….И даде Бог на хората
това вълшебно царство –
планетата Земя,
където те са господари
над всичко дишащо и земно:
трева, вода и суша,
масиви, небеса и твари.
Тук учи се човек –
на Космоса сред дишащия ек –
да моделира и твори;
прониква в тайните на всяка плът –
въздушна, каменна и водна;
дълбае шуплестата земна гръд;
материята прави годна
за всяка цел, за всеки дързък порив;
изменя форми, зида и руши,
открива, плава, шлайфа и лети,
наднича в атоми, разбива електрони,
навред без отдих невидимото гони…..
За да познае силата, заложена във всичко,
което съществува на Земята.
За да изпита ужаса от опознатата енергия,
когато тя се впрегне в зло,
чрез кървавата диря на войната,
в разрухата и тъмнината.
За да достигне сам до знание и мъдрост
и да използва всяка земна сила
за цел полезна – смисъл придобила.
За да натрупа опит. И да се научи
в това вълшебно царство как да управлява
Физическия свят – без да го унищожава.
Да следва в мир Природните закони,
с хармония да пълни свойте дни,
да затрепти душата му пред земните икони,
да търси Рая не в далечни висини –
а тук – в дома си,
в душата си,
в зелено-синкавите земни ширини.
Защото в този малък дом – земята –
човекът не за скръб – за мъдрост е роден –
макар че често тя извира от сълзата
на всеки миг изстрадан и сломен.
И ако той – човекът – накрая я намери,
преминал през мътилката на собствения ад,
ще съгради бленуваните Райски двери
в дома си,
в себе си,
във този чуден свят.
Защото, за да достигне Рая истински и Божи,
човекът трябва най-напред да го цени
и никога на риск да не изложи.
Да го поддържа, пази, без да го руши.

Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"

ВИБРАЦИИ
Човек е пеещ камертон –
трепти със собствени вибрации
и всеки има своя собствен тон.
И неговите мисли, аспирации
като вибрации из въздуха струят –
разбуждат други камертони.
На същата вълна те почват да трептят
във близки и далечни зони:
Ако човек изпълнен е с любов –
с любов навсякъде го срещат;
омразата вражда поражда. И всеки зов
околните в трептения усещат.
Намерил своя собствен звук,
на който е човек настроен,
живее силен като бук,
в хармония със себе си. Спокоен.
Щастлив. Добър. И здрав.
Във бурите остава прав.
И всяко тяло в Космоса обширен
трепти на собствена вълна.
Планети и звезди във трепет са неспирен,
след себе си оставят пееща следа.
Това важи за цялото човечество,
трептящо в химн нестроен.
Земята – този дом –
ще бъде блеснало отечество
човек щом стане сладкопоен –
и замени сегашната фалшива дисхармония
със истинската звъннала симфония.
Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"

ПЛАМЪК
...Че ти и аз, и всички ние
сме пламъчета тихи в бялото поле,
в които отвъдното се крие,
макар че гледа ни с окото си-небе…
....че огънят във нас дълбоко е заложен
и ние сме призвани без отдих да горим,
да търсим своя път из лабиринта сложен,
додето без следа и болка се стопим…
...че раждаме се нищи, еднакви и неуки
и нищи ще отлитнем – безплътни в Божий град –
макар деня да можем да ваяме наслуки
ний пак деца сме само, що сричат и грешат…..
Дали като кандилца ще светим зарад всички
или ще чезнем празни в уютния си дом,
дали към синевата ще литнем като птички
или ще паднем косо като дърво от взлом –
от волята ни твърда зависи как ще минем,
житейската си диря как вещо ще плетем –
дали ще преживеем, от буря ще загинем –
ний длъжни сме да светим додето не умрем.
Че огънят е даден, но пламъкът е Воля –
с червена, ярка, силна, духовна светлина –
и аз за моя пламък на Разума се моля
да свети зарад всички със земна добрина.

Марсиа Малинова-Антони "Южния кръст"

ЧОВЕКЪТ

Били сме Девствени и непорочни духове,
когато Бог ни е създал,
познавали сме много космични светове,
но себе си човекът не е знал.

И тръгнали сме в път от тръни и бодли,
далеч от Бога – в пропастта,
през редките и гъстите космически мъгли –
до твърдите гърди на днешната Земя.

