Върху възпитанието на човека мъчно е да се говори. Ако на един човек му изнесеш силните негови погрешки, в него идва едно обезсърчение, едно озлобление, а най-после, след време – едно разкаяние. Най-добрият начин в света от всички методи, които аз съм употребявал – човек да бъде сляп за погрешките на хората. Да се помолиш, да му пожелаеш, без да му кажеш нещо. То е най-добрият метод. Той изисква дълго време. А той нека да вземе пример от теб. А този метод - да му кажеш, носи много неприятности. Той е бърз. Казва някой, да ти кажа моето мнение за теб. Какво ще си казваш мнението? Аз себе си най-добре познавам. Аз за себе си имам най-лошото, но и най-доброто мнение. Ти за мен, колкото лошо мога аз да кажа, ти не можеш го каза, и колкото добро мога да кажа, ти не можеш го каза...
„Да кажат хората добро за нас.” Хората и обществото за мен не могат да кажат по-добро, отколкото аз мога да кажа. А туй ще рече, каквото Бог мисли за мен, туй е най-важното.
Духовна мекота, стр.171-172, Време и сила, МОК г.5 София 2002

...всички болестни състояния се явяват в прекъсване на съзнанието. Съмнението е прекъсване на съзнанието. Или съзнанието трябва съвършено да бъде прекъснато, или съвсем будно. Хора има, които не мислят, те не заболяват. Или съзнанието ви трябва да бъде съвършено будно, или съвсем трябва да се абстрахирате. Природата не търпи средно състояние – едното или другото.
Качествата на здравия човек, стр.224, Време и сила, МОК г.5, София 2002

Някой ден вие имате известно разположение или неразположение на духа. Как ще определите вашето разположение или неразположение. Всякога, щом почувствате известна радост или известна скръб, вашето положение се е изменило. Радостта и скръбта показват промени в съзнанието. Но същевременно и мястото, в което вие седите в пространството, не е същото. Изменили сте го. И същевременно, ако скръбта преодолява, вие сте влезнали във връзка със същества, които са дисхармонични с вас, на които вибрациите не хармонират с вашите, и те въздействат върху вас. Състоянията, които прекарвате, са винаги колективни, просто сте скръбен, тъжен, гневен, недоволен – туй недоволство не е една индивидуална черта у вас. Та е колективна. Вие изразявате една обща идея.
Добро и свобода, стр.194-195, Време и сила, МОК г.5 София 2002

Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера. Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но човек, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този човек е с характер. Затуй най-малките, микроскопическите добрини, те са условия, които служат за вашето повдигане и не си щадете времето. Дойде ти някой път на ума да идеш на Витоша, че там ще ти дойде една светла идея. Стани и тръгни. Ще научиш една мисъл в пътя, ще те срещне някой човек, ще видиш някое животно, ще ти обърне внимание някое растение, ще ти направи впечатление реката. В пътя ще ти се даде някой урок. В тези условия ти ще схванеш величието на живота.
Микроскопическите добрини, стр.141, Време и сила, МОК г.5 София 2002

„Вижте онзи човек там как си е поправил положението!” – Кой си е поправил положението? Това е една самоизмама. Какви съотношения има между онзи, който е поставен за пръв министър на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога онзи, който оре на нивата, заема първо място, а онзи, който е пръв министър на България, заема последно място. По отношение на хората пък това е обратно. Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? – Божието.
Качества на разумния живот, стр.438, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Човешкото естество е сложно. Когато ние говорим за човека, имайте предвид, че сегашното ваше състояние, сегашният ваш склад на мисли, чувства, волеви действия се обуславя от вашите минали съществувания. Сегашният ваш живот е един резултат. Следователно този резултат по никой начин не можете а избегнете. По кой начин може да се измени? Ще направите един прелом в своята мисъл. Ще почнете да мислите по друг начин, да живеете по друг начин. И за бъдеще този новия живот ще измени условията на миналото...Не можете ли да направите прелом в мисълта си, животът ви ще тече по същия начин.
Духовна мекота, стр.170, Време и сила, МОК г.5 София 2002

