Има един вътрешен закон в Живата Природа, според който, щом човек научи нещо, той трябва да помага и на другите. В това седи служенето на Бога. От изобилието, което има човек, трябва да потече и към другите.
Равностранният триъгълник, стр.290, Мировата Любов, /Съборно слово 1919-21/, Бяло братство 2008

Не вярвайте на големи обещания. Този, който много обещава, нищо не дава. Като дойде Христос, ще каже: „Ти ще имаш страдания, неволи. Доброто ще дойде към края”. Като дойде дяволът, ще ти каже: „То богатство, слава, апартаменти, автомобили”, всичко туй ще ви даде. Този, който обещава всичко в началото, той лъже. Този, който казва, че ще страдаш, дръжте неговата страна. Този, който казва, че доброто ще дойде в началото, не стойте на неговата страна. Когато доброто е в края, е вярно. Когато на земята доброто е в началото, не е вярно. Не се лъжете, нищо повече.
Не разваляйте пакта, стр.179, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите. Той само ги възприема и предава.
Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи, всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата.
Дадено по нещо, стр.252-253, ООК, /1928-29/, Хелиопол 1994

...Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима. Който има любов, той е силен човек. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си. Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.
Дайде глас, стр.362, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

И от Невидимия свят напредналите братя се интересуват от нас, понеже нашия живот е свързан с техния. И техният живот се гради върху нашия живот. Хората за Невидимия свят, за напредналите духове, са като една нива. Те някой път ще дойдат със своите рала и, искате не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие: имате една нива и, иска не иска, вземате ралото и – хайде, разоравате я. „Какво става – ще рекат тези буболечици и тревички, - какво е това земетресение, какви преобразувания стават?” А ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, вдигайте се!” Така и ние представляваме за Невидимия свят една целина. Като погледнат, казват: „Еди-коя си нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем.” И вие ще се подчините на тези нареждания. Блажени сте, ако дадете нещо. Ще дадете – ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние създаваме условия за по-напреднали духове, които ще работят.
Лицето на Бога,стр.174, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.
Дойде глас, стр.348, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996

Казвате: „На стари години се служи на Господа“. Чудна философия, чудна религия е тази! Това е философията, това е религията на света. На млади години се служи на Господа! Бог не е Бог на грешните, но на разумните, на възлюбените Негови чада, които Той държи написани на дясната си ръка. И понеже Бог люби тия свои чада, заради тях помилва и грешните. Ако Бог съизволява към грешните, то е заради онези, които люби.
Дойде глас, стр.354-355, Пътят на ученика, Съборно слово, София 1996