Загубвали сме връзката със Бащиния дом,
крилете ангелски тежали с прах,
духът от грубост станал глух и хром,
научил що е грях.

Преминали през огъня на страшния Сатурн,
на Сънцето в небивалата мощ,
залутани из сенките на древната Луна
душите ни потъвали във нощ.

Но с опита, извлечен от сълзи и пот,
изстрадал всеки миг,
човек обръща вече своя ход
и търси Бащиния лик.

Нагоре – мигар да пътува векове –
се връща той към своя Бог,
узнал загадките на всички светове,
със поглед бистър и дълбок.

Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"

Съществува точна връзка между човешките действия и поведението на Природата. За съжаление малцина днес си дават сметка за това. Четирите елемента – Огън, Въздух, Вода, Земя – някога са били хармонични един към друг. Те изграждат всичко съществуващо и имат своя проява във всичко, включително и в човека. Огънят се изявява чрез страстната природа на човека. Въздухът – чрез умствената му дейност. Водата – чрез чувствата. Земята – чрез физическото тяло. Всеки елемент е свързан с едно от телата на човека. Огънят – с астралното тяло. Въздухът – с менталното. Водата – с жизненото тяло. Земята – с плътното тяло. Всяка злоупотреба с енергиите, дадени на човека или с телата му води до катастрофални резултати. Например лошите мисли създават огромен водовъртеж от психична енергия в невидимите светове, който манифестира чрез природния елемент Въздух под формата на урагани и разрушителни ветрове. В тяхното диво проявление те отразяват жестокостта и бруталното насилие, проявявани от човечеството като цяло. Неуравновесените бурни и неконтролирани емоционални изблици и гняв се проявяват чрез природния елемент Вода под формата на силни океански бури, потопни валежи, наводнения. Половата разюзданост и злоупотреба с творческия огън в човека води до вулканични изригвания, сеизмични катастрофи и пожари. Разхищението на човешкото семе е пряка причина за продължителните суши и настъпващия глад в много райони на Земята. Недоброто отношение към физическото тяло и неизползване на възможностите му чрез мързел и неактивен живот или суета причиняват безплодна почва. Такива са Космичните Закони. Човекът, злоупотребяващ с микро-елементите на своите тела създава съответна реакция в макро-елементите на Природата.
Из „Южният кръст” Марсиа Малинова - Антони

ВСЕЛЕНСКАТА БАНКА

Всеки човек има своята банкова книжка –
във Вселенската, Звездната Банка –
даже малката, лека човешка въздишка
се записва на бялата бланка
и постъпва във личната сметка.

Всяка дума, постъпка и мисъл
преминават през цедка;
във депозит се внасят добрите дела;
и на лошите там държат добра равносметка –
с всичко, каквото се крие под наште чела.

Днес по личната сметка ни плаща съдбата –
ако внесли сме в нея безброй добрини
ще изпълни тя всеки каприз на душата,
ще дочакаме тихи, добри старини.

Ако пък имаме само баланс на червено –
повече лоши от светли дела –
ще постеле съдбата килим от студено,
със печат ще дамгоса тя наште тела.

Тази сметка пътува със нас, с вековете –
от деня, в който Бог ни създал.
Не прекъсва в смъртта. И до днес редовете
сочат точно как човек е живял.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

Лъжата – убиец и самоубиец

Наблизо една жена се опитваше да изиграе един човек, продавайки му фалшив пръстен за истински. Тя лъжеше безобразно.
Роберт се вгледа в жената и видя нещо много интересно – невидима битка във въздуха от енергиите на нейните мисли. В ума й постоянно стоеше истината, но тя мислеше по какъв начин да я заобиколи. Роберт вече знаеше, че всичко, което се случва във Физическия Свят, се отразява в невидимия Свят на Желанието. И така истината имаше енергиен образ, който трептеше с определени вибрации. Но лъжливите мисли също сътворяваха образи с много ниски вибрации. И тъй като неистинните мисли бълваха непрекъснато и ставаха силни, те влизаха във война с истинния образ и го унищожаваха. Те просто го убиваха. Но понеже лъжите бяха много, те всички трептяха различно и започваха да се борят една с друга. Така те се самоубиваха. Тази невидима война от своя страна създаваше енергии, които щяха да се материализират във Физическия Свят и рано или късно щяха да се проявят, предизвиквайки изобличаването на лъжеца. Тук се проявяваше един важен космичен закон – законът за Привличането и Отблъскването, според който лъжата се проявява едновременно като убиец на истината, ако лъжата е повтаряна многократно, но впоследствие и като самоубиец. Духовно просветените хора знаят действието на този принцип и безполезността на лъжата, която рано или късно се самоубива и предизвиква срам и изобличение за лъжеца.