Казвам: добър е онзи човек, който може да прояви своята доброта при най-неблагоприятните условия в живота. Онзи, който може да прояви своята доброта при благоприятни условия, това е много естествено. Следователно, макар и при неблагоприятни условия, ще кажеш: „Господи, аз мога да направя нещо заради Тебе!” И от това гледище тази Любов трябва да се разшири, да бъде Любов към всички, да блика навсякъде: да бъдем еднакво разположени към всички, без пристрастие. И като погледнем някого, да му пожелаем всичкото добро тъй, както Бог желае това. Да забравим всичките му погрешки тъй, както Бог забравя, защото Любовта като дойде, никога не вижда погрешките. Пред Божията Любов греховете и недъзите на хората изчезват като прах и дим и от този Божествен огън остава само онова – чистото, възвишеното и благородното у човека.
Съзнателният живот като забава, стр.491, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Ако страданията в живота са отзад, човек се приближава към Бога, а щом страданията в живота са отпред, той се отдалечава от Бога. Например направиш едно добро и след това те сполети някое нещастие. Това показва, че ти се приближаваш към Бога. Щом намислиш да направиш едно добро и, без да си го извършил още, те сполети някое нещастие, ти се отдалечаваш от Бога. Кое е по-добро от двете положения? – Първото...И Писанието казва: „Ако страдам, да страдам, след като съм направил доброто, а не преди това.” Този е правилният процес.
Качества на разумния живот, стр.434, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Като кажеш, че си добре, туй трябва да го почувстваш вътре в себе си. Ако аз съм добре, ще ти предам от моето добро, ще ти предам този Божествен импулс. Ако вие, след като дойдете в едно събрание, сте добре, ще придадете туй Добро като една струя на всинца...Питам сега: какво можете да извършите, като не сте добре? Ако имате една верига, направена от такива малки звена, малки халчици, и да кажем, че три четвърти от халките са много здрави, а една четвърт не са здрави, питам тогава: здравината на здравите халки може ли да се тури в действие? Ако има даже една халка, която не е здрава, силата на другите не може да се тури в действие. И когато дойдем в едно общество, същият закон работи и в него. Дисхармонията на едно същество може да наруши хармонията на всички други и да спре работата. И сега целият невидим свят е зает да ремонтира всички тези халки, които не влизат в работа. И на Земята тогава ще останат само тези хора, които може да образуват една здрава верига и да бъдат изпълнители на Волята Божия.
Правила на разумния живот, стр.456, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя ум, че не виждаме красивото. Ние виждаме красота само в онези неща, които всъщност нямат красота. Дойде например някой при мене, иска да го обичам. За да го обичам, за да се прояви Любовта ми към него, трябва да намеря онова, красивото в него. Не мога да го обичам заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаят. Не, принципът, или онова начало, което сближава хората, не е нито техния ум, нито тяхното сърце, нито тяхната воля, а е тяхната душа. Това е хубавото, това е красивото в Природата и в живота, понеже всеки един човек, всяка една душа е една необходимост за тебе в твоето проявление. Какъв е законът? – Ако всички души не се съберат на едно място, нито една душа не може да се прояви.
Съзнателният живот като забава, стр.484-485, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Има неща, които даром не се дават. Човек по благодат се спасява, но по благодат не се усъвършенства. Има неща, които назаем не може да ги дадете. Ти не можеш да дадеш назаем твоя ум. Ти не можеш да дадеш назаем твоето сърце. Ти не можеш да дадеш назаем твоята воля. Ти не можеш да дадеш назаем твоята душа и твоя дух. По никой начин не можеш да ги дадеш назаем. Ако би дал назаем своя ум някому, ти би извършил най-голямото безумие. От силата на своето знание, което си придобил, ти можеш да покажеш начин как си го придобил, как е станало твоето растене, но няма да го извадиш и да го дадеш другиму. Някой казва: „Нали трябва да се пожертваме?” Кое се жертва в този свят? Само физическото може да се жертва. Аз мога да дам една къща, една дреха, но същественото в мене, моята добродетел, не мога да я дам назаем.
Правила на разумния живот, стр.461, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Сега много от вас искат да ми бъдат ученици, за да се осигурят. У мен осигуряване няма. Ще работите така, както аз работя. Аз никъде не съм се осигурил. Някои ме питат: „Когато остарееш, какво ще правиш, кой ще те гледа?” Когато остарея, мога да постоя четиридесет – петдесет дена гладен, ще се помъча малко, ще поритам. – „Но така може да умреш.” – И като ядем, умираме; и като не ядем, пак умираме – каква разлика има? Ако така ми е определено, за мен е безразлично дали в изобилие, или в недоимък ще умра. Това е посторонен въпрос, който не ме занимава.
Аз съм истинската лоза,стр.310-311, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

