Но законът е такъв: не могат да се възприемат изведнъж два противоположни образа в природата, защото, ако единият образ е хармоничен, другият ще бъде дисхармоничен. Но това произтича от факта, че в самия живот има две велики течения. Соковете, които идат от корените на дървото, имат едно свойство, а тези, които идат от клоните, имат друго свойство. Може да попитате защо става така. За обяснение аз ще си послужа с една аналогия, с това, което става в природата. – Защо корените на дървото не са прави, както клоните, а лъкатушат в земята? – Понеже почвата е по-гъста За да си пробият път, корените са принудени да изкривяват своята посока. А клоните, понеже растат в по-рядка атмосфера, техният растеж е по-правилен. Значи, когато схващанията на хората са материалистични, винаги има известно изкривяване.
След три дни, ст.114, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

В човешкия свят когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. В Божествения свят става обратното. Когато не обичаш някого, най-много го храниш и гледаш. А когато обичаш някого, най-малко му даваш. На небето и никак да не те нахранят, това е привилегия, дадена на малцина…Това се случва рядко, на хиляди години един път. Как ще разберете тази дълбока, Божествена наука?
Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко. Той може да дава на другите. Той казва: Нека на всички да се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят. Аз се радвам, че те са получили Божественото благословение. На наш език преведено, то значи, че трябва да си отстъпваме.
Малкият стрък, стр.225, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

Физическият свят е свят на промени, поради което човек ту отслабва, ту се засилва. Много от съществата, които живеят на физическия свят, се намират на низка степен на развитие, вследствие на което черпят сила от ония същества, които стоят на по-високо стъпало от тях. Попаднете ли на пътя им, те непременно ще черпят от вас, и вие ще се чувствате обезсилени. За да си набавите изразходваната сила, вие трябва да се свързвате с възвишения свят, оттам да черпите енергия. Каквото и да правите, вие не можете да се освободите от влиянието на низшия свят. Спасението ви от това влияние седи във връзката ви с разумния, възвишен свят. Следователно, от едно място ще черпят от вас, от друго място пък вие ще черпите.
Просветено съзнание, ст.18, „Просветено съзнание” т.II, ООК, 1940

Разумният свят изисква от човека да бъде изправен към закона на любовта, да не се влияе от никого. Много пъти човек ще дохожда на земята и ще си заминава. Затова той трябва да бъде винаги готов да дава, да има нещо, което да го препоръчва, да му дава кредит. Разумните същества от другия свят знаят всичко, каквото човек мисли и прави на земята. Нашата съдба е в техните ръце. Бог е с нас, докато вършим добро. Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни…Не е важно колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, както и големият. – Защо? – Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след теб ще се запаля и останалите клечки.
Пред новата епоха, стр.267, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

...в сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме...От тази вълна става събиране на енергията, затова отсега вече някои усещате нещо като сърцебиене, нещо ви бутне в нервната система. Тия вълни идат периодически и като попаднеш в тях, в някое отношение те разреждат кръвта, в друго отношение я събират; в някое отношение те събират нервната система, в друго – разредяват тази енергия. И следствие на това едни хора получават нервен удар и умират...Търси причината, а причината е вътре – попаднал е в тази вълна. Единственото нещо – той трябва да се обърне нагоре, към Бога, да подобри вибрациите на своето тяло. Друго спасение няма! Другояче хората ще измират, ще дойдат епидемии и ще ги завлекат. Природата в туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия същества погрешат, дойде, помете всичко...След туй отново праща духа си, създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти.
Двете течения: огнената вълна и вълната на любовта, стр. 213-214 Окултна музика, ООК г.2 т.2 Алфа Дар 2007

Ще знаете, че и страданията, и радостите имат край. – Защо? – Защото обектите на страданията и на радостите са материални. Докато има обекти, ще има и радости, и страдания. Щом изчезнат обектите, ще се свършат и радостите ,и страданията. Придобиването на богатство, на приятели прави човека радостен. Щом ги изгуби, той страда. За да не губи радостта си и да не страда, човек трябва да търси духовни обекти, а не материални.
Периодичност в живота, стр. 14, Отворени форми, МОК г.8, т.2, 1943

Помнете: В живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Не сме ние господарите в света. Има други същества, по-силни от нас…Който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда от друго място. По какво се познава, че животът на даден човек е уреден? Питам: По какво се познава, че едно плодно дърво живее? – По това, че то цъфти, връзва плод, и плодът узрява. Следователно, ако човек не цъфти и не дава плодове, животът му не е уреден. И без да цъфти и връзва, дървото пак съществува, но постепенно изсъхва, и животът в него престава да тече. Също така има два вида хора: едните страдат, но цъфтят, връзват и живеят; другите нямат страдания, не искат да страдат, но не цъфтят и не връзват. Следователно те са изложени на изсъхване. Те могат да съществуват, но живот няма да имат в себе си…
Да страдаш, това значи да пуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш; да страдаш значи да имаш противоречия, противодействия, да придобиеш опитност за великите закони, които регулират живота.
За името ми, стр.58,59,60 „Петимата братя” НБ, 1949 г.