Лъжата – убиец и самоубиец

Наблизо една жена се опитваше да изиграе един човек, продавайки му фалшив пръстен за истински. Тя лъжеше безобразно.
Роберт се вгледа в жената и видя нещо много интересно – невидима битка във въздуха от енергиите на нейните мисли. В ума й постоянно стоеше истината, но тя мислеше по какъв начин да я заобиколи. Роберт вече знаеше, че всичко, което се случва във Физическия Свят, се отразява в невидимия Свят на Желанието. И така истината имаше енергиен образ, който трептеше с определени вибрации. Но лъжливите мисли също сътворяваха образи с много ниски вибрации. И тъй като неистинните мисли бълваха непрекъснато и ставаха силни, те влизаха във война с истинния образ и го унищожаваха. Те просто го убиваха. Но понеже лъжите бяха много, те всички трептяха различно и започваха да се борят една с друга. Така те се самоубиваха. Тази невидима война от своя страна създаваше енергии, които щяха да се материализират във Физическия Свят и рано или късно щяха да се проявят, предизвиквайки изобличаването на лъжеца. Тук се проявяваше един важен космичен закон – законът за Привличането и Отблъскването, според който лъжата се проявява едновременно като убиец на истината, ако лъжата е повтаряна многократно, но впоследствие и като самоубиец. Духовно просветените хора знаят действието на този принцип и безполезността на лъжата, която рано или късно се самоубива и предизвиква срам и изобличение за лъжеца.

Марсиа Малинова - Антони "Животът в небесата"

Дойде ли положителното в света, ще дойдат и хората от Шестата раса; вие може да вярвате, а можете и да не вярвате на моите думи, но един ден ще проверите всичко това. Ще дойде ден, когато хората ще имат деца – ангели; и тогава всеки ден Ангели и светии ще слизат от Небето да носят подаръци. на вашите деца, домовете на хората ще бъдат пълни с Божиите благословения. Каква по-голяма радост за родителите от тази, да имат деца – ангели? Дойде ли до тази епоха, децата ще помагат на родителите си, а не родителите на децата, както е било досега.
Отиване и връщане, стр.433, Любов към Бога, Съборно слово 1931, ИББ 2007

Ще знаете следното: за направена простъпка, за направена грешка никога не съжалявайте, но изправяйте се! За направено добро не съжалявайте, но радвайте се! Това ще поставите като основен закон в Живота си. Тръгнали сте в пътя и сте срещнали някакъв неуспех; не се разкайвайте, не съжалявайте, че сте влезли в този път! Някои от вас могат да кажат: „Не му е времето сега!” Не, сега му е времето. Ще кажете: „Поне по-късно да бях тръгнал”. Как мислиш, ако беше тръгнал по-късно, нямаше ли да срещнеш тия спънки и мъчнотии? – Пак щеше да ги срещнеш. Никой не е минал по пътя без мъчнотии. Защо тогава трябва да си правите илюзии, че вие именно ще минете този велик път на Живота без мъчнотии?
Отношения между проявите, стр.187-188, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Извисеният дух винаги среща остра съпротива от страна на посредствените умове.

Алберт Айнщайн

...когато играта загрубее, или правим лошото положение по-добро, или оставаме в него заради ценните уроци, които научаваме, или излизаме от него...Вместо да търсим недостатъците на хората около нас, търсим начин да разбираме и да се учим от тези, които срещаме.
„Силата на потока” Шарлийн Белиц & Мег Лъндстром

За говоренето

Тогава един учен рече:
- Кажи ни за Говоренето.
А той отвърна:
- Говорите, когато сте престанали да бъдете в мир с мислите си.
Когато вече не издържате в усамотението на сърцето си, заживявате чрез устните, а звуците биват разтуха и развлечение.
Ала често говоренето убива наполовина мисълта.
Защото мисълта е волна птичка и в клетка от думи може да разпери крила, но не и да литне.
Някои измежду вас търсят общение с бъбривци от страх да не останат насаме със себе си.
Безмълвието на уединението разбулва голата им същност, от която им се ще да избягат.
Други пък в своя брътвеж несъзнателно и непреднамерено разкриват истина, която сами не разбират.
А трети носят истината в себе си, но не я изразяват с думи.
В тяхната гръд духът пребъдва чрез пулса на тишината.
Когато срещате приятел по пътя или на тържището, нека духът у вас движи устните ви и направлява езика ви.
Нека вътрешният ви глас говори на ухото в неговото ухо - защото душата му ще съхрани истината на вашето сърце, тъй както се помни вкус на вино, когато цветът му е вече забравен, а делвата отдавна я няма.

Джубран Халил Джубран „Пророкът”

Били сме безплътни,
Девствени, красиви духове,
създадени по Божи образ.
Живели сме в неземни светове.
Но нямали сме опит.
Били сме там безгрижни
като деца незлобни
и Бог за всичко се е грижил.
Но станали сме юноши –
и пожелали сме
каретата Божествена да управляваме,
да палим и угасваме звезди,
с енергии неземни да се забавляваме,
да се замеряме със слънчеви лъчи……
И Бог не ни отказа.
Той даде ни планетата Земя
и прати ни на нея да се учим.
Милиарди, тонове години
ще минат, докато пораснем
и усвоиме скритите картини –
причините за всеки акт
и силата на невидимите енергии,
които палят залеза,
въртят Земята,
наливат и узряват плодовете,
подтикват в кръговрат водата…
Доде изучим всяка гънка
на земната тръпчива плът
и свойствата на всички минерали,
заложените сили в тях
и антисилите, с които балансират.
Едва когато разгадаем
загадката на целия Физичен свят,
ще се превърнем в духове
и тръгнем в нови светове,
прониквайки и разгадавайки
по-фината материя,
наречена от мъдреците етер.
Ще минат хиляди столетия,
милиони даже векове,
но щом изучим всяка фибра
на етерния кръговрат,
ще литнем по-високо –
към друг вълшебен свят,
в по-фини сфери на безкрайната
Космична плът –
и тъй, додето
след тонове от векове
изучим всеки звезден рът.

Защото, за да придобием силата и мъдростта на Бог,

ще трябва да извършим ний гигантски скок
в познанието.
Такова бе на Бог желанието.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"