В света има само владение, няма собственост. Собственик е само Бог – земята е негова, а не е ваше достояние. А ние се делим взаимно, караме се за нея. Ние нямаме собственост, защото само Бог е собственик. Така стои Великата Истина: ние сме работници; дава ни се земя под наем, за да я работим за десет-двадесет години, след което ще я напуснем и ще отидем при Бога, за да дадем отчет. След това ще ни се даде друго владение, на друго място, в друг свят...Как така? – Искаме да се осигурим, повечко пари да имаме. В какво се състои сигурността? Сигурността в живота се заключава в това – да бъдем свързани с Бога.
Новият и старият живот, стр.275-276, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

...Любовта като сила излиза от своя първоизточник и минава през различни среди, докато се хармонизира с всички същества. Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от Природата, и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и ще замине, без да я възприемете. „Как ще позная кое е моето място?” – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички...Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота. Това е диагноза. Защо е така, не питайте. Понеже светът още не е организиран, вие постоянно ще се местите, докато станете господари на себе си.
Новата азбука ,стр.395-396, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Когато очите не се употребяват – те отслабват. Ние, съвременните хора, си движим врата. Вратът е много уякнал, очите седят в едно статично положение. 20-30 години, като искаш да видиш нещо, не си обръщаш очите, но обръщаш врата си. Очите отслабват...Казвам: Ти движиш повече врата, отколкото очите. На очите ще дадеш работа. Не обръщай врата, но обърни очите, за да видиш настрани. Обърни очите си без да обръщаш врата си.
Невидимите погрешки, стр.378, Прав път, , ООК, г.20 т.2 София 1998

Казвате: Какво особено научихме? Защо ни трябваше това знание? Много естествено, кой човек не би се намерил в мъчнотия, ако минаваше с торба, пълна със злато през гора, дето живеят разбойници? Докато излезе благополучно от гората, той много пъти ще съжалява, че трябва да мине през този път. И вие минавате през област, дето знанието ще ви причини повече страдания, отколкото радост. Самó по себе си знанието е благо, но трябва да знаете как да се справяте с него. Имаш знание, но си недоволен. Как ще се справиш с недоволството? И недоволството е потребно, но как ще се излекуваш от него?...продай го. – Кой ще купи недоволството ми? – Там е работата, че не знаеш на кого да го продадеш. Ще намериш най-доволния и щастлив човек и на него ще продадеш недоволството си...Закон е: Недоволните взаимно се отблъскват; доволните също се отблъскват. Обаче, недоволен и доволен взаимно се привличат и образуват устойчиво съединение.
И тъй, съединявайте: една мисъл на доволство с едно чувство на недоволство; една просветена мисъл с едно невежо чувство. Изобщо, съединявайте недоволството с доволството, откъдето и да иде то. Съединявайте буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правилния път към самовъзпитание.
Економия на енергиите, стр.248-250, Великата разумност, МОК, г.12 т.1, София 1949

Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът като работи, той спъва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто състояние, за да възприеме Божествените мисли, които се отправят към нас. В туй състояние на почивка забравяте всичко, вземате положението на едно дете, което очаква майка му да го вземе и да го нахрани – и няма да мине дълго време, ще получите отговора. Но ако много мислите и се бъркате, може да се минат ден, седмица, месец и цяла година, а отговор няма да получите.
Музика, работа и пост, стр.102-103, Новият живот /Съборно слово 1922-24/, Бяло братство 2009

Започнете да изправяте погрешките си. Не изправяйте погрешките, които хората виждат. Изправяйте погрешките, които хората не виждат. Ако ти изправиш погрешките, които хората виждат, там законът ще ти хване, ще те теглят пред съда...Вие не се занимавайте с тия погрешки. Вие изправяйте погрешките, които законът не хваща. Онези погрешки, които законът хваща и хората виждат, ти, искаш – не искаш, ще се изправиш.
Сега вие искате да угодите на Бога. Ако вие не изправите тия погрешки, които само вие виждате, вие не можете да угодите на Бога. Бог е още по-строг...Той прощава, но той ще ви наложи най-голямото наказание...Направиш една погрешка, никой не знае, законът не те лови. От невидимия свят ще дойде някой, ще каже:”Поправи погрешката”. Казваш:”Никой не знае”. Поправи погрешката, защото, ако хората знаят, ще влезеш в затвора. Сега от любов поправи погрешката. Поправи малката погрешка, докато е малка. Другояче ще дойде голямата. Като я поправиш, веднага утихне съзнанието, ти чувствуваш едно облекчение. Духовният свят е добър в това отношение, че като поправиш една погрешка, в невидимия свят има закон. Всеки, който поправи погрешка, има възнаграждение. Като поправя погрешката, тогава не го съдят.
Невидимите погрешки, стр.380, Прав път, , ООК, г.20 т.2 София 1998

