостижение за другиго, а непостижението за другиго е постижение за тебе.
Ако видиш, че грешникът греши, дошло е време за тебе да станеш праведен.
Ако видиш святия човек и не разбереш неговата святост, има условия да паднеш.
Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всичките противоречия. Ти си пратен да живееш. Ако научиш това, ти много ще придобиеш...
Ценни мисли из книгата на великия живот, стр.207-208, /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания. А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове. Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате. Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив? Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора.
Иде час, стр.239-240, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Казвате, че искате да живеете за Бога, за ближните си. Можете да живеете и за Бога, и за ближните си, но трябва да знаете, че ще дойдат поруганията, гоненията, подигравките. Вие трябва да сте готови да посрещнете тия изпитания. Така ли е днес? Срещате някой Христов последовател- вдигнал шум, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали с нещо... Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята, за да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже и Своята Любов към тебе... Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и любовта на хората.
Оставете децата, стр.187, Книгата на Великия живот /Съборно

В човека има едно вътрешно чувство, с което познава Истината и може да я приложи. Истината е нещо спонтанно, тя не зависи от човека. Умът изучава истината, но не я намира. Някои казват: „Да намерим истината, да намерим Бога.” Нито Истината може да намери човек, нито Бога може да намери. Те са вътре в него. Бог не е нещо, което може да се намери отвън. Да мислите, че Бог трябва да се търси, за да се намери, това е криво разбиране. Едно се иска от човека: да влезе във връзка с Първата причина. Щом направи тази връзка, Божествената мисъл ще започне да се влива в неговия ум и той ще усеща диханието на Бога. Това значи да разчита човек на Бога в себе си, да знае, че има Един, на Когото всякога може да уповава. Щом знае и чувства това, човек всякога ще бъде готов да върши Волята Божия.
И помаза, стр.397, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Та сега, не съдете никого и себе си не съдете. Или ще кажа: себе си съдете, а другите извинявайте, не ги прощавайте. Защото ние не можем да прощаваме. Бог казва тъй на онзи, който има отношения: Няма да ви обвиня, ще ви направя несъвършени, няма да ви обезвиня. Прощавай на хората заради себе си, за да не влезеш в същата клопка. Понеже ако не простиш, ще държиш този човек в ума си и той ще те зарази, пък ако му простиш, той ще бъде вън от тебе. Ако не прощаваш, той ще бъде вътре в тебе. Та от чисто хигиенично гледище, прости му. И той, и неговата дреха, не я дръж в ума си. Нека бъде тя вън от тебе. Приеми го в себе си, прости го и изнеси я отвън.
Три фази има, стр.253, Аз го създадох, УС 1936-37, Ст.Загора 2003

...като ни наблюдава, всеки момент Бог се радва или скърби. Той скърби, когато нашите мисли, чувства и постъпки са криви, а се радва, когато мислите, чувствата и постъпките ни са възвишени, благородни. Бог не се радва на праведния, но се радва, когато види най-малката добра постъпка на грешния. Той веднага изважда тефтерчето си и записва времето, деня, часа, когато грешникът е направил едно малко добро. И за тази малка радост, която грешникът е причинил на Бога, един ден Той ще му даде някакво велико благо. Какво по-приятно нещо за нас от това, да причиним поне една малка радост на Господа? Ние сме дошли на Земята именно затова – да причиним поне най-малката радост на Господа.
Великата формула, стр.311-312, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Наистина, без приложение на идеите животът няма смисъл. Защо някои хора не могат да приложат идеите си? – Защото те търсят начин да ги приложат вън от тях. Вън от себе си човек нищо не може да приложи. Заблуждение е да се мисли, че идеите са приложими вън от човека. Каквото може да приложи, човек ще го приложи в себе си – никъде другаде. Само приложението дава светлина. Що се отнася до желанието на хората да приложат идеите си вън от тях – това завинаги ще остане непостижим идеал.
Когато създаде света, Първата причина приложи всичко в Себе Си. Затова е казано: „Всичко в Бога живее и се движи. Той прилага нещата в Себе Си, а ние искаме да ги изнесем и приложим навън. Какво по-голямо противоречие от това? Вследствие на туй противоречие хората влизат в стълкновение с Божествения ред на нещата. Човек сам не е убеден в нещо, а иска да убеди другите хора – те да вярват в убеждението му. Невъзможно е да убедиш някого в това, в което ти сам не вярваш. Ако си убеден, че пътят, в който вървиш, е прав, защо трябва да убеждаваш другите в това? Кажи им: „Пътят, който съм избрал, е прав. Ако искате, елате с мене. Ако не искате, останете в своя път.” – „Ама ние не искаме да се заблуждаваме.” – Прави сте, човек не трябва да се заблуждава, но първо трябва да се запита не се е ли е вече заблудил? Щом искаш да приложиш идеите си вън от себе си, ти си вече заблуден. Ако пък постоянно прилагаш своите идеи в себе си, ти си в пътя на Истината, в който всичко можеш да постигнеш.
Ще дойде отвътре, стр.115-116, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

И тъй, светът не е създаден и за учените хора, но за ония, които искат да учат. Ако някой е учен, силен или свят човек, какво ще ви ползва неговата ученост, неговата сила или неговата святост? Ако е силен, той може да ви стъпче със своя ботуш; ако е учен, той може да ви наплаши със своя ум. Той ще излезе срещу вас, ще иска да ви порази със своите знания. Ако е светия, той може да ви обезсърчи със своята духовност. Като гледате колко е напреднал, вие ще се отчаете, ще мислите, че никога не можете да постигнете тази святост. При това положение ще знаете, че не е важно колко сте яли, но как се чувствате след яденето, и колко от приетата храна сте асимилирали. Храненето е временен процес, в който е реален само моментът на яденето. Щом е така, между двама души може да съществува отношение само тогава, когато едновременно ядат една и съща храна. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека.
Ще дойде отвътре, стр.117-118, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Някой изпадне в лошо разположение на духа и казва: „Няма да я бъде тази работа.”...Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в развитието си, които като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват...Някой намисли да направи нещо хубаво, но изведнъж дойде при него едно от тия същества и му нашепва: „Какво мислиш да правиш? Я се откажи от тази работа! Тя е трудна, намери нещо по-лесно. Аз ще ти покажа лесен начин за постигане на всичко, което желаеш.” – Не, не се поддавайте на чужди съвети. Всеки чужд съвет внася в човека противоречия. Дойдете ли до противоречие в мислите си, спрете, нищо не предприемайте. Тук се борят два лагера души: едните са на ваша страна, другите са против вас. На вас не ви остава нищо друго, освен да застанете на особено мнение. Кажете: „Днес не съм разположен да се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа.” Този ден трябва да бъдете много внимателни, с никого да не се разправяте, да не се карате, за да запазите равновесие в себе си. Иначе ще изпаднете или в песимизъм, или в гневно състояние.
Общото благо, стр.145, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Ако питате някого защо Бог ви е оставил, какво ще ви отговори той? Той ще ви отговори, че Бог никого не забравя. Не, и Бог забравя. Когато някой страда, това показва, че Бог го е забравил. Какво разбирате, като се каже, че Бог е забравил някого? Когато Бог забрави някого, това показва, че той не заема първо място в ума на Бога, а едно от последните места. Обаче той заема това място временно, а не през цялата вечност. Бог забравя понякога човека, защото последният трябва да мине през изпитание, необходимо за неговото развитие. Тъй щото само тогава има смисъл да пита човек Бога защо го е оставил, когато може да получи отговор на свой въпрос.
Книжници и фарисеи, стр.114-115, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008