Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как? – По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява любовта си по специален начин. Следователно, любовта на Бога към едного не отговаря на любовта му към другиго. Ако мислите, че любовта на Бога към едного е по-голяма, а към другиго – по-малка, вие се лъжете…
Днес философи, учени, писатели пишат за мястото на човека в природата. Всеки го разглежда по своему. Това е въпрос, който и досега не е разрешен. Всеки индивид има определено място. Щом попадне на мястото си , той е доволен; той расте и се развива правилно. Щом напусне мястото си, той става нещастен. Това се отнася не само до хората, но до всички същества, без изключение. Следователно, стой на своето място. Ако изместиш някого, ще пострадаш. Дето е щастието на едного, там е нещастието на другиго. Такъв е законът. Дадено ти е място, пази го!.....
…Как ще позная, кое е моето място? – Като застанеш на своето място, ти ще почувствуваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички… Всяка дисхармония в теб показва, че не си на мястото си.
Новата азбука, стр.210-211, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

За да изправи погрешката си, човек трябва да я прекара два пъти през ума си: да я изповяда пред себе си, да я изповяда и пред хората. За да се освободи от терзанието на една своя погрешка или на един свой грях, човек трябва да се изповяда пред своите ближни. Такъв е законът. Една погрешка, една болка се лекува, когато излезе наяве. Например някой се разгневи и от гняв пореже ръката си. Кой как го види, все го пита, защо ръката му е превързана. Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасне по-скоро. Той ще мине през големи изпитания, но и много хора ще му се притекат на помощ. Едни ще му помагат, а други ще го морализират, ще го питат защо е бил толкова глупав, защо не се е въздържал и т.н. Всичко това той трябва да издържи, но в края на краищата ще се освободи. Ако не каже истината, малцина ще знаят погрешката му, но раната мъчно ще зарасне, няма кой да му помогне. Когато изправя погрешките си, човек трябва да бъде смел, решителен. Когато изправя погрешките си, той не върши това за хората, а за великия принцип, на който служи.
Гласни и съгласни букви, стр.80, Влияние на светлината и тъмнината, МОК г.5, АЛФА-ДАР 1995

Сократ е казал: „Има жени, и жени”, т.е. два вида жени. Когато я срещнеш, жената трябва да те промени, а не да ти извърти ума. Когато влизаш при нея дори с лоша мисъл, тя трябва да ти превърне ума и да кажеш:”Няма да правя такова нещо”. Това е жена…Такива жени желая аз – да обърнат умовете на тия твърдоглави българи. Вие, жените, имате ключ за това. Не се обиждайте, казвам да промените вашите деца, които са твърдоглави, да промените вашето сърце, целия ваш душевен бит. Това, разбира се, няма да стане за една, пет или десет години, това е въпрос за векове. Това е днешния ден – ден за работа. Господ идва да даде служба на жените…
Кръстът, стр.226-227, НБ „В начало бе” 2003

...ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Тъй щото, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес? Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат”. Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере – хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
Симон Петър, стр.55, Любов към Бога, Съборно слово 1931, ИББ 2007

Великите хора са израз на деятелността на цялото човечество. За да се роди един велик човек на Земята, множество монади от духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Както дървото чрез плода си изпраща свой посланник в друго някое дърво, така безброй възвишени монади или души, като действат колективно, изпращат, т.е. съсредоточават своята инелигентност към един човек или към един Учител на земята, и той става велик. В това отношение всеки човек, колкото обикновен да е, представя колективитет от души. Като знаете това, всеки трябва съзнателно да работи върху себе си, защото и на него ще дойде ред да влезе в това колело. За всеки ще дойде определеното време, да се запали. За тази цел той трябва да приготви в себе си нужното количество огън. Този огън се подклажда от опитностите, които човек събира.
17 май 1922 г., т.”Двата пътя”

Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите. Той само ги възприема и предава.
Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи, всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата.
Дадено по нещо, стр.252-253, ООК, /1928-29/, Хелиопол 1994

Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т.е. със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание. Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чрез нея. Тази душа именно представлява канала, чрез който се пренасят благата от невидимия свят към душата, която живее на земята. Човек не може да възприеме Божията Любов и Божиите Блага отдето и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин - как да постъпваме с всички останали души. Не е лесно да обичате човека. Онзи, когото обичате, той трябва да има нужда от вас, а вие трябва в подробности да разбирате неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човек може да страда от някаква болест, или да го мъчи някакво съмнение, но щом вие го обичате, ще извадите тези тръне от плътта му, и след това ще му покажете пътя, по който трябва да върви, за да се подигне. Всичко това трябва да направи по такъв начин, че той да вижда във вашето лице истински приятел, който желае неговото добро и повдигане.
Иди повикай мъжа си! ,стр.72-73,” Праведният” т.III, НБ, 1931