Всеки човек, когото вие срещате в света, той ще ви предаде нещо. Добрите, умните хора ви предават, те са , чрез които Божественото начало се явява, не само външно да бъдем добри. Добродетелта е като извор, който е за тебе. Като срещнеш добър човек, той дава, нищо не взема. Тези, които нямат, всякога искат да бъдат добри, да бъдат умни, те само вземат. Онези, които имат, раздават. Като срещнете праведен, вземете от него. Казвате: „Да съм като него”. Ти да си като него, значи постоянно да даваш. Трябва да мислиш като него, да не вземаш. Ще работиш. Човек трябва да работи върху себе си.
Прав път, стр.45, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

Оставете всеки човек сам да се оправя. Много лошо е, когато някой път искаме да изправим погрешките на някого. Аз като обичам един човек, като направи една погрешка, не може да му помогна. Направи той една погрешка, може да го обичам, но моята обич не може да премахне болката, която му се причинява в дадения случай...Природата е толкоз умна, че наказанието , което иска да ни наложи за изправление на една погрешка, не можем да го избегнем, понеже с туй наказание тя ни изправя. Когато аз страдам, подразбирам, че в нея има едно същество вън от мене. Казва: „Поправи тази погрешка”. Ако ти не искаш да я поправиш, аз ще я поправя.
Невидимите погрешки, стр.384, Прав път, , ООК, г.20 т.2 София 1998

Някой иска да бъде добър, за да /го/ признаят другите. Ти си на крив път. Щом мислиш дали хората мислят дали си добър, ти си на крив път. Аз трябва да бъда добър за самия себе си. Като съм добър, аз съм проводник на Божественото. Ако не съм добър, не съм проводник. Един човек, който няма доброто за основа, не може да очаква за бъдеще никакви постижения. Онова, което е съградил, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро.
Ще направим жилище, стр.239, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

В новото учение вярвайте в Божествената сигурност. Онези, които ви обичат, са ви дали повече, отколкото вие съзнавате. Не се колебайте в онова прозрение...Ако някой път ние изгубваме посоката на истината – или ние се отдалечаваме от истината, или истината се отдалечава от нас. Защото, ако едно същество от невидимия свят /дойде/ при вас и вие към него храните едно недоверие, то ще се отдалечи. Ако любовта дойде при вас и вие към нея храните едно недоверие, тя се отдалечава.
Правата посока, стр.274, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

...старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето. Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях.
Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта. Тази кръв е носителка на всичките болести. Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу на пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започваш да чувстваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.
Самообладание, стр.369, Прав път ,ООК, г.20 т.2 София 1998

Туй, което искаш, няма да го получиш, ако ти не си готов да чакаш. Ако и аз не съм готов да чакам – и аз няма да получа. Господ ти каже: „Чакай, чакай”. Може да мислиш, че много време ще мине. Няма да мине много време, ние сами продължаваме Божието благословение с нашето колебание и недоверие. Той е много точен. Ако няма никакво раздвояване в любовта, нещата стават навреме. Щом започнеш да се колебаеш, Божията любов се забавя. Ние сме причината, контакт не може да стане, Божието благословение не може да работи.
Учение и служене, стр.29, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

Понеже народите не изпълняват Волята Божия, затова страдат. Той иде сега да тури ред и порядък на земята. Редът и порядъкът няма да дойдат тъй, но с големи страдания ще дойдат. Хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, страдания ще дойдат, ще има земетресения, какво ли няма да има, ще има гладория за всички, даже по един грам масло няма да има... Който има две ризи, едната ще се вземе. Христос казва:”Дай едната”.Сега, като ни вземат едната, благодари, че не са взели и двете. Благодари, че ти останала една риза. Благодари заради нея. Тъй казал Христос. То е за нашите времена.
Не разваляйте пакта, стр.179-180, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