Марсиа Малинова - Антони "Животът в небесата"

Били сме безплътни,
Девствени, красиви духове,
създадени по Божи образ.
Живели сме в неземни светове.
Но нямали сме опит.
Били сме там безгрижни
като деца незлобни
и Бог за всичко се е грижил.
Но станали сме юноши –
и пожелали сме
каретата Божествена да управляваме,
да палим и угасваме звезди,
с енергии неземни да се забавляваме,
да се замеряме със слънчеви лъчи……
И Бог не ни отказа.
Той даде ни планетата Земя
и прати ни на нея да се учим.
Милиарди, тонове години
ще минат, докато пораснем
и усвоиме скритите картини –
причините за всеки акт
и силата на невидимите енергии,
които палят залеза,
въртят Земята,
наливат и узряват плодовете,
подтикват в кръговрат водата…
Доде изучим всяка гънка
на земната тръпчива плът
и свойствата на всички минерали,
заложените сили в тях
и антисилите, с които балансират.
Едва когато разгадаем
загадката на целия Физичен свят,
ще се превърнем в духове
и тръгнем в нови светове,
прониквайки и разгадавайки
по-фината материя,
наречена от мъдреците етер.
Ще минат хиляди столетия,
милиони даже векове,
но щом изучим всяка фибра
на етерния кръговрат,
ще литнем по-високо –
към друг вълшебен свят,
в по-фини сфери на безкрайната
Космична плът –
и тъй, додето
след тонове от векове
изучим всеки звезден рът.

Защото, за да придобием силата и мъдростта на Бог,

ще трябва да извършим ний гигантски скок
в познанието.
Такова бе на Бог желанието.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

СВОБОДА

Тъй лесно е да оправдаваме живота си като съдба,
която нас не ни обича.
Тъй лесно е да виждаме в страданието сестра,
която все ни се обрича.
Но ако можеме да отделиме туй, що днес е неизбежно
и не зависи от моментната ни воля –
заслушани в небето – синьо и безбрежно –
ще видим, че съдбата не всякога играе главна роля.
Че раждаме се с участ – това е тъй известно –
предписани са главните жалони,
съдбата ни настига, повдига ни и лесно
разбутва хижи и заслони.

И после си отива. Оставя ни саминки.

Пътеката е наша. Свободни сме. Вървим.
Дали ще минем вляво, назад ще се обърнем,
дали ще лъкатушим, на грях ще устоим,
ще вършим ли добро, пороци ще прегърнем –
това зависи само от нашта твърда воля –
и тук съдбата не играе свойта роля.
Човекът има участ, що трябва да изстрада,
но в своя жизнен път – из хлъзгав трънен рът
свободен е да върши не едно дела,
които често остават без награда,
без радост, почест и наслада.
Но всяка наша стъпка и всяка крива дума
записват се за миг от Ангелите бързописци –
остават в летописа, не се изтриват с гума,
а със дела добри и силни здрави мишци.
Човекът е свободен и волен като птица
през по-голямата си част на своя жизнен път
и само някои съдбата забожда със карфица –
за да не могат просто отново да грешат.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

Сложи живота и съдбата си
във любещата Божа длан
и успокой душата си,
че има Той за тебе план –

и ще те носи като житно зрънце,
ще те полива и люлей,
ще те облива с лятно слънце,
небесни песни ще ти пей.

Сложи живота и торбата си
с проблеми, болки и печал
в дланта на Бога – със душата си,
със твойта горест, скръб и жал.

И остави ги да ги носи
Отецът светъл вместо теб –
танцувай волно, стъпки боси
оставяй в етерния креп.

