Който носи Истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението – цялата Природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява – цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи Истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи Истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.
Стр.231, Все, що е писано, Варна, 1998, „555”

За брака
Тогава Ал-Митра проговори пак и рече: — Учителю, кажи ни и за Брака. И той отвърна с думите: — Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви. Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви. Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал; давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей. Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев. Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани. Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

Джубран Халил Джубран „Пророкът”

В мълчание човек може да върши чудеса. Чрез мълчанието, като вътрешна сила, човек може да помага на болни, на бедни и страдащи. Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен мир в душата. Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големи мъчнотии и препятствия. Колкото по-големи са препятствията в пътя на човека, толкова по-разумна среда го обикаля. Препятствията се причиняват от разумни същества, които имат за цел да изпитат интелигентността и силата на човешката воля. Щом срещате препятствия, няма да се натъквате на тях, но ще ги заобиколите. Когато човек е в среда на разумни същества, той има условия да се прояви, има условия да придобие нещо. Ако влезете в някое село, между хора, гладен никога няма да останете. Обаче, ако сте в пустиня, няма да срещнете никакви препятствия, свободно можете да се разхождате, но гладен ще бъдете. – Това показва, че докато има мъчнотии, човек никога няма да умре гладен. Когото Бог обича, Той поставя на пътя му ред мъчнотии и препятствия.
Нови типове, стр 176-177, Жива реч, МОК г.5 т.3 1937

“Престоят в Чистилището е труден и за много лекари” – продължи Емилия, - “които вземат скъпо за прегледите или правят ненужни операции за пари, каквото е например масовото Цезарово раждане. Те са призвани да отговарят за тези големи грехове. Човешкото тяло е уникално. Духът е работил за неговото изграждане от началото на еволюцията си. То е най-важният инструмент на духа. Но ето, мнозина, по внушение на доктори, извършват операции, които са ненужни и които само увреждат тялото. Такива хора ще изстрадат последиците от това в следващия си живот, когато оперираните днес части на тялото ще носят белезите на извършеното покушение и няма да работят добре. Защото една от най-важните задачи на човека е да пази тялото си и да го поддържа в отлично състояние. Вместо това днес неразумни жени се подлагат на Цезарово раждане, за да избавят себе си от неминуемите болки. Много хора прибягват до оперативно отстраняване на сланините, които са натрупали, или до промяна на пола си, до увеличаване на гърдите или половия член, до татуировки и всевъзможни други операции. Мъжете вземат стероиди, за да предизвикат изпъкване на мускулите. Хората нямат ни най-малка представа колко тежки са личните и колективни последствия за подобни неща. Силните земетресения са често резултат от колективното манипулиране или осакатяване на човешкото тяло. Но лекарите, които се предполага да знаят добре тези неща, и които въпреки това извършват подобни операции, са големи мъченици в Чистилището. В бъдещите им прераждания техните тела ще бъдат подложени на различни усложнения и увреждания.”
Роберт слушаше внимателно. “Трудно е да се повярва” – помисли си той, - “че интелигентни хора се оставят да бъдат подвеждани от лекари, жадни за пари. Как може една здрава жена доброволно да се съгласи на Цезарово раждане, което е операция с пълна упойка и може да даде усложнения и инфекции? Как може тя да позволи корема й да бъде рязан, когато най-сигурният начин на раждане е естественият? И все пак много жени го правят. По-късно те ще страдат за своето лекомислие. Дали те някога са се замислили как Цезаровото раждане ще се отрази на бебето? Не само, че то ще се роди не навреме, което ще тласне в действие различни енергии за целия му предстоящ живот, докато матрицата на тялото му в небесата ще вибрира така, както е планирана и няма да съответства точно на тялото. Но то ще бъде подложено на тежкото влияние на упойката, която ще изрита духа на бебето вън от крехкото му тяло и ще го травмира ужасно, а е възможно и да остави траен белег върху нервната му система. На бебето ще бъде отнето времето, което му е необходимо, за да завърши работата по изграждане на телцето му в матката и ще му бъде много трудно в първите дни да се адаптира към света с недовършени последни приготовления. Новороденото ще страда от неадекватност през целия си живот в резултат на насилственото му изваждане от утробата на майката. В бъдещите прераждания подобни жени ще имат много проблеми с раждането на децата им и сами ще бъдат родени не навреме, за да изпитат на гърба си условията, които те съзнателно създават за техните рожби днес.”

Из "Южният кръст" Марсиа Малинова - Антони

Има моменти, когато у човека се пробужда мощното, великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от окръжаващите. И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. Това значи, когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен; когато живота на човека стане едно с живота на Бога, той е силен, и когато тялото на човека стане едно с тялото на Бога, той е здрав.

Лозените пръчки, стр.153, ” Праведният” т.III, НБ, 1931

Единственото разумно нещо е да имаме Този Свят Дух в себе си , да имаме този разумен живот и да разберем как трябва да поправим живота си. Ние очакваме за в бъдеще да дойде някой да ни спаси. Казваме: „Все трябва някой да спаси света!” Преди две хиляди години дойде Христос да спаси света , но оттам насетне дойдоха и нещастията. Кои не дохождаха да спасят света, но спасиха ли го? В Индия дохождаха и Кришна, и Буда, но спасиха ли го? – Не го спасиха. Между мохамеданите дойде Мохамед. Спаси ли света? – Не го спаси. Ние казваме, че еди-кой си дошъл да спаси света. Не, спасението на света още не е дошло, засега се приготовляват само условията за това спасение. Когато всички хора приемат великия Дух в себе си, тогава ще дойде спасението. И сега нас ни заблуждават, като казват, че тези, които са на Земята, още не са спасени; а онези, които са в онзи свят, са спасени...Онзи свят е тук! Аз бих искал да видя спасението на хората в онзи свят! Ако спасението можеше да стане на онзи свят, Великите Учители нямаше да слизат на Земята. Понеже те идват на Земята, тук трябва да бъдем спасени.
И обхождаше Исус всичка Галилея стр.328, Последното място, НБ Ст. Загора, 2000

За децата
А една жена с детенце на ръце продума: — Кажи ни нещо за Децата. А той й рече: — Вашите деца не са ваши чеда. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са от вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чедата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Джубран Халил Джубран „Пророкът”