Има същества, които са заинтересувани от човека. Едни имат желание да го спъват, а други – да го подигат. Тия, които го спъват, имат желание да го оберат, да изсмучат жизнените му енергии и по този начин да го демагнетизират. Това наричаме „духовен вампиризъм”, или ограбване на духовните енергии на човека. Запример, дойде ви някаква Божествена идея, която трябва да реализирате. Тъкмо се готвите да я реализирате, нещо вътре във вас ви казва: Не бързай, не е дошло ще времето за тази идея. Щом чуете този глас, вие се отказвате от намерението си. Щом се откажете, веднага идат същества, служители на духовния вампиризъм, и ви ограбват.
За да не губите духовните си сили, щом дойде в ума ви някаква светла идея, веднага пристъпете към реализирането и. Ако при първия опит не сполучите, направете няколко опита, докато я реализирате. И да се обезсърчите, пак не се отказвайте. Личността може да се обезсърчи, това е външно обезсърчаване. Важно е душата да остане тиха и спокойна...
Седмият кръг на живота, стр.165-166, Светото място, МОК, г.6, т.2, 1939

Всеки един човек е пратен да служи и онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, е забравил своето обещание...Божественият закон гласи: докато си в положение да служиш, искай да служиш и ще бъдеш здрав...Щом вложиш в себе си мисълта да имаш слуга, щом искаш да бъдеш господар, то дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от теб, защото възприемат твоята мисъл – твоята мисъл се е предала на мъжа ти и тогава той пожелава да бъде господар...Дъщеря ти също не се подчинява и казва:”И аз не искам да слугувам!” В дома вие често сами си създавате нещастия, защото каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но синът ти, дъщеря ти и другите също пожелават да имат хубава дреха, а няма пари за всичките.
Носители на Новото, стр.486, Великата майка, Бяло Братство 2006

...туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума, и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова на човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа! Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и Духа, то не е нищо друго, освен борба между ума и сърцето... И при тази бора никой не може да надвие...тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата Природа. Сега вие минавате между два свята, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на Живота.
Приливи и отливи на енергиите, стр.196-197, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Любящите души в света са във връзка с невидимите същества. Щом вие имате една идея, която вие обичате и в която вие вярвате, всички тия любящи души в света идват и всеки притуря по малко, по малко, като на една сватба. Всички те дават един малък подтик на вашата идея да се реализира. И когато дойдат милиони такива същества, те веднага подигат туй малкото, което е във вас. И това малкото, което е у вас, и в което вие вярвате, тия любящи души ще го засилят. Те ще дойдат откъдето и да е. Ангели да са, херувими, серафими, архангели, те пътуват бързо, не им взема много време...Ще се подигне цялото небе, всички тия възвишени души работят с теб, помагат ти. Че любовта, това е една колективна работа. Любовта е свещена. Но усъмниш ли се в това, те ще почнат да те оставят един по един и ти ще останеш сам и ще почувстваш в живота си една празнота. Тези души казват: „Поколеба се той. В голямата истина се поколеба. В голямата истина не вярва, а в малките истини, в тия дребните всички вярват”.
Природни гами в живота, стр.186-187, , Служене, почит и обич, МОК г.9 София 2004 Жануа

Когато човек задържа лъжата за себе си, а иска другите да му говорят истината, това показва, че дяволчето живее в него. Когато човек допуща да го лъжат, а той говори истината, това показва, че Бог живее в него. Тъй щото, когато някой проповядва и говори истината, аз съм готов да го слушам.
…Сега искам в душата на всички да се роди желание нито да лъжете, нито да ви лъжат. От всички хора се изисква голяма самоотверженост да живеят за Бога, но не на гърба на другите.
Него видя Исус, стр.193, „Условия за растене” НБ, 1949

…вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Вярвайте на онова, което Бог ви говори. Не на онова, което хората говорят, но на онова, което Бог говори. То се отличава по следното: когато Бог говори на човека, винаги има едно единство, няма спор – и мислите, и сърцето са на един ум. Щом хората говорят, винаги има раздвояване. Човешкото винаги раздвоява, Божественото винаги обединява. Там, дето се обединяват нещата, Бог говори; там, дето нещата се разединяват, хората говорят. Законът е верен. Всяко нещо, което обединява сърцето и ума ви в даден случай, то е от Бога; всяко нещо, което разединява, то е от човешки произход – него ще проучвате.
Гладни и сити. Единение и разединение, стр.127-128, Разумните същества, т.2 МОК, Бяло Братство 2003

