Всяко падане е на мястото си. Ако на духовния човек се случи нещастие, той изведнъж ще се домогне до някоя духовна истина, ще забрави своето нещастие и ще благодари на Бога. Ако на глупавия се случи някакво нещастие, той ще каже: „Все на мене ли се случват такива работи?” Той ще роптае против съдбата, против условията на живота и т.н. Това зависи от културата на човека. Обаче ако вие мислите, че съдбата е по-снизходителна спрямо едни хора, а по-жестока спрямо други, вие не разбирате нищо.
Чудните предположения, стр.230, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

...не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.
Искаш да извършиш една работа. Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим?“ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път.
Иде час, стр.234, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008

Ценността на нещата не седи в тяхната външност. Външно красивите неща не са най-умни, най-богати. Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви, нови дрехи, но това не значи, че този човек е много напреднал. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците. Заради красивите си дрехи тя често страда – оскубват перата и за украшения.
Ценност на нещата, стр.82, , Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Кой е най-лесният и безопасен способ, който един духовен човек би могъл да употреби, за да влезе във връзка с духовния мир и да получи оттам някакво откровение или съобщение?
- Чисто сърце. За да постигне човек чистота на сърцето, най-първо трябва да бъде чрезмерно търпелив, милостив, да има тъй непоколебима вяра, щото никакво нещастие, никакво страдание да не могат да го разколебаят; да бъде еднакво справедлив към себе си и към другите, да бъде безкористен и самоотвержен.
Това са качества, които трябва всеки да притежава, обаче ние искаме да знаем способи.
- Когато успеете да концентрирате ума си и да се повдигнете – ето способите.
Продължение на въпросите и отговорите, стр.100, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

И тъй, настоящето е Божественото. Значи Божествените идеи действат в настоящето. Бог ни говори в настоящето, но Той никога не повтаря. Той говори веднъж на ума, втори път на сърцето, и трети път – на волята. Ти ако не си слушал, ако не си възприел – въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден – тя е само за днес; за друг ден – друга идея; за трети ден – трета идея, и т.н. В края на краищата, като събереш всички Божествени идеи, които си възприел в един цикъл на живот от петдесет - шестдесет години, от тях ще може да се оцени какъв е бил твоя характер на Земята. Пита някой: „Как да прогресирам?” Казвам: доколко си прогресирал, ще познаеш по това, колко Божествени идеи си възприел от Бога и колко от тях си реализирал. В това седи ценността на човешкия характер.
Божественото буталце, стр.150, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

Да не се лъжем – чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, Бог не може да изпрати Своето благословение. Не се лъжете, ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта Си. Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез него изпрати благодатта Си. Някои ще се намерят да кажат, че не само чрез Христос, но и чрез тях може да дойде благодатта. Не се лъжете – те лъжат! Това е Истината. Ако някой каже, че чрез него може да говори Бог, лъже се – не може чрез тебе да говори Бог. Ти чувстваш ли своето положение като онова на сина? Ако не го чувстваш, Бог не може чрез тебе да говори. Ти чувстваш ли, че като те постави Господ на всички страдания, ще можеш да се пожертваш и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята Воля!” Ако чувстваш това, Господ може да говори чрез тебе, ако не чувстваш – не може. Но да изпрати Бог чистата, святата Любов чрез тебе – това не може! Тя не може да се прекара в малки и нечисти канали. Следователно законът е верен – че винаги Новото преминава през една канализация от най-блестящи, най-чисти тръби. Когато Бог прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова всички ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост!
Четирите съвета, стр.336, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

...ако искате да бъдете силни, не търсете щастието си на Земята. Щастието иде само, търсите ли го, бяга. Запомнете следното правило: не търсете щастието си на Земята. Оставете го само да дойде. То е подобно на сянката. Докато го търсите, то бяга; престанете ли да го търсите, то иде подир вас, както сянката върви след човека. Обърнете ли се към него, то пак бяга. Ако искате щастието ви да върви след вас, тръгнете си по вашия път, без да се обръщате назад, и каквото ви се случи, бъдете благодарни. Очаквате ли да постигнете някакво щастие на Земята, надявате ли се някой човек да направи известни промени и подобрения в живота ви, вие ще бъдете най-нещастният човек.
Най-важното, стр.267, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете. Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В това отношение човешкия мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят. Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се чудите, отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освободите разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате.
Честността, стр.281-282, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

Хората трябва да бъдат искрени във всичките си постъпки. Туй е Божествено. А туй, което е Божествено, то е право. Законът е такъв: когато една наша лоша мисъл влезе между добри мисли, тя може да ги развали; и когато една добра мисъл влезе между лоши мисли, тя може да ги поправи, да ги подобри. Колкото и слаба да е една лоша мисъл, тя може да развали хармонията на добрите мисли и може да отнеме ден, два, месец, година, докато хармонията се възстанови.
Разумно служене, стр.450, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

Ще кажете: „Когато отидем на онзи свят, тогава ще му мислим.” Не, друг е въпросът като отидете на онзи свят. Като отидете там с това съзнание, което имате, пред вас ще изпъкнат всички злини, които сте направили тук, на Земята, ще видите колко агънца и кокошки сте изяли. Тогава ще разберете, че на Земята сте живели един безмислен живот и че красивото, хубавото, което е вложено във вас, е останало неразработено. Дълго време ще се молите да дойдете отново на Земята, защото на нея има всички условия за работа, защото животът започва от Земята, от нея излиза всичко. Ако човек е добър тук, на Земята, добър е и горе; ако е лош тук, лош е и горе. Не мислете, че ако тук сте лоши, горе ще бъдете добри – това не е вярно. Според мен добър човек е този, който и при най-лошите условия се стреми да върши Волята Божия. Добротата се цени според усилията, които правиш, за да си добър.
Път, истина и живот, стр.156-157, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

