Казвате: Какво особено научихме? Защо ни трябваше това знание? Много естествено, кой човек не би се намерил в мъчнотия, ако минаваше с торба, пълна със злато през гора, дето живеят разбойници? Докато излезе благополучно от гората, той много пъти ще съжалява, че трябва да мине през този път. И вие минавате през област, дето знанието ще ви причини повече страдания, отколкото радост. Самó по себе си знанието е благо, но трябва да знаете как да се справяте с него. Имаш знание, но си недоволен. Как ще се справиш с недоволството? И недоволството е потребно, но как ще се излекуваш от него?...продай го. – Кой ще купи недоволството ми? – Там е работата, че не знаеш на кого да го продадеш. Ще намериш най-доволния и щастлив човек и на него ще продадеш недоволството си...Закон е: Недоволните взаимно се отблъскват; доволните също се отблъскват. Обаче, недоволен и доволен взаимно се привличат и образуват устойчиво съединение.
И тъй, съединявайте: една мисъл на доволство с едно чувство на недоволство; една просветена мисъл с едно невежо чувство. Изобщо, съединявайте недоволството с доволството, откъдето и да иде то. Съединявайте буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правилния път към самовъзпитание.
Економия на енергиите, стр.248-250, Великата разумност, МОК, г.12 т.1, София 1949