Формата се определя от мислите и чувствата, от подтика на душата и на духа. Колкото по-мощен е духът и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, в която животът ще се излее. За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влезе във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират. Това обаче може да направи само адептът, само посветеният. Затова е казано на слабия да не се свързва с грешния, да не би и двамата да паднат заедно. Само силният може да се свързва със слабия и с грешния, и то временно, докато ги подигне.
Трите зрънца, стр.26-27, МОК,/1926-27/ т.2, София 1939

Реализирането на смисъла на Живота е Истината. Трябва да бъдете свободни от всички заблуждения. Ако мислите, че всичко можете д направите, вие пак се заблуждавате; и ако мислите, че нищо не можете да направите, вие пак се заблуждавате. Вие казвате: „Няма човек, който може да ме разбере.” Значи този човек или не се е родил още, или не сте го срещнали. Трябва да намерите вашата сродна душа или горе на Небето, или долу на Земята. Това съставя смисъла на сегашното ви идване.
За свободата, стр.317, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Искам да ви наведа на мисълта, че между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе отнякъде...Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. ..В едно отношение ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят, както ние правим с безплодните дървета –режем ги ...Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли.
Приятно занимание, стр.257, Прав път, ООК, г.20 т.2 София 1998

За да осъдиш вълка, прати го на неговото място . там, дето е станал вълк, нищо повече. Интернирай го при ония условия, при които се е образувало вълчето. За да отсъдиш право, когато овцата направи една погрешка, прати я при ония условия, при които е станала овца. Въпросът моментално се разрешава: прати добрите хора при условията на добрите, а лошите хора прати при условията на лошите. Нека всички да работят, всички да живеят – нищо повече. Лош при лош трябва да живее, защото ако лошия живее при добрия, ще стане някакъв скандал. Когато лошия при лошия живее, ще има борба – силен със силен се бори и на двамата им е приятно. Пък щом слаб със силен се борят, тогава силният тъпче слабия. Не оставяйте силният да тъпче слабия. Слабият трябва да върви при слабия, силният да върви при силния, умният – при умния, глупавият – при глупавия – всеки да върви на своето място. А вие се разбърквате и искате да се развивате правилно.
Същественото за младите, стр.63, , Разумните същества, т.1 МОК, Бяло Братство 2003

Ако вие не можете да получите помощта на Бога още днес, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Бог всякога е готов да помага на хората, обаче условията, при които те се намират в даден момент, не им благоприятстват да приемат Неговата помощ. Съществува един закон в Битието, според който не е позволено да се пилеят великите блага на живота. Всяко благо трябва да се даде точно навреме и на място. Когато дадена душа е готова да приеме известно благо, то и се дава преизобилно. Това е истина, която всеки момент може да проверите.
Връзки на сърцето и ума, стр.221-222, ООК, /1928-29/, Хелиопол 1994

Мойсей казваше, че ще спаси света, но не го спаси. Дойде Буда, и той искаше да спаси света, но не го спаси. Христос дойде на земята, и всички Го очакваха като спасител. Християните казват, че светът е спасен, всъщност не е спасен.
- Защо хората още не са спасени? – Защото им липсва нещо – вяра им не достига. Тези, които казват, че Христос ще спаси света, сами не вярват в това. Дали вярват, или не, не е важно. Обаче казано е: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в него.” Който вярва в Сина, той се привлича от Бога. За такъв човек се казва, че е спасен. Значи, спасява се само душата, а не светът. Хората грешат, като очакват първо да се спаси външният свят, а после те. Не, хората ще оправят външния живот, а Бог – техния вътрешен живот. Щом се оправи вътрешният живот, външният – сам по себе си, е оправен.
Който слуша вас, мене слуша, стр.174-175, Петимата братя, НБ, София 1949

Едно нещо зная: духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема...Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата си духовният човек вижда Вечната радост. Той добре понася страданията – може да плаче по двадесет пъти на ден, но вътрешно пак е радостен. Това е опитност: важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек външно...И с Вярата е същото – може да дойдат отвън колебания, съмнения и други неща, но тя не се мени. Така е и с Надеждата и с Любовта... Човек може да падне и да се охлузи – нищо не значи това падане. Нима един лъч, който слязъл отгоре и е паднал на земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя – щом е свършил работата си, той все е придобил нещо. Загубата в едно отношение е печалба в друго отношение.
Сгъване и пречупване, стр.355, Великата майка, Бяло Братство 2006

