ЖИВОТ И СМЪРТ

Истинският живот е в отвъдното,
когато сме безплътни духове –
обърнати са ни представите
за настоящето и бъдното,
за горните и долни светове.
Живеем там по хиляди години
и вършим истински дела –
невидими поливаме ний полските градини,
рисуваме по цветните чела;
натрупваме плода в лозници и дървета,
градим в утробите деца,
реките тласкаме по урви и дерета,
подклаждаме човешките сърца…
И всички невидими форми и процеси
дължим на мъртвите ръце –
те чистят мълком гнойните абсцеси,
работят с фар във земното сърце.
Летим по всички пътища небесни,
замръкваме по светлите звезди.
Умираме и вмъкваме се в рамки тесни,
щом на Земята раждаме се – аз и ти.
Вкостени, несвободни и ограничени
живеем земния живот –
той истинската смърт е – разделени
от Космоса с телесния хомот
ний мислим, че живеем, а сме спящи,
не можем да извършим чудеса,
не можем да летим, а сме стоящи,
затворени във кости и меса…

Как странен е наистина света!

"Космична поезия" Марсиа Малинова - Антони

Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил. Така се проявява любовта на физическия свят, дето на първо място съществуват ограничения и корист. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичат. Който яде много и добре се развива, малцина го обичат. На физическия свят любовта постоянно взема. Друг е въпросът, ако говорите за духовната и за Божествената любов. Тази любов постоянно дава, внася живот, светлина и топлина в човека.
Светът на ограниченията, стр.126, Отворени форми, МОК г.8, т.2, 1943

Казвам: когато Духът дойде у човека, Той не го изменя изведнъж, но постепенно. Затова именно, когато грешният стане праведен, той ще остане по характер същ, какъвто е бил като грешник, само че ще прави усилия да се въздържа: например, ако като грешник е бил нервен – и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа; ако като грешник е обичал да полъгва, да злослови по адрес на хората – и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа в проявите си. Значи грешникът се чувства свободен в правене на зло, а праведният съзнателно се въздържа от него; грешният е свободен в злото, а праведният е свободен в Доброто – тази е разликата между грешния и праведния човек.
Най-високото място, стр.393, Любов към Бога, Съборно слово 1931, ИББ 2007

Човеко,
търси причините за всяка мъка,
за всяка болка и разлъка.
Защото те са в теб, а не във Бога.
Огледай се и виж къде си съгрешил,
какъв закон природен без нужда нарушил –
и можеш ли поправи стореното.
Защото ти бог си сам за себе си
и ти самин ковеш жестоката съдба
и свойте радости и скърби;
защото сам зовеш
неумолимата си строга участ;
защото сам бодеш
със тръни своя пръст –
доде покапе кръв.
От Себе си откъсна Бог искрица мъничка
и вложи я във твоето сърце
със Свойте собствени ръце.
Тя Съвест се нарича.
А даде ти я Бог, защото те обича.
Послушай я, съветвай се със нея,
бъди ù пръв приятел,
защото тя те води по светлата следа,
предпазва те от мъка и беда.
Не трябва ни гадател, ни ничий друг съвет –
чрез Съвестта Отецът самин живей във теб.
И ако ти я слушаш, ти слушаш Бог.
А няма по-велика мъдрост от мъдростта Му.
Чрез съвестта до теб достига във утрото гласа Му.
И нека като рог засвири твойта съвест,
защото тя те води из твоя жизнен път.
И знай, че Бог царува над цялата Земя,
но в крайна сметка ти също бог си
над свойта собствена съдба.
Дали ще слушаш съвестта си
от теб зависи само.
Но всички радости и скърби
дошли на твойто рамо
ти сам си предизвикал –
в живота си повикал.
Търси причините за всяка мъка,
страдания, беди,
защото те са в теб –
от теб извират техните следи.
Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

Що е прегрешение? – Прегрешението се явява като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако проводникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има и други възможности. В дадения случай, ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, да мине Божията благост през тебе и да отиде у всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души.
Малкият стрък, стр.216, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

Всички мъчнотии, които срещате в живота си, са определени точно за вас.

Има обаче такива мъчнотии, които се натъкват на пътя ви и вие ги поемате, но те не са ваши, не са определени за вас, вие сами ги предизвиквате.
(- Как да познаем кои мъчнотии са определени за нас?) – Тази мъчнотия, която е определена за вас, вие сами ще можете да я дигнете от земята, ще я турите на гърба си и ще продължавате пътя си. А за тази мъчнотия, която не е ваша, ще се мъчите ден, два, три и повече да я вдигнете и пак няма да успеете. Затова оставете тая мъчнотия настрана и си вървете по пътя... Така ще знаете: туй, което вие може да вдигнете, туй, което вие сами може да носите, то е заради вас...И като ме запитват някои хора как ще се оправи светът, аз ще им отговоря: ”Когато всички хора вдигнат своите торби с мъчнотии, светът ще се оправи.”
Трансформиране на енергиите, стр.236, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Ето моята тайна .Тя е много проста :Най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент - Екзюпери