Ще бъде леко на душата ти
и светло като в някой храм.
Сложи живота и съдбата си
във любещата Божа длан.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

ДУХЪТ

Духът човешки жив е пламък

от Слънцето откъснат, от Бога сътворен,
искра, в която вечното пулсира.

Той с пориви е чисти озарен,
трепти, твори, еволюира.

Над всичко и във всичко е Духът на Абсолюта.
Духът на Боговете грее във звездите.

Във Слънцето – Духът на Бога наш пламти.
От Него са родени наште духове
и тези на животните, растения, скали.
Във всичко дух красив живее, грее, спи.
Той спи в скалите, в тревите пък сънува,
в животните стартира, в човека той будува.

Духът във всичко е заложен.

Гори той с мека светлина в човека
и пее тихо свойта песен.
Облякъл пелерина лека
той тръгнал в път трънлив, нелесен –
надолу, все надолу – в светове,
които се сгъстявали.
И дрехите му загрубявали.
От всеки свят материя привличал
и с нея бавно се обличал.
Така възникнали невидими тела –
“разумно”, “жизнено”, “астрално” –
той с тях извършва хиляди дела.
Но падал все надолу и буквално
сгъстила се материята в полетата така,
че никнели морета, почви, планини…
Духът изваял кости, мишци и ръка,
да моделира с тях достигнатите низини
и в тяло тленно се вселил –
от свободата звездна се лишил.
А невидимите – трите – тела
кръжат край него и сега
и виждат ги гадатели, пророци –
те “аура” наричат техните потоци.
Духът със тях си служи неуморно –
те връзка са с отвъдни светове –
с тях броди през съня в Небето горно,
желания и мисли с тях кове –
и Бог чрез тях го милва и зове.
Духът гори в телото непрестанно,
а вънка аурата цветна свети –
тя дрехата е, с която бездиханно
духът улавя небесните куплети.
А те зоват, и викат го, и канят
да изостави тленните окови,
да литне пак на воля към звездите,
безсмъртен да пребъде в далнините.

Духът е триединен. И триединен е в човека:
той носи пламъка на Бога, и този на Живота,
и влагайки във себе си Човешкото начало
той броди на съдбата под строгото махало.
Днес той е на Земята, но в Бога ще се върне,
Отецът свой накрая със радост ще прегърне.

Тъй земните уроци до дъно усвоил,
умения и опит безкраен придобил –
преминал през разпятия, голготи,
прераждал се в безброй живот(и),
ще полети нагоре с етерни крила –
във звездното си тяло и своята душа –
и ще се слее с Бога; след туй със Зодиака,
с Духа в галактиката, и в Ложата крилата.
Преминал всички Седем Космически Полета
и всички подполета, и всичките небета,
той ще достигне онзи Дух Върховен,
към Който се стреми – Мъдър, Благ, Вековен.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

ЖИВОТ И СМЪРТ

Истинският живот е в отвъдното,
когато сме безплътни духове –
обърнати са ни представите
за настоящето и бъдното,
за горните и долни светове.
Живеем там по хиляди години
и вършим истински дела –
невидими поливаме ний полските градини,
рисуваме по цветните чела;
натрупваме плода в лозници и дървета,
градим в утробите деца,
реките тласкаме по урви и дерета,
подклаждаме човешките сърца…
И всички невидими форми и процеси
дължим на мъртвите ръце –
те чистят мълком гнойните абсцеси,
работят с фар във земното сърце.
Летим по всички пътища небесни,
замръкваме по светлите звезди.
Умираме и вмъкваме се в рамки тесни,
щом на Земята раждаме се – аз и ти.
Вкостени, несвободни и ограничени
живеем земния живот –
той истинската смърт е – разделени
от Космоса с телесния хомот
ний мислим, че живеем, а сме спящи,
не можем да извършим чудеса,
не можем да летим, а сме стоящи,
затворени във кости и меса…

Как странен е наистина света!

