Сега всеки един от вас може да пее и вие трябва да се стремите да пеете. У българите има обичай, докато момата е млада, всички да я подканят да пее, но щом се ожени, и казват: „Не ти трябва пеене.”...Българинът свързва пеенето с женитбата и затова в трезво състояние не пее, срам го е. Той трябва да си сръбне половин килце ракийка – тогава се отваря и започва да пее. Ако пееш, без да пиеш, българинът се чуди как можеш за нищо и никакво да вършиш това. Такова разбиране е извращение. Именно в трезво състояние трябва човек да пее! В това отношение пеенето и свиренето могат да се употребят като един вид облагородяване. Майката е тази, която може да създаде музиката у детето. Когато е бременна, тя постоянно трябва да пее; а майка, която е мълчалива по време на бременността, прави голяма пакост на своето дете. И духовете, които населяват нисшите нива на астралния свят, създават пречки срещу музиката, защото знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал. Но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музикалния център на човека, той може да направи всякакво престъпление. И обратното е вярно: статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци между тях няма.
Изтълкувай ни тази притча,стр.284, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Музиката е мощно средство за възпитание на човешкия характер, без музика е невъзможно да се възпитава човек – туй трябва да го знаете. Тя оказва смекчително влияние върху характера. Както човек не може да пречисти своята кръв без дишане, така и без музика той не може да пречисти своите чувства. Правилно дишане е необходимо, а музиката предизвиква правилното дишане...
Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това – да пея за себе си и сам да се слушам. Едновременно ще бъда и певец, и публика – няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика...Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото и да ù говори. Не мислете, че като говорите високо, хората отвън ще ви разберат. Може да ви разбере само този човек, който разбира себе си – това е закон...Най-първо ще видиш: ако този човек разбира себе си, ако може да говори на себе си, той и вас ще разбере...Двама души, които могат да говорят на себе си, могат да се разберат помежду си.
Предаване на мислите, стр.407, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Музиката помага на човека да се концентрира и медитира независимо от мислите. Тя е мост над пропастта между форменото и безформеното. Ако има нещо интелектуално, ефективно и в същото време безформено, това е музиката.
Поезията предлага форма, живописта – линия и цвят. Музиката няма никаква форма. Тя създава резонанс, който вибрира в цялото същество, повдигайки мисълта над плътността на материята. Тя почти превръща материята в дух, в нейното изначално състояние посредством хармонията на вибрациите, докосващи всеки атом на човешкото същество.
Красотата на линиите и цветовете може да се придвижи много далече, но не по-далеч от формата; радостта на аромата може да отиде малко по-далече, но музиката се докосва до нашето най-дълбоко, най-вътрешно битие и по такъв начин създава нов живот – живот, даващ възторг на цялото същество, възвишавайки го до това съвършенство, в което лежи претворяването и изпълнението на човешкия живот.
Хазрат Инаят Хан „Космичният език”