За даренията
Тогава един богат човек рече:
- Кажи ни за Даренията.
А той отвърна:
- Малко дарявате, когато давате от притежанията си.
Истински дарявате, когато давате от себе си.
Та какво са притежанията, ако не неща, които съхранявате и им треперите от страх, че утре може да ви потрябват?
Утре? Какво ще донесе утрешният ден на презапасилото се куче, заравяло кокали из безбрежните пясъци, докато е сподиряло поклонниците към свещения град?
И какво е страхът от нужда, ако не същинската нужда?
Мигар не е неутолима жажда страхът от жажда, когато кладенецът ти е пълен?
Някои люде дават малко от многото, което имат – и то само за да им се отчете като заслуга. Ала скритите подбуди правят дара им скверен.
А други имат малко и го дават изцяло.
Те именно вярват в живота и в неговата благодат, та кесията им никога не е празна.
Те даряват с радост и тази радост е тяхната награда.
Трети пък дават с болка и тази болка е тяхното кръщение.
Има и такива, които дават, без да изпитват болка, без да търсят радост и без мисълта, че вършат добро – те дават тъй, както надалеч в долината излъчва уханието си миртата.
Ала чрез техните ръце говори Бог, а иззад очите им Той се усмихва на Земята.
Хубаво е да давате, ако ви помолят, но по-хубаво е да давате непомолени, от съпричастие.
Да търси кого да одари, е за човека с широко сърце по-голяма радост от самото дарение.
Нима има нещо, което можете да задържите.
Всичко, което имате, някой ден ще премине у други - ето защо давайте днес, та времето за даряване да е ваше, а не на наследниците ви.
Често казвате:”Бих дал, но само на който заслужава.”Овошките в градината ви не смятат така, нито стадата из пасищата ви.
Те дават, за да пребъдат – защото да задържиш, означава да погинеш.
Та нима онзи, който е заслужил да получава дните и нощите си, не заслужава да получи от вас останалото?
Та нима онзи, който е заслужил да пие от океана на живота, не заслужава да напълни чашата си от вашето ручейче?
Та има ли по-голяма заслуга от доблестта и вярата – дори милосърдието – да получаваш?
Кои сте вие, та пред вас хората да трябва да раздират гръдта си и да оголват гордостта си, за да съзрете заслугите им разбулени и достойнството им – ненакърнено?
Първом вижте дали вие самите заслужавате да бъдете дарители, да бъдете ръка на дарителството.
Защото всъщност животът дарява на живота – вие, които се имате за дарители, сте само свидетели.
А вие, що получавате – а получавате всички, не се нагърбвайте с товара на признателността, за да не стане тя ярем и за вас, и за който е дарил.
По-добре се въздигнете заедно връз крилата на неговото дарение; понеже да отдавате премного мисли на дълга си означава, че се съмнявате във великодушието на оногова, комуто щедрата земя е майка, а Бог му е баща.
Джубран Халил Джубран „Пророкът”
Тогава един богат човек рече:
- Кажи ни за Даренията.
А той отвърна:
- Малко дарявате, когато давате от притежанията си.
Истински дарявате, когато давате от себе си.
Та какво са притежанията, ако не неща, които съхранявате и им треперите от страх, че утре може да ви потрябват?
Утре? Какво ще донесе утрешният ден на презапасилото се куче, заравяло кокали из безбрежните пясъци, докато е сподиряло поклонниците към свещения град?
И какво е страхът от нужда, ако не същинската нужда?
Мигар не е неутолима жажда страхът от жажда, когато кладенецът ти е пълен?
Някои люде дават малко от многото, което имат – и то само за да им се отчете като заслуга. Ала скритите подбуди правят дара им скверен.
А други имат малко и го дават изцяло.
Те именно вярват в живота и в неговата благодат, та кесията им никога не е празна.
Те даряват с радост и тази радост е тяхната награда.
Трети пък дават с болка и тази болка е тяхното кръщение.
Има и такива, които дават, без да изпитват болка, без да търсят радост и без мисълта, че вършат добро – те дават тъй, както надалеч в долината излъчва уханието си миртата.
Ала чрез техните ръце говори Бог, а иззад очите им Той се усмихва на Земята.
Хубаво е да давате, ако ви помолят, но по-хубаво е да давате непомолени, от съпричастие.
Да търси кого да одари, е за човека с широко сърце по-голяма радост от самото дарение.
Нима има нещо, което можете да задържите.
Всичко, което имате, някой ден ще премине у други - ето защо давайте днес, та времето за даряване да е ваше, а не на наследниците ви.
Често казвате:”Бих дал, но само на който заслужава.”Овошките в градината ви не смятат така, нито стадата из пасищата ви.
Те дават, за да пребъдат – защото да задържиш, означава да погинеш.
Та нима онзи, който е заслужил да получава дните и нощите си, не заслужава да получи от вас останалото?
Та нима онзи, който е заслужил да пие от океана на живота, не заслужава да напълни чашата си от вашето ручейче?
Та има ли по-голяма заслуга от доблестта и вярата – дори милосърдието – да получаваш?
Кои сте вие, та пред вас хората да трябва да раздират гръдта си и да оголват гордостта си, за да съзрете заслугите им разбулени и достойнството им – ненакърнено?
Първом вижте дали вие самите заслужавате да бъдете дарители, да бъдете ръка на дарителството.
Защото всъщност животът дарява на живота – вие, които се имате за дарители, сте само свидетели.
А вие, що получавате – а получавате всички, не се нагърбвайте с товара на признателността, за да не стане тя ярем и за вас, и за който е дарил.
По-добре се въздигнете заедно връз крилата на неговото дарение; понеже да отдавате премного мисли на дълга си означава, че се съмнявате във великодушието на оногова, комуто щедрата земя е майка, а Бог му е баща.
Джубран Халил Джубран „Пророкът”