"Космична поезия" Марсиа Малинова - Антони

Човеко,
търси причините за всяка мъка,
за всяка болка и разлъка.
Защото те са в теб, а не във Бога.
Огледай се и виж къде си съгрешил,
какъв закон природен без нужда нарушил –
и можеш ли поправи стореното.
Защото ти бог си сам за себе си
и ти самин ковеш жестоката съдба
и свойте радости и скърби;
защото сам зовеш
неумолимата си строга участ;
защото сам бодеш
със тръни своя пръст –
доде покапе кръв.
От Себе си откъсна Бог искрица мъничка
и вложи я във твоето сърце
със Свойте собствени ръце.
Тя Съвест се нарича.
А даде ти я Бог, защото те обича.
Послушай я, съветвай се със нея,
бъди ù пръв приятел,
защото тя те води по светлата следа,
предпазва те от мъка и беда.
Не трябва ни гадател, ни ничий друг съвет –
чрез Съвестта Отецът самин живей във теб.
И ако ти я слушаш, ти слушаш Бог.
А няма по-велика мъдрост от мъдростта Му.
Чрез съвестта до теб достига във утрото гласа Му.
И нека като рог засвири твойта съвест,
защото тя те води из твоя жизнен път.
И знай, че Бог царува над цялата Земя,
но в крайна сметка ти също бог си
над свойта собствена съдба.
Дали ще слушаш съвестта си
от теб зависи само.
Но всички радости и скърби
дошли на твойто рамо
ти сам си предизвикал –
в живота си повикал.
Търси причините за всяка мъка,
страдания, беди,
защото те са в теб –
от теб извират техните следи.
Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

“Престоят в Чистилището е труден и за много лекари” – продължи Емилия, - “които вземат скъпо за прегледите или правят ненужни операции за пари, каквото е например масовото Цезарово раждане. Те са призвани да отговарят за тези големи грехове. Човешкото тяло е уникално. Духът е работил за неговото изграждане от началото на еволюцията си. То е най-важният инструмент на духа. Но ето, мнозина, по внушение на доктори, извършват операции, които са ненужни и които само увреждат тялото. Такива хора ще изстрадат последиците от това в следващия си живот, когато оперираните днес части на тялото ще носят белезите на извършеното покушение и няма да работят добре. Защото една от най-важните задачи на човека е да пази тялото си и да го поддържа в отлично състояние. Вместо това днес неразумни жени се подлагат на Цезарово раждане, за да избавят себе си от неминуемите болки. Много хора прибягват до оперативно отстраняване на сланините, които са натрупали, или до промяна на пола си, до увеличаване на гърдите или половия член, до татуировки и всевъзможни други операции. Мъжете вземат стероиди, за да предизвикат изпъкване на мускулите. Хората нямат ни най-малка представа колко тежки са личните и колективни последствия за подобни неща. Силните земетресения са често резултат от колективното манипулиране или осакатяване на човешкото тяло. Но лекарите, които се предполага да знаят добре тези неща, и които въпреки това извършват подобни операции, са големи мъченици в Чистилището. В бъдещите им прераждания техните тела ще бъдат подложени на различни усложнения и увреждания.”
Роберт слушаше внимателно. “Трудно е да се повярва” – помисли си той, - “че интелигентни хора се оставят да бъдат подвеждани от лекари, жадни за пари. Как може една здрава жена доброволно да се съгласи на Цезарово раждане, което е операция с пълна упойка и може да даде усложнения и инфекции? Как може тя да позволи корема й да бъде рязан, когато най-сигурният начин на раждане е естественият? И все пак много жени го правят. По-късно те ще страдат за своето лекомислие. Дали те някога са се замислили как Цезаровото раждане ще се отрази на бебето? Не само, че то ще се роди не навреме, което ще тласне в действие различни енергии за целия му предстоящ живот, докато матрицата на тялото му в небесата ще вибрира така, както е планирана и няма да съответства точно на тялото. Но то ще бъде подложено на тежкото влияние на упойката, която ще изрита духа на бебето вън от крехкото му тяло и ще го травмира ужасно, а е възможно и да остави траен белег върху нервната му система. На бебето ще бъде отнето времето, което му е необходимо, за да завърши работата по изграждане на телцето му в матката и ще му бъде много трудно в първите дни да се адаптира към света с недовършени последни приготовления. Новороденото ще страда от неадекватност през целия си живот в резултат на насилственото му изваждане от утробата на майката. В бъдещите прераждания подобни жени ще имат много проблеми с раждането на децата им и сами ще бъдат родени не навреме, за да изпитат на гърба си условията, които те съзнателно създават за техните рожби днес.”