Днес аз проповядвам не само за вас, но за всички, които ме слушат. Като казвам, че и други ме слушат, аз разбирам следното: Вие сте антени и, ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите, че сте свързани с много същества от невидимия свят, които ме слушат чрез вас. Ако вие не ме разберете, те ще ме разберат…Милиони същества ме слушат.
Него видя Исус, стр.195, „Условия за растене” НБ, 1949

... всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христа, разглеждат Го като нещо отделно. Не, Христос е съвкупност на всички разумни души.
В който град влязвате, стр.175, Последното място, НБ „Сила и живот” VII серия, т.2, Ст.Загора 2000

Доброто не е нещо пасивно, както изглежда отвън. То е мощна сила, който работи в живота и го преустройва. Добрият човек не е само красива картина, която може да се гледа отвън. Той е сила, която – дето мине, преобразява нещата, произвежда преврат. Той е голям параход, който цепи водата на океана, раздвижва я и оставя следа подир себе си. Не може да бъдеш добър, без да предизвикаш някаква промяна. Казваш: Така да мина покрай хората, че никой да не ме усети. – Не, така ще минеш, че всички да те усетят. Добре е някога така да минеш покрай хората, че никой да не те усети; обаче някога всички трябва да те усетят. – Трябва да бъдем меки, кротки, тихи. – Ние не сме за външното миролюбие. Ние сме за истинската хармония в живота. – Да не правим бели на хората. – Ако не правите бели на хората, ще правите на себе си. Бъдете толкова разумни, че да не правите бели нито на себе си, нито на хората.
Економия на енергиите, стр.250-251, Великата разумност, МОК, г.12 т.1, София 1949

Сега, като се вгледате в живота на материалистите, ще видите, че те се стремят към нови неща, за да опресняват живота си, но въпреки това не успяват. – Защо? – Защото не мислят правилно. Те се стремят към разнообразие, а самите им мисли и чувства са еднообразни. Като не могат да придобият вътрешно разнообразие, те се стремят към външно разнообразие. Обаче външното разнообразие убива човека. Задачата на новата философия на шестата раса е насочена именно към това, да внесе вътрешно разнообразие в човека. Това се постига чрез изправяне на неговите мисли, чувства и желания. Мислите, чувствата и желанията на съвременния човек са подобни на бури и виелици, които изкореняват красивото в човека. Както бурите и ураганите в природата изкореняват вековни дървета, така и мислите и желанията на съвременния материалист изкореняват от него това, което първоначално е било вложено в душата му.
Накъде,стр.235, „Ключът на живота” ООК, /1928-29/, Хелиопол 1994

Всеки трябва да работи върху себе си, да се лекува, да трансформира състоянията си. Това се постига чрез опити и упражнения. Малки опити ще правите, не започвайте с големи. Малките опити дават резултат не изведнъж, но постепенно. Ако отлагате и не работите доброволно, природата ще ви застави насила. Ще ви даде някаква болест, ще ви тури на легло, ще боледувате пет - шест месеца, докато платите задълженията си. Ще кажете, че не сте разположени да правите упражнения. Разположението или неразположението не трябва да пречат на работата ви. Те са резултати на миналото. Дали се радвате или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб. Само по този начин ще влезете в красивия живот.
Творец на съдбата си, стр.194, Божествената мисъл, МОК г.7 т.1 1942

...дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължат на разсеяност в съзнанието, на прекъсване на връзката в съзнанието. Съмнението например, макар и психическа причина, предизвиква прекъсване на съзнанието. За да не заболява човек, съзнанието му трябва да бъде или съвсем будно, или никак. Забелязано е, че хора, които не мислят, които не се безпокоят, не заболяват. Значи, във всички случаи на живота си, човек трябва да бъде или със съвършено будно съзнание, или съвършено да се абстрахира от онова, което върши. Природата не търпи средни положения.
Качества на здравия човек, стр.59, Жива реч, МОК, г.5 т.3, София 1937

