ПЛАМЪК
...Че ти и аз, и всички ние
сме пламъчета тихи в бялото поле,
в които отвъдното се крие,
макар че гледа ни с окото си-небе…
....че огънят във нас дълбоко е заложен
и ние сме призвани без отдих да горим,
да търсим своя път из лабиринта сложен,
додето без следа и болка се стопим…
...че раждаме се нищи, еднакви и неуки
и нищи ще отлитнем – безплътни в Божий град –
макар деня да можем да ваяме наслуки
ний пак деца сме само, що сричат и грешат…..
Дали като кандилца ще светим зарад всички
или ще чезнем празни в уютния си дом,
дали към синевата ще литнем като птички
или ще паднем косо като дърво от взлом –
от волята ни твърда зависи как ще минем,
житейската си диря как вещо ще плетем –
дали ще преживеем, от буря ще загинем –
ний длъжни сме да светим додето не умрем.
Че огънят е даден, но пламъкът е Воля –
с червена, ярка, силна, духовна светлина –
и аз за моя пламък на Разума се моля
да свети зарад всички със земна добрина.

Марсиа Малинова-Антони "Южния кръст"

...всяка нужда трябва да се задоволи и то навреме. Ако просиш, проси както трябва, ако желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. Желанието трябва да открие нуждата, а нуждата по право трябва да се снабди, за да не стане прелом в порядъка на душата. И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш начина на просбата, а не и да млъкнеш. Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен – целта на мълчанието е да даде време на душата да извърши своя дълг. А знай, че да се вършат две неща в едно и също време, е несвоеобразно – всякой момент в живота си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква. И разбери, че Бог и Бог на порядъка, а не и на безпорядъка, в Него несъобразности не съществуват. Той всякога поначало излиза, поначало влиза и поначало действа от порядък в порядък. В Него няма скокове, нито празнини –в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. Той не може да се изненада от нищо, понеже пребъдва във всичките моменти.
Благовремието, стр.185, , Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

ЧОВЕКЪТ

Били сме Девствени и непорочни духове,
когато Бог ни е създал,
познавали сме много космични светове,
но себе си човекът не е знал.

И тръгнали сме в път от тръни и бодли,
далеч от Бога – в пропастта,
през редките и гъстите космически мъгли –
до твърдите гърди на днешната Земя.

Загубвали сме връзката със Бащиния дом,
крилете ангелски тежали с прах,
духът от грубост станал глух и хром,
научил що е грях.

Преминали през огъня на страшния Сатурн,
на Сънцето в небивалата мощ,
залутани из сенките на древната Луна
душите ни потъвали във нощ.

Но с опита, извлечен от сълзи и пот,
изстрадал всеки миг,
човек обръща вече своя ход
и търси Бащиния лик.

Нагоре – мигар да пътува векове –
се връща той към своя Бог,
узнал загадките на всички светове,
със поглед бистър и дълбок.

Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"

От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога не се колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение. А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавия. Не се хвали, за себе си не говори, понеже е губене на време. Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи. Само върши това, що ти се дава, и краят ще е добър. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти. Не крий погрешките си пред себе си, не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта. Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от пътя на призванието ти. Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване, те не правят живота ни по-добър, ни по-лош – тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго. И тъй, първото нещо в живота е да се научиш как да ги употребяваш, а всяко нещо, което се употребява, трябва да принесе известна полза, другояче то е вредително без тоя добър плод.
Мисли и упътвания, стр.180-181, Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на Живота е Добродетелта, а целта на Добродетелта е щастието, а целта на щастието е человека, а целта на человека е Истината, а целта на Истината е Бог, а целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш и Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел Живота в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, който е подарител на всичко. И не бъде неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява.
Мисли и упътвания, стр.177-178, Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004

Il Divo - Hallelujah

Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевременно - и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека.
Мисли и упътвания, стр.177, Той иде, Начално слово, Бяло братство София 2004