Из "Южният кръст" Марсиа Малинова - Антони

2012 ГОДИНА

Заплашваха ни с края на света.
Твърдяха – ще загинем в началото
на новото хилядолетие.
Но то дойде със утро светло и с мечта
за нов живот през първото столетие.

Сега ни плашат пак с дванайстата година –
предричат смърт, разруха, крах…
Не се плашете ни от вечна зима,
ни мор, ни свършила се земна прах…

Светът на Бога няма да загине
и хората ще продължават да работят и творят –
а тази глупава заплаха ще отмине,
дърветата ще се прегръщат и цъфтят.

Не се плашете, силна е Земята.
Небето бди над днешния човек –
с любов и вяра, с устреми в душата
ще преминават хората от век през век.

Марсиа Малинова - Антони "Южният кръст"

“При големия взрив, от който светилата са тръгнали в пространството, е станало отделянето им от общото. Те са се отдалечавали от центъра и постепенно са губели връзка с него. Това явление се нарича инволюция. Всяко небесно тяло, всяко същество е трябвало да гради себе си, да се индивидуализира. Този процес неминуемо е предизвикал появата на съперничество, борби, конкуренция. Когато движението на светилата стигне до определените им крайни предели, те започват да се връщат назад, към центъра, така както захвърленият нагоре камък пада обратно на земята. Тогава задачата се сменя. ЕДИНОДЕЙСТВИЕТО става заветна цел. Изградените индивиди обединяват усилията си за постигнане на колосални резултати, за глобално космично творчество, за велики дела. Универсалното Братство става насъщна необходимост на този етап. Това е тъй наречената еволюция.
Земята сега е в този етап на развитие. Тя е стигнала до крайните предели и вече се връща обратно към центъра – с всичкия живот на нея. Всички творения на Земята еволюират едновременно и в същото време вървят ЗАЕДНО към крайната Земна цел – връщането към Първосъздателя. Нищо не съществува самостоятелно. Човекът трябва да осъзнае, че не е сам в своето развитие и че сега целта е единството на всичко съществуващо. Че е част от Целокупния земен Живот и че развитието на всички живи същества – животни, насекоми, растения, паразити, хора – върви ръка за ръка и е еднакво важно. Всички същества са свързани и забавянето на едните води до общо забявяне на всички. Задачата на сегашния етап на хората е да осъзнаят, че трябва да променят отношението си един към друг, както и към животинския и растителния свят, да създадат нормални условия за развитие на всичко и на всички. Да се подпомагат всячески, да си подадат ръце – хора, животни, растения и заедно да вървят напред. Да се сложи край на конкуренцията, на съперничеството и борбите, на изтребването на животните и сеченето на горите, да се възстанови хармонията, да се обединят усилията за установяване на ред, при който всяко живо земно същество да може свободно да се развива без да му се пречи, без да бъде унищожавано. Ред, при който няма неправда, където всички се обичат и всички работят заедно.
Човек, който е осъзнал единството на всичко съществуващо в света, е свят. Той знае, че е част от Целокупния Живот на планетата. Че всички видове и същества, създадени на Земята вървят заедно в една обща еволюция. И че ако днес той стъпка едно насекомо, отсече един храст или убие една животинка, това само забявя тяхното еволюционно развитие, което от своя страна забавя и развитието на този човек, на обществото като цяло, както и на цялата Земя. А забавянето на Земята се отразява на живота в цялата Вселена и също го забавя. Светият човек знае, че е призван да поддържа хармония в себе си и около себе си, за да може да се развива правилно, да върви напред без да спъва останалите. Когато такъв човек погледне към съседа си, той не вижда в него омразния Ганю, който му причинява неприятности и го дразни, а вижда уменията му. Извинява грешките му и не му пакости, напротив, помага му. Защото Ганю е също творение на Висшия Разум, каквото е и той самият и Творецът обича съседа му и се грижи за него със същото усърдие, с което се грижи и за този човек. Защото знае, че всичко във Вселената се развива, всичко е в процес на израстване, и всичко на този етап е несъвършено. Така както той самият е несъвършен и допуска грешки, Ганю също е несъвършен. Ако мухи или мравки дойдат в дома на такъв човек, той не ги избива, а им казва дружелюбно “здравейте” и с уважение се стреми да разбере по каква причина са дошли и как би могъл да ги накара да излезнат. Обръща се към тях както брат към малките си сестричета. Той се радва на всичко. И във всичко вижда творческата ръка на Създателя. Той знае, че е неразривно свързан с всичко. И че успехът на един е успех за всички, както и неуспехът на един е неуспех за всички и вреди на цялото. Затова той се радва на успехите на другите с цялото си сърце и никога не завижда, никога не им пречи. Такъв човек крачи далеч пред другите. Той цени и обожава труда на Твореца. Грижи се за всичко, създадено от Него. И обича всичко. В него се е заселила Любовта. Когато повечето хора станат святи и в тях се засели Любовта, когато започнат да обичат всяка тревичка, всяко животинче, всеки човек, животът ще бъде едно тържество, едно вдъхновено и възвисено всеобщо пътуване към Вечността.”