...в света има само един Учител, той е Учителят на Любовта. Един е Той, не мислете, че има много. Един е Великият Учител на Любовта, а всички други учители са прояви на Любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята. Туй същество всеки ден мисли за другите същества, каква форма да им даде. И всеки ден чува въздишките им, цял ден мисли как да подобри тяхното съществуване. Това е Великият Учител и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. Аз бих желал така да бъдем всички. И тогава всички ще бъдем ученици, всички ще бъдем учители. Кога? Когато Той е в нас. Ученици сме, когато възприемаме, а учители, когато предаваме някоя Божествена Мисъл, която Той ни е предал. И след като я предадеш, ти пак си ученик, пак отиваш да възприемаш. Да бъдеш учител, значи да изкажеш Божествените мисли, Божествената Истина и Божествената Любов пред света. Така мислете, за да не се зароди у вас по отношение на някого мисълта: „Че той ли е учител!” Щом у него говори Любовта, всички ще го слушаме. Дете да е, крава да е, вол да е, муха да е – като говори, ще речем: „Господ говори чрез него.”
Законът на самопожертването, стр.433, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

...ние можем да изменим една естествена промяна в Природата. Ние можем да спрем Божието благословение, което иде, но можем да спрем и Божието наказание, което се готви.
Как?
- Като се разкаем, ще спрем наказанието, а като сгрешим, ще спрем благословението. Тъй че когато Господ реши да направи нещо, не мислете, че Той е абсолютно решен – щом ти измениш намерението си, и Бог изменя решението Си. Бог е толкова благ! Каквото изменение направиш в намеренията си, такова решение и Бог взема спрямо теб. Той е отражение на нашия живот.
Беседа за учителите и майките, стр.191, , Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

Дръжте в ума си следната мисъл: условията, които сега съществуват в света, не са създадени от Бога, те са създадени от нас. Но те са една необходимост, която ние не можем да пренебрегнем. Следователно те не представляват никаква спънка за нашето развитие, а са подтик за развитие. Тъй мислете! Да кажем, че сега някой от вас има мъж или жена, които са непоправими. Не се сърдете. Тази непоправимост е едно благо за вас. Имате един приятел, който е ексцентричен. Знайте, че приятелят ви не е спънка, а напротив, подпомага вашето въздигане. Или да кажем, че някоя ваша другарка е такава – тази ваша другарка ще ви даде много добри уроци. Същият закон важи и за вас, ако вие външно представлявате спънка за другите. Така ние сме нагласени да си помагаме взаимно, без да знаем това. Не се старайте да бъдете по-добри, отколкото сте сега. Аз не искам да бъдете по-добри, отколкото сте сега! Помнете това: всяко пресилване носи изтощаване. Задръжте туй състояние в ума си, бъдете такива, каквито сте сега, през цялата година. Аз съм доволен от това разположение, което имате сега. Но знаете ли къде е вашата грешка? Вие често се излагате, казвате: „Ела да видиш какво имам!” Не излагайте скъпоценностите си, не ги показвайте. Нека разположението, което имате в душата си, седи за вас. Не отваряйте целия ваш извор. Да видят другите водата през чучура. Нека в душата ви има нещо тайно, нека хората не знаят всичко за вас. Само Бог трябва да знае какви сме. Ако Господ ни знае, и ние Го познаваме. Това ни е достатъчно. А хората по-добре да не ни познават. Да те познава добрия човек, е благословение, а да те познава лошия човек – проклятие.
Разумно служене, стр.450, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

Когато някои казват: „В името на Господа Исуса Христа”, това означава да възлюбиш Господа с всичката си душа, с целия си ум, с цялото си сърце и с всичката си сила; защото като обичате всички хора, Господ веднага ще ги промени. После, не мислете, че когато един човек много се моли, вдига ръцете си нагоре, е много религиозен – не, той формално е религиозен. В истински религиозния човек има учтивост, скромност и страхопочитание – обаче не като страхопочитанието на някой слуга, който стои пред господаря си със скръстени ръце, трепери, страхува се от него, но замине ли господаря му, всякакъв страх изчезва и той хвърля по негов адрес най-недостойни думи – хули, псувни и прочие. Не такава религия! У истински религиозния човек страхопочитанието, напротив, се усилва след отминаване на господаря му. Нямате ли такова разположение, не сте религиозни хора.
Методи за лекуване, стр.76-77, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

...случи ти се някое нещастие, ти ще се смутиш и ще кажеш: „Нали Господ е справедлив, умен, добър. Защо допусна това за мен?” Ако преминеш през тези страдания, ти ще придобиеш опитностите от тези страдания, нещастия, смущения, докато чак след месеци ще се свестиш, ще съзнаеш, че грешката е в теб, а не в Бога, и ще видиш, че не си на правия път. Ако ти се спънеш по един път и срещнеш препятствия, Бог ли, Който е турил препятствието, е виновен, или ти, който не знаеш пътя, по който вървиш?
Най-първо ние не трябва да смущаваме себе си. Като казвам, че не трябва да се смущаваме, това значи да не смущаваме духа и душата си с такива детински разбирания. Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия.” И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава на насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе.
Правилният развой на човешките енергии, стр.364-365, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008