И тъй, страданията откриват вътрешния смисъл на живота. Мнозина мислят, че само глупавите хора страдат. – Не, само добрият, разумният, гениалният, светият човек страда. Глупавият, обикновеният човек само скърби и се мъчи. Какво нещо е страдание, той не знае. Който не разбира смисъла на страданията, той роптае против тях, оплаква се от съдбата си, търси виновници за страданията си, иска да ги тури на гърба на другите. Такъв човек минава пред нас за обикновен, който не е дошъл още до положение да прояви своята гениалност и разумност. Реши ли човек в себе си да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност...Следователно, при сегашните условия на живота, страданията представят един от добрите методи за развиване на човека. Помнете: бурите на живота неизбежно ще дойдат и ще засегнат всички хора. При това ще знаете, че само гениалните, високоорганизираните хора страдат. Чрез страданията се проверява доколко нервната система на човека е добре организирана. Високоорганизираният човек никога не може да се умопобърка от страдания, колкото и големи да са те... Високоорганизираният човек не губи присъствието на духа си. Той притежава велико самообладание. От него лъха мекота и благородство. Когато някой се ожесточава от страданията, той едва е започнал да се организира. Причината за полудяването на сегашните хора се крие в техните минали съществувания. Днес те се натъкват само на някакъв повод за полудяване, но причината се крие в тях.
Качества на здравия човек, стр.64-65, Жива реч, МОК, г.5 т.3, София 1937

Кога се отчайва човек? Когато употребява много време за дребни работи. Някой мисли, че за да помогне на някого, трябва да му говори много, или да му прави много добрини. Помощта не е в многото. Искаш ли да помогнеш на някого, помисли две минути за него. През това време не допущай никаква лоша мисъл или лошо чувство към него. Искаш ли да се разговаряш с някого, дай му две минути на разположение. В това време ти можеш да му кажеш толкова неща, колкото за десет часа. Искаш ли да посетиш един болен, посети го за две минути и изпрати към него своите чисти и добри пожелания. Две интензивни минути в мисълта, в чувството, в разговора, в правенето на добро, струват повече от десетки мисли и чувства, от дълги разговори и от много добрини. Така постъпва Бог. Ако Той ви държи две минути в мисълта си, вие сте придобили толкова, колкото в цял живот не можете да придобиете.
Типове и образи, стр.207-208, МОК,/1926-27/ т.2, София 1939

И тъй, който придобие любовта в нейната пълнота, само той може да има истинско знание. Не мислете, че без любов може да бъдете силни. Нямате ли любов, вашата сила е фиктивна… Потърсете в историята да видите, има ли поне един реформатор или велик учител, който да е постигнал нещо без любов. Временно може да има някакъв успех, но всичко това ще се разруши, няма да остане спомен от него. Всяка сила, проявена без любов, е осъдена на разрушение.
Истинната лоза, стр.132, „Ще управлява всички народи” НБ, 1948

ВСЕЛЕНСКАТА БАНКА

Всеки човек има своята банкова книжка –
във Вселенската, Звездната Банка –
даже малката, лека човешка въздишка
се записва на бялата бланка
и постъпва във личната сметка.

Всяка дума, постъпка и мисъл
преминават през цедка;
във депозит се внасят добрите дела;
и на лошите там държат добра равносметка –
с всичко, каквото се крие под наште чела.

Днес по личната сметка ни плаща съдбата –
ако внесли сме в нея безброй добрини
ще изпълни тя всеки каприз на душата,
ще дочакаме тихи, добри старини.

Ако пък имаме само баланс на червено –
повече лоши от светли дела –
ще постеле съдбата килим от студено,
със печат ще дамгоса тя наште тела.

Тази сметка пътува със нас, с вековете –
от деня, в който Бог ни създал.
Не прекъсва в смъртта. И до днес редовете
сочат точно как човек е живял.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

Ние сме на земята в едно велико училище. Чудни са хората! Като свършиш училището, ще излезеш вън от него. Бил се малко дете, пораснал си – ще хвърлиш детските си дрешки – ще се простиш с тях. И вие трябва да се простите с детските си дрешки, т.е. със старите си тела. Казвате: То ще се мре, но голям зор ще бъде. Не е така. Това е най-хубавото нещо. – За кого? – За онзи, който разбира законите. Той ще отвори вратата и ще си замине.
Молих се, стр.84, „Ще управлява всички народи” НБ, 1948

Каквото и да вършиш на този свят, важното е да бъде нужно и полезно за хората и ти да имаш съзнанието, че е точно такова.

Петър Димков, народен лечител