Марсиа Малинова - Антони "Южният кръст"

ВЕЧНОСТ
….. Че има изгрев, залез, нощ и ден,
живот и смърт, и раждане в смъртта,
че Вечността ме носи като ген
в пространството по някаква
невидима следа,
която две противни сили
в движението си очертават –
светът взаимно сътворили –
и заедно с любов кръщават ………
Едната като майка бди
над раждането и живота,
а другата смъртта твори
и кръстовете на Голгота.
Едната Слънцето създала,
а другата поражда тъмна нощ,
едната радости дарява,
разруха другата с фатална мощ.
Проникват те във нас, край нас,
завъртат ни като прашинки,
отнемат и даряват всеки земен час,
оставят ни в неверие саминки…

Това са двата силни атрибута
на песента на Бога – сладка и нечута.

В проявата им няма победител –
защото равни са като аптекарски везни –
живот и смърт, и смърт в живота,
добро и зло, и нощ и ден –
те двете – с Бога, общи са родител
на вечността, в която
вечни сме и ний!…………

Марсиа Малинова - Антони "Южния кръст"

- Начинът, по който човек живее, дава отражение върху целокупния живот на цялата слънчева система. Човечеството замърсява със своята нечистота целия космичен организъм. Ако продължава в същия дух, ще затруднява жителите на близкия космос. Колкото по-бързо той се осъзнае и подобри заобикалящата го среда, своите политически системи и себе си, толкова по-добре ще бъде за цялата слънчева система.
Катастрофите, през които човечеството е преминало и които продължават да бъдат част от съществуванието му, са неизменна последица от собствените му прояви. Външната манифестация на Природата е точно копие на вътрешното състояние на околната среда. Животът на човека преди грехопадението е бил хармоничен и изобилен. Без потопи, без страхотни урагани, изсушаващи суши, без сезони и без глад.
Но впоследствие всичко се е променило. Човекът започнал да се вкостява, повличайки след себе си целия живот на планетата. Връхлитали бедствия след бедствия. Хората загубили чувството за единство и започнали да се противопоставят един на друг. Борбата и разединението, конкуренцията и съперничеството станали ежедневна проява на живота. Това състояние неминуемо се отразило на природните сили. Те също станали враждебни.
Съществува точна връзка между човешките действия и поведението на Природата. За съжаление малцина днес си дават сметка за това. Четирите елемента – Огън, Въздух, Вода, Земя – някога са били хармонични един към друг. Те изграждат всичко съществуващо и имат своя проява във всичко, включително и в човека. Огънят се изявява чрез страстната природа на човека. Въздухът – чрез умствената му дейност. Водата – чрез чувствата. Земята – чрез физическото тяло. Всеки елемент е свързан с едно от телата на човека. Огънят – с астралното тяло. Въздухът – с менталното. Водата – с жизненото тяло. Земята – с плътното тяло. Всяка злоупотреба с енергиите, дадени на човека или с телата му води до катастрофални резултати. Например лошите мисли създават огромен водовъртеж от психична енергия в невидимите светове, който манифестира чрез природния елемент Въздух под формата на урагани и разрушителни ветрове. В тяхното диво проявление те отразяват жестокостта и бруталното насилие, проявявани от човечеството като цяло. Неуравновесените бурни и неконтролирани емоционални изблици и гняв се проявяват чрез природния елемент Вода под формата на силни океански бури, потопни валежи, наводнения. Половата разюзданост и злоупотреба с творческия огън в човека води до вулканични изригвания, сеизмични катастрофи и пожари. Разхищението на човешкото семе е пряка причина за продължителните суши и настъпващия глад в много райони на Земята. Недоброто отношение към физическото тяло и неизползване на възможностите му чрез мързел и неактивен живот или суета причиняват безплодна почва. Такива са Космичните Закони. Човекът, злоупотребяващ с микро-елементите на своите тела създава съответна реакция в макро-елементите на Природата. Последствията са тежки.
Марсиа Малинова - Антони "Южният кръст"

