Сега всеки един от вас може да пее и вие трябва да се стремите да пеете. У българите има обичай, докато момата е млада, всички да я подканят да пее, но щом се ожени, и казват: „Не ти трябва пеене.”...Българинът свързва пеенето с женитбата и затова в трезво състояние не пее, срам го е. Той трябва да си сръбне половин килце ракийка – тогава се отваря и започва да пее. Ако пееш, без да пиеш, българинът се чуди как можеш за нищо и никакво да вършиш това. Такова разбиране е извращение. Именно в трезво състояние трябва човек да пее! В това отношение пеенето и свиренето могат да се употребят като един вид облагородяване. Майката е тази, която може да създаде музиката у детето. Когато е бременна, тя постоянно трябва да пее; а майка, която е мълчалива по време на бременността, прави голяма пакост на своето дете. И духовете, които населяват нисшите нива на астралния свят, създават пречки срещу музиката, защото знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал. Но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музикалния център на човека, той може да направи всякакво престъпление. И обратното е вярно: статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци между тях няма.
Изтълкувай ни тази притча,стр.284, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Когато от невидимият свят слязат работници за този свят, те търсят съответна почва, съответни условия. Съответните условия са хората, готови за работа. Колкото повече готови хора, колкото повече работници има на Земята за Божието дело, толкова повече ще дойдат и от Невидимия свят. Когато небесните жители дойдат на Земята, те ще наредят работите на земните жители. Човек гради къщата си и ако се окаже добра, разумното влиза да я нареди. От всички се иска градеж. И едните, и другите ще градят. Станете добри работници, за да заслужите великото благословение.
Две естества, стр.31, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

...ако не знаете как да се справяте с твърдата материя, не можете да се лекувате от болестите, които тя е причинила. Ревматизмът се дължи на твърдите частици, натрупани около ставите. Недоволството е причина за ревматизма. Като знаете това, бъдете доволни от положението си. Ако днес нямате нещо, след време ще го придобиете. Пазете чистотата на ума и на сърцето си, за да бъдете здрави и добре разположени. Чистата кръв зависи от чистите мисли и чувства. Щом кръвта на човека е чиста, той е неуязвим – никакви болести, никакви смущения не могат да го победят. Той е устойчив и в психическо, и във физическо отношение.
Царството Бажие,стр.353, Възможности за щастие, СБ София 1941

...ако малките страдания не можете да носите, какво ще стане с големите като дойдат? Та помнете: Малките страдания са предвестници на големите, които ще дойдат. И вие казвате: Ела зло, че без теб по-зло. Малките страдания са предвестници на големите страдания. А големите страдания са предвестници на малките блага. А малките блага са предвестници на големите блага. Този е пътя, по който ще минете. Този е истинския път. Ако искате да знаете във вашия живот растете ли вие или не.
Три неща са потребни, стр.201, Аз го създадох, УС 1936-37, Ст.Загора 2003

За всичко, каквото правите, съзнанието ви трябва да бъде будно – да знаете, че всеки момент ви следят от Невидимия свят. За всяка празна дума ще отговаряте. Никой не може да говори или прави, каквото иска. Ако някой си позволи да прави, каквото иска, ще отговаря за делата си. Лъжата не се прощава на никого. Изобщо колкото по-високо стои човек, толкова по-строги са към него. Не е позволено да се лъже в името Името Божие. Когато дойде някой Учител на Земята, Той не говори от себе си, нито от свое име. Той говори от името на Онзи, Който го е изпратил на земята. Жалко е, когато хората не се ползват от Словото на Учителя. След две хиляди години този Учител пак ще дойде и ще ги пита: „Защо не слушахте Учителя, който ви говори преди две хиляди години? Ако бяхте Го слушали, днес нямаше да страдате.” Вие слушате, но не възприемате.
С человечески езици, стр.150, Царският път на душата, СБ 1935-36, Бяло Братство София 2009

...аз казвам: Всичко туй ще го направя, понеже Бог живее в мене. Ако не изпълня неговия закон, аз ще го обидя. Не че Той ще каже нещо, нищо няма да ми каже, но той ще види как аз постъпвам. И Той нищо няма да ми каже, но аз зная, че моята постъпка не е права. Може окръжаващите хора да не бъдат разположени към мене. А Писанието казва: Когато нашите пътища са благоугодни на Бога, Той ни примирява с външните несгоди с живота - улеснява ни Той. Бог никога не съди, но така примирява хората. Ако ние не вършим волята му, Той оставя да си уреждаме сами работата, а Той само ни наблюдава. А щом вършим волята му, Той ни съдействува.
Три фази има, стр.252, Аз го създадох, УС 1936-37, Ст.Загора 2003

В живота има нещо съществено. Начинът, по който се изявява животът ни, е анормален. Не е онзи живот, който трябва да бъде. Кой от вас прави това, което трябва да бъде? Кои от вас са това, което трябва да бъдат? И на кого от вас чувствата му са толкова благородни, че до сега никого да не е обидил? Нека вземат тези, които мислят, че са най-добрите хора, да оставим света. Хората в света вървят по съвсем друг път. Те не искат външния живот. Във външния живот слабия трябва да слугува на силния, такъв е законът, а глупавият трябва да слугува на умния. И всеки трябва да става жертва за другия, за силния. Нищо повече.
А пък във вътрешния живот силният трябва да слугува на слабите, умните – на глупавите, любящия – на онези, които нямат любов! А днес е обратното в живота. Във външния живот ако те обичат, ще обичаш. А пък във вътрешния живот и като не те обичат, пак ще обичаш...
Често вие се намирате между двата метода. Донякъде карате във вътрешния живот и после дойдете до външните методи, и после пак до вътрешните. Ту външните, ту вътрешните взимате, и няма постижение.
Вътрешен и външен живот, стр.424, Аз го създадох, УС 1936-37, Ст.Загора 2003