понеделник, 28 март 2011 г.


...ако съвременните хора първо чакат държавата да се оправи, а после те да се оправят, какво ще бъде тяхното положение? Обратното е вярно: първо трябва гражданите да се оправят, а после държавата. Държавата може да се оправи, когато между гражданите й има поне няколко напълно съзнателни държавници или министри, които абсолютно да убедени в своите идеи. Ако има поне няколко такива държавници или министри, те щяха да образуват една верига, едно ядро, около което щяха да се съберат още много съзнателни граждани, за да формират новите идеи. И затова именно, разумният, възвишеният свят, в който хората не вярват е решил да създаде такова ядро и да започне своята съзнателна работа. Предполага се, че до края на този век /20 в./ ще дойдат 8000 адепти, които ще се въплатят по всички краища на Земята и ще дадат нова насока на обществения, религиозния и семейния живот, както и на цялата култура. Всичко, което досега съществуваше ще се измени и ще се създаде нов правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Така те ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Само по този начин светът може да се оправи. Как ще се разбере това? До тогава обаче, всички трябва да бъдете готови, да приемете игото на тези 8000 адепти. Това иго ще ви се наложи.
Като имал предвид това положение, Христос казал на учениците си: вземете моето иго и моето бреме! Аз не говоря за това иго, което е било преди 2000 години, но говоря за игото, което сега ще дойде. Питам: вие готови ли сте да приемете това иго? Искате или не, то ще ви се наложи. Някой от вас ще го приемат по закона на любовта, а други, които не са готови да го приемат по този закон, ще им се наложи.
Благо и леко, Вехтото премина, НБ Сила и живот, 9 сер. Т.4
29 май 1927 г. София

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 22 март 2011 г.


Положението, в което се намира съвременното общество, аз уподобявам на положението на гъсеницата, която се храни с листа. Но настанал е периодът, когато тази гъсеница трябва да се превърне в пеперуда. Как ще се храни тогава? - Вече няма да се храни с листа, а ще се учи на изкуството да си направи крилца, за да хвръкне и вади сокове из цветовете. Съвременното общество по закона на еволюцията минава от едно състояние в друго. Не мислете, че вие ще живеете така постарому. Не, Господ ви е лишил вече от листата - така е писано в Божествения закон. Бог не позволява вече да се храните с листа, когато е настанал за вас периодът на пеперудите - да хвърчите и събирате сокове, когато вече трябва да употребите своя хобот. С други думи казано, хората трябва да се научат да обичат.
Това Учение носи Новата култура, която ще създаде и Новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по Добродетели, по Справедливост, по Любов, по Мъдрост, по Истина. Вие ще отворите къщите си за тях, ще стоите без страх пред тях, няма да има нужда да ви пазят стражари и войски; те няма да ви натрапят насилствено своите убеждения; та няма да има и сегашните противоречия. Нова култура ще бъде тогава. Едни от вас ще се удостоят да влязат в тази Култура, а други ще останат в положението на гъсеници, ако ходят още с този ум. С това не ви укорявам, но ви казвам да знаете, че туй е един велик закон, който Природата прилага безпощадно, защото тя в своите действия е напълно справедлива. Когато постави човека в известна фаза на развитие, тя иска резултати и няма тя да го чака, а той трябва нея да чака.
Космичната любов, Съборна беседа
24 август 1919 г., В.Търново

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 21 март 2011 г.


Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред. Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик. Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света. Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.
Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство, в един човек Бог е вложил една душа. Това е ценното. Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света.
Разумни и незлобливи, Благословен, НБ 1941-42 г.
14 юни 1942 г.

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 11 март 2011 г.


Какво се върши в сегашната култура? Навсякъде подкупи. Каквато служба потърсиш, все трябва да обещаеш нещо. Ако нищо не можеш да обещаеш, тогава трябва да търсиш силни хора на деня, те да те наредят. Питам: какви държавници, какви управници са тия, които могат да се подкупват? Всички хора днес се подкупват. Каква е тази култура, в която парите играят важна роля? Това не е никаква култура; това не е никаква религия. Срам, позор е това за бъдещето човечество! Срам и позор е това и за вас, като граждани на Царството Божие, които сте се отдалечили от Бога! Срам и позор е всичко това, което се върши пред лицето на Бога, и то от братя и сестри!
„Денят Господен иде!” Когато Божественият огън дойде в света, всичко криво ще изчезне. Сега, като говоря за владици, за министри, аз нямам пред вид самите тях. Всеки е владика за себе си. . Всеки е министър за себе си. Неофициалните владици и министри са по-опасни от официалните. Всички трябва да се освободите от старите си навици. Господният ден, който иде, ще бъде ден на такава голяма светлина, пред която нищо няма да се скрие. Казвате: дали е дошло времето? – Закъснели сте. Ако в продължение на пет години още не изправите живота си, този ден ще ви завари неподготвени. Искам да остане в душата ви светлата мисъл: Светът вече влиза в нова епоха, в нова култура. Сегашната епоха заминава. Старото човечество е като стара баба със своите внучета, на които ще остави всичкото си наследство. Като дойде новият Адам, и той ще остави наследството си на своите внучета. Това ще бъдат новите хора. Отдето и да дойдат, те ще бъдат добре дошли. Много пъти съм казвал: минаха онези времена, когато грешните хора могат да се радват. Радост за тях няма да има. Каквото и да ядат, те ще бъдат пълни с горчивина, със съмнения, с болести. Няма лош човек в света, който да не страда, и който да има мир в душата си! Казано е :”Грешните ще бягат, без да ги гони никой.”
Денят Господен, стр.41-42, Мнозина казваха, НБ 10-та серия т.1, София 1933


Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 8 март 2011 г.


...какво може да се каже за разбиранията на съвременните хора за живота, за Бога, за онзи свят? Те постоянно спорят, има ли друг живот, или не, съществува ли Бог, или не и т.н. Според мене, няма защо да се спори по тези въпроси. С една дума може да се каже: Красотата на живота седи именно в това, че и друг свят съществува, и Бог съществува. Казано е: „Бог е Любов”. Значи, Единственият, Който люби хората и ги познава, е Бог. Казвате: Де ще Го видим? Бога ще видите и в майка си, и в баща си, и в брата си, и в сестра си – във всички хора, и то по различни начини. Ако обичаш Бога, ще обичаш и формата, чрез която той се проявява. Свещена е формата, чрез която Бог се проявява. Във всяка форма има душа, частица от Бога, дето Той се проявява. Тази душа следи, хроникира всичко, което се върши около нея. Когато обичате някого, това подразбира, че и вие отговаряте на Божията Любов. Следователно, ще знаете, че в света само Бог люби. Когато вие обичате някого, ще знаете, че Бог във вас люби, а не вие самите. Ако за момент само помислите, че вие обичате, ще изгубите любовта си. Щом изгубите любовта си, ще изгубите и младостта си. Искате ли да бъдете млади, любете всички хора и винаги помнете, че Бог чрез вас люби.
Така е писано, стр.222, Мнозина казваха, НБ 10-та серия т.1, София 1933

Първия Български Бутон за споделяне