ПЛАМЪК
...Че ти и аз, и всички ние
сме пламъчета тихи в бялото поле,
в които отвъдното се крие,
макар че гледа ни с окото си-небе…
....че огънят във нас дълбоко е заложен
и ние сме призвани без отдих да горим,
да търсим своя път из лабиринта сложен,
додето без следа и болка се стопим…
...че раждаме се нищи, еднакви и неуки
и нищи ще отлитнем – безплътни в Божий град –
макар деня да можем да ваяме наслуки
ний пак деца сме само, що сричат и грешат…..
Дали като кандилца ще светим зарад всички
или ще чезнем празни в уютния си дом,
дали към синевата ще литнем като птички
или ще паднем косо като дърво от взлом –
от волята ни твърда зависи как ще минем,
житейската си диря как вещо ще плетем –
дали ще преживеем, от буря ще загинем –
ний длъжни сме да светим додето не умрем.
Че огънят е даден, но пламъкът е Воля –
с червена, ярка, силна, духовна светлина –
и аз за моя пламък на Разума се моля
да свети зарад всички със земна добрина.

Марсиа Малинова-Антони "Южния кръст"

...всяка нужда трябва да се задоволи и то навреме. Ако просиш, проси както трябва, ако желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. Желанието трябва да открие нуждата, а нуждата по право трябва да се снабди, за да не стане прелом в порядъка на душата. И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш начина на просбата, а не и да млъкнеш. Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен – целта на мълчанието е да даде време на душата да извърши своя дълг. А знай, че да се вършат две неща в едно и също време, е несвоеобразно – всякой момент в живота си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква. И разбери, че Бог и Бог на порядъка, а не и на безпорядъка, в Него несъобразности не съществуват. Той всякога поначало излиза, поначало влиза и поначало действа от порядък в порядък. В Него няма скокове, нито празнини –в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. Той не може да се изненада от нищо, понеже пребъдва във всичките моменти.
Благовремието, стр.185, , Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

ЧОВЕКЪТ

Били сме Девствени и непорочни духове,
когато Бог ни е създал,
познавали сме много космични светове,
но себе си човекът не е знал.

И тръгнали сме в път от тръни и бодли,
далеч от Бога – в пропастта,
през редките и гъстите космически мъгли –
до твърдите гърди на днешната Земя.

Загубвали сме връзката със Бащиния дом,
крилете ангелски тежали с прах,
духът от грубост станал глух и хром,
научил що е грях.

Преминали през огъня на страшния Сатурн,
на Сънцето в небивалата мощ,
залутани из сенките на древната Луна
душите ни потъвали във нощ.

Но с опита, извлечен от сълзи и пот,
изстрадал всеки миг,
човек обръща вече своя ход
и търси Бащиния лик.

Нагоре – мигар да пътува векове –
се връща той към своя Бог,
узнал загадките на всички светове,
със поглед бистър и дълбок.

Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"

От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога не се колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение. А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавия. Не се хвали, за себе си не говори, понеже е губене на време. Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи. Само върши това, що ти се дава, и краят ще е добър. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти. Не крий погрешките си пред себе си, не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта. Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от пътя на призванието ти. Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване, те не правят живота ни по-добър, ни по-лош – тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго. И тъй, първото нещо в живота е да се научиш как да ги употребяваш, а всяко нещо, което се употребява, трябва да принесе известна полза, другояче то е вредително без тоя добър плод.
Мисли и упътвания, стр.180-181, Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на Живота е Добродетелта, а целта на Добродетелта е щастието, а целта на щастието е человека, а целта на человека е Истината, а целта на Истината е Бог, а целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш и Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел Живота в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, който е подарител на всичко. И не бъде неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява.
Мисли и упътвания, стр.177-178, Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

