Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба между вълните на морето и новия живот на реката, докато най-после нечистотиите, които тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно и човекът, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кáлен, защото ограниченията в живота му внася тази кал.
Раб и син, стр.80-81, ” Праведният” т.III, НБ, 1931