Ще знаете следното: за направена простъпка, за направена грешка никога не съжалявайте, но изправяйте се! За направено добро не съжалявайте, но радвайте се! Това ще поставите като основен закон в Живота си. Тръгнали сте в пътя и сте срещнали някакъв неуспех; не се разкайвайте, не съжалявайте, че сте влезли в този път! Някои от вас могат да кажат: „Не му е времето сега!” Не, сега му е времето. Ще кажете: „Поне по-късно да бях тръгнал”. Как мислиш, ако беше тръгнал по-късно, нямаше ли да срещнеш тия спънки и мъчнотии? – Пак щеше да ги срещнеш. Никой не е минал по пътя без мъчнотии. Защо тогава трябва да си правите илюзии, че вие именно ще минете този велик път на Живота без мъчнотии?
Отношения между проявите, стр.187-188, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Извисеният дух винаги среща остра съпротива от страна на посредствените умове.

Алберт Айнщайн

...когато играта загрубее, или правим лошото положение по-добро, или оставаме в него заради ценните уроци, които научаваме, или излизаме от него...Вместо да търсим недостатъците на хората около нас, търсим начин да разбираме и да се учим от тези, които срещаме.
„Силата на потока” Шарлийн Белиц & Мег Лъндстром

За говоренето

Тогава един учен рече:
- Кажи ни за Говоренето.
А той отвърна:
- Говорите, когато сте престанали да бъдете в мир с мислите си.
Когато вече не издържате в усамотението на сърцето си, заживявате чрез устните, а звуците биват разтуха и развлечение.
Ала често говоренето убива наполовина мисълта.
Защото мисълта е волна птичка и в клетка от думи може да разпери крила, но не и да литне.
Някои измежду вас търсят общение с бъбривци от страх да не останат насаме със себе си.
Безмълвието на уединението разбулва голата им същност, от която им се ще да избягат.
Други пък в своя брътвеж несъзнателно и непреднамерено разкриват истина, която сами не разбират.
А трети носят истината в себе си, но не я изразяват с думи.
В тяхната гръд духът пребъдва чрез пулса на тишината.
Когато срещате приятел по пътя или на тържището, нека духът у вас движи устните ви и направлява езика ви.
Нека вътрешният ви глас говори на ухото в неговото ухо - защото душата му ще съхрани истината на вашето сърце, тъй както се помни вкус на вино, когато цветът му е вече забравен, а делвата отдавна я няма.

Джубран Халил Джубран „Пророкът”

Били сме безплътни,
Девствени, красиви духове,
създадени по Божи образ.
Живели сме в неземни светове.
Но нямали сме опит.
Били сме там безгрижни
като деца незлобни
и Бог за всичко се е грижил.
Но станали сме юноши –
и пожелали сме
каретата Божествена да управляваме,
да палим и угасваме звезди,
с енергии неземни да се забавляваме,
да се замеряме със слънчеви лъчи……
И Бог не ни отказа.
Той даде ни планетата Земя
и прати ни на нея да се учим.
Милиарди, тонове години
ще минат, докато пораснем
и усвоиме скритите картини –
причините за всеки акт
и силата на невидимите енергии,
които палят залеза,
въртят Земята,
наливат и узряват плодовете,
подтикват в кръговрат водата…
Доде изучим всяка гънка
на земната тръпчива плът
и свойствата на всички минерали,
заложените сили в тях
и антисилите, с които балансират.
Едва когато разгадаем
загадката на целия Физичен свят,
ще се превърнем в духове
и тръгнем в нови светове,
прониквайки и разгадавайки
по-фината материя,
наречена от мъдреците етер.
Ще минат хиляди столетия,
милиони даже векове,
но щом изучим всяка фибра
на етерния кръговрат,
ще литнем по-високо –
към друг вълшебен свят,
в по-фини сфери на безкрайната
Космична плът –
и тъй, додето
след тонове от векове
изучим всеки звезден рът.

Защото, за да придобием силата и мъдростта на Бог,

ще трябва да извършим ний гигантски скок
в познанието.
Такова бе на Бог желанието.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

...общите нужди, които се появяват в Живота, сближават хората. Тия нужди могат да бъдат от физически, умствен или духовен характер, но те всякога сближават хората. И тъй, щом се появи някоя нужда във вашия живот, трябва да знаете, че тя е на мястото си, тя ще ви сближи с някой човек. Тогава не изпущайте случая – всяко сближение, станало по един естествен път, е Божествено и то ще принесе своята полза. Двама души, които нямат нужда един от друг, не могат да се сближат.
Противоречията като необходимост, стр. 482-483, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Да кажем, че имате едно семенце; какви са неговите възможности? Да расте нагоре и надолу. То среща надолу едно противоречие –почвата, която му препятства, обаче в нея се образуват коренчетата на това растение. По същия начин се образуват нагоре и клонищата. И тъй, тия противодействуващи сили нагоре и надолу образуват цялото дърво. Тъй щото, и противодействуващите сили във нашия организъм помагат на растенето ни. Когато се яви във вас едно противодействие или противоречие, трябва да знаете, че то е в реда на нещата. Ето защо и във вашето растене непременно трябва да има противоречия – щом няма противоречия, всяко растене престава. Щом изсъхне едно дърво, и противоречия вече няма. Някои питат защо е това противоречие. – Това противоречие е в закона на вашето развитие, временно то ви е необходимо. Някой иска да спре противоречията; може да ги спре, но ще спре и развитието си. Едно изсъхнало дърво показва миналите противоречия, които са съществували за него, но в плода на това дърво са примирени всичките противоречия – всички сили се събират в плода. Следователно в плода на своя духовен живот човек ще примири в себе си всички противоречия. А при растенето си той не трябва да примирява противоречията, те са необходими.
Противоречията като необходимост, стр. 477-478, , Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009