Il Divo - Hallelujah

Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевременно - и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека.
Мисли и упътвания, стр.177, Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства, или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа? Какво ще се ползува старият човек, който няма зъби, от прясната пита, или от добре припечената и вкусна баница?
Линиите на природата, стр.104-105, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Мнозина от вас са дошли до едно вътрешно прераждане, но трябва да бъдете внимателни към живота си. Когато хората се стремят към добър и благочестив живот, то е по отношение на Божията мисъл. Порочният живот прекъсва вътрешната връзка с Бога, пречи за проявата на Божията мисъл. Критиката, съмнението, подозрението, всички недъзи, изобщо, спъват хората. Докато съществуват те, в каквато и да е форма, вие не можете да имате единение с Бога, не можете да бъдете свободни. Свободата е вътрешен процес, връзка с Божията мисъл. Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията мисъл. Това е същественото за всеки човек. Тази връзка е носителка на светлината в живота.
Духът на Господа, стр.110, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Panis Angelicus ( il divo )

Дойде ли положителното в света, ще дойдат и хората от шестата раса. Вие можете да вярвате, а можете и да не вярвате на моите думи, но един ден ще проверите всичко това. Ще дойде ден, когато хората ще имат деца ангели. И тогава, всеки ден ангели и светии ще слизат от небето, да носят подаръци на вашите деца. Домовете на хората ще бъдат пълни с Божиите благословения. Каква по-голяма радост за родителите от тази, да имат деца ангели? Дойде ли тази епоха, децата ще помагат на родителите си, а не родителите на децата, както е било досега.
Отиване и връщане, стр.137, Отиване и връщане, Съборно слово, София 1932

Il Divo: The Adagio

...когато Духът дойде у човека, Той не го изменя изведнъж, но постепенно. Затова, именно, когато грешният стане праведен, той ще остане по характер същ, какъвто е бил като грешник, само че ще прави усилия да се въздържа. Запример, ако като грешник е бил нервен, и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа. Ако като грешник е обичал да полъгва, да злослови по адрес на хората, и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа в проявите си. Значи, грешникът се чувства свободен в правенето на зло, а праведният съзнателно се въздържа от него. Грешният е свободен в злото, а праведният е свободен в доброто. Тази е разликата между грешния и праведния човек.
Най-високото място, стр.77-78, Отиване и връщане, Съборно слово, София 1932

„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ Човек не може да работи едновременно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щом работиш за Бога, за Бога ще работиш. Работиш ли за себе си, ще знаеш, че за себе си работиш. Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: „Нали трябва да живеем за себе си?“ Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на Битието.
Братя в единомислие, стр.134, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Всички порои, наводнения, бури и земетресения се дължат на нарушения, отклонения и опълчване срещу Великия Божи закон. Обаче всички трябва да знаят , че земята принадлежи на Господа. Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва срещу Божествените закони, нищо добро не го очаква; всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се откриват всички възможности на живота за добро...Тъй както е създаден светът, всички явления в него могат да се обяснят само по един разумен, Божествен начин. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите. Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе.” От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време, именно, и вие се приготовлявате.
По Бога направени, стр.40-41, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

...молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам:
Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. Не, като знаете, какво нещо е молитвата в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това, именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.
Духовното у човека, стр.175-176, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

...много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и др. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка...
Казвам: всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща.
Линиите на природата, стр.102-103, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Физическият живот не може без изпитания. Обаче, дойдат ли изпитанията във вашия живот, вие трябва да ги разглеждате като наука. Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Започването на една работа от нас за други е свършване на този процес.
Такива връзки, такива отношения съществуват между съществата и явленията в природата. Не схващате ли така нещата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който Той действува. И тогава, всяка неправилна мисъл за Бога ще се отрази вредно върху вас. Причината за това не се крие в Бога, но във вашите неправилни мисли по отношение на Него. Тези неправилни мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. Нищо лошо, нищо нечисто не може да отиде до Бога. По същия начин добрите и чистите мисли, които отправяте към Бога, пак ще се върнат към вас, и вие ще изпитате тяхното благотворно действие. Каквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър , съвършен и справедлив, такива ще станем и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но няма да се избавите от последствията на вашите мисли.
Духовното у човека, стр.187-188, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

...докато човек е чист, той може да бъде обичан. Влезе ли в него един елемент на нечистота, и обичта към него постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Следователно, безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата в живота. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причината за това сте вие сами. Кой не обича да се окъпе в един чист извор? Но ако ти си локва, или блато, кой ще влезе да се окъпе в тебе?
В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото – никой.
Абсолютна чистота, стр.143, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997

Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си, или да изгубят някой от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
Линиите на природата, стр.106-107, По Бога направени, Съборно слово, Сонита 1997