Тази книга не е фантастика. Тя е научно познание за живота след смъртта. Съдържа огромна информация за отвъдния свят и представлява безценен наръчник за човека по възловите житейски проблеми. Книгата разказва за чудните преживявания на освободения от земното тяло дух в невидимите светове. Базира се на строго духовно познание, известно още от древността на малцината посветени в тайните на Природата. Тази книга не само изяснява какво става след смъртта, къде отива духът и какво представлява Отвъдното, но същевременно осветлява същността и смисъла на такива глобални въпроси, които са вълнували човечеството от най-дълбока древност, каквито са:

произходът на Вселената,
човешката еволюция,
записките на Природата,
Космичните Дни и Нощи,
вълните на живота,
миналите прераждания,
кармичните дългове,
Космичните Закони,
съдбата,
Адът и Рая,
сънищата,
болестите,
смъртта на деца,
ясновидството,
хипнотизмът,
трансът,
душевните заболявания,
шизофренията,
космичната мисия на Христос,
доктрината на Непорочното Зачатие,
грехопадението,
послесмъртната съдба на самоубиеца,
ефтаназията,
абортите,
разводите,
присаждането на органи,
смъртното наказание,
наркотичната пристрастеност
и много други.


Книгата е добро четиво за всички възрасти – от деца до дълбока старост. Всеки заслужава да знае какво става с човека след като булото на смъртта се спусне и той изпадне в състояние на “вечен покой”. И всеки се нуждае от познание на основните Космични Закони, които управляват цялата Вселена, включително и човека и на които е подчинен целият видим и невидим свят.
Тази книга разкрива какъв е еволюционния път на човека, откъде идва той, къде отива и в какво се състои истинския смисъл на живота. Тя дава безценно познание, което може да промени и облегчи съдбата на човека и да направи живота му много по-лесен и осмислен.

* * *
Българийо,
На тебе посвещавам тази книга.
И нека тя с невидима ръка
към бъдното с надежда те повдига.
Макар измъчена сега,
макар без водеща следа,
аз вярвам в твойта многолетност.

Защото свята си!
И гордо носиш ти съдбата си!


БЪЛГАРИЙО,
Ти цялата си в мене –
с юнашкото си минало,
със доблестта си.
Ти моя си икона,
с която пазя тук честта си.
А днес те виждам на колене –
разсипана, унила, изтерзана…
И ставаш моя смъртна рана!
Как искам аз да ти помогна!
Опитвам се със твоята съдба
на запад политиците да трогна.
Но не във туй е истината.
Защото помощта е в теб самата,
във твойта многолетна сила.
Аз знам, че устоя
на византийци, хуни, турци и татари,
и не веднъж от руини издигна своето чело,
опази с доблест границите стари,
във бъдното забила своето витло.
Стани. Огледай се. И запретни се.
Разбутания дом отново затегни.
Над скърби и беди със гордост изправи се,
ръцете си в небето протегни.
Защото ако всеки надигне се със вяра,
изпълни сетивата си с любов,
ще заблестиш като икона чудна, стара
и вредом ще се чуе твоя борбен зов.
Стани. Защото ти сама градиш съдбата си
и само ти си отговорна
за горестните сълзи на чедата си.
Защото помощта отвън не ще да дойде.
Търси я в себе си. Във собствената мощ,
за да излезеш от кошмарната безлунна нощ.



Марсиа Малинова - Антони