Казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане велика държава; ако го отхвърли, ще пропадне.
Новото учение е за всички, а не само за България. Не казвам, че трябва да се нарече „Дъновизъм“. Какво име ще му се даде, не е важно. То учи, че всички хора са братя и сестри помежду си и не трябва да се изнудват. Те трябва да се обичат. Това искам от всички, а не след хиляда години да изопачат мислите ми, както и до днес изопачават Христовото учение. Не искам криво да предават думите ми. Аз проповядвам едно: „Всички хора трябва да се обичат“. – Как да се обичат? Една е Любовта. Тя съгражда дома, семейството, обществото и държавата. Аз бих желал всички хора да познаят Живия Господ, от Когото са излезли. Една воля съществува – Божията воля. Един Господ – Бог на Любовта. Никакъв Дънов! Когато влезете в Любовта на Бога, тогава ще се напишат имената на всички, които са работили за тая Любов. Кой е бил Дънов в миналото, никой не знае. В бъдеще той ще дойде под друго име. Ще говорят, отде е дошъл Дънов, кой е баща му и коя – майка му, де е роден и т.н. Други казват, че той е учен, свет човек. – Не, само Бог е учен. Само Бог е свят. Ако в мене живеят Божията Любов и Божията Мъдрост, тогава мога да бъда учен, мога да бъда и свят човек. Не е свят човек оня, в когото не живеят Божията Любов и Мъдрост. Свещеници и проповедници, в които не живеят Божията Любов и Мъдрост, не са никакви свещеници и проповедници. Това не значи, че трябва да се нахвърляте върху хората, да казвате, че Любовта и Мъдростта не живеят в тях, но вие да бъдете образци, да докажете, че се отличавате от тях.
Новият човек, стр.21, Новият човек, НБ София 1947

Бог живее във всички същества и – чрез закона на жертвата, позволява на едни да се жертвуват за други. Значи, позволено е на овцата да се жертвува, но само за онзи, който придобие нейните качества – кротост и смирение. Следователно, позволено е на вълка да яде овце, но ако стане като тях. Остане ли си пак вълк, не му е позволено. Позволено е на човека да яде риба, ако придобие чистотата на рибата: не я ли придобие, не му е позволено. Позволено е на човека да придобива богатство, знание и сила, но ако част от придобитите блага дава на ближните си. Задържа ли всичко за себе си, тези блага не са от Бога. Няма да се мине много време, той ще ги изгуби. Човешките блага и придобивки са временни, а Божиите – вечни. Бог дава блага на човека само тогава, когато е готов да ги сподели със своите ближни.
Четирите положения,стр.333-334, Възможности за щастие, СБ София 1941

Казваш: Господ е добър към мене. – Господ е еднакво добър към всички, но вашите отношения към хората не са еднакви. И отношенията на всички хора към Бога не са еднакви. Когато кажеш, че Бог не е добър към тебе, причината се крие в лошото, на което си дал път в себе си. Като види това, Бог те натисне и започва да те разтрива. Бог ще разтрие всички хора, всички народи по лицето на земята.
Фарисей и садукей, стр.40-41, Новият човек, НБ София 1947

Ако сега, като ви проповядвам, имам предвид да събера от вас известна сума, да построим църква, моите мисли и чувства не са чисти. В тях има нещо фарисейско. Колко трябва да плащаме на слънцето, което грее отгоре? Колко трябва да плащаме на майка си, която ни е родила и отгледала? Ако майка ми каже, че трябва да ú плащам и да се грижа за нея, защото ме е родила, тя не е истинска майка. Под „майка” разбирам същество на абсолютно безкористие; братът е същество на абсолютно безкористие; сестрата е същество на абсолютно безкористие. Братството се основава на пълно безкористие. Дето има корист, никакво братство не съществува.
Фарисей и садукей, стр.30, Новият човек, НБ София 1947

Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодействува. Който се осмели да тури някакво препятствие по пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действува свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте...Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал...Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил. Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.
Гладът, стр.186-187, Възможности за щастие, СБ София 1941

Някои мислят, че за да вярват в Бога и да Го обичат, трябва първо да Го познават, да Го видят. Това е невъзможно. Той е безграничен, всеобемащ, изпълва цялата вселена. За да Го видиш, трябва да Го ограничиш, а това е невъзможно. Той сам се ограничава, смалява се, става толкова малък, че никой не може да Го види. Обичайте Бога, вярвайте в Него, после ще Го познаете. Детето първо обиква майка се и баща си, после започва да ги познава, да се разговаря с тях. Някои си представят Бога като човек, подобен на техния баща. Отчасти това е вярно. Има бащи на земята, които донякъде могат да се уподобят на Небесния Баща, но повечето се изменили, отклонили са се от правия път.
Четирите положения,стр.327, Възможности за щастие, СБ София 1941

...не питайте, защо страдате, но се пазете от личния живот, който е причина за страданията. Личната любов носи страдания и нещастия за човека. Той мисли само за себе си, на никого не вярва – даже и на Бога. Като хване нещо в ръцете си, счита го за своя собственост и на никого не го дава. В това отношение той прилича на малко дете. Майката дава една ябълка на детето си, после я иска назад. Детето плаче, сърди се, не я дава. То не вярва на майка си, че тя ще му даде друга, по-хубава ябълка. Станете като добрите деца. Когато майка ви дава ябълка, приемете я; когато я иска назад, бъдете готови да я дадете. Който дава, и който взима, е един и същ. Бог дава, и Бог взима. Когато вземе нещо от човека, след време Той пак го връща, но по-красиво.
Единственото нещо, стр.276, Възможности за щастие, СБ София 1941

Мнозина са дошли до заключението, че е по-добре да мълчат, отколкото да казват истината. Не е така. Ще говорите истината, когато и вие, и окръжаващите са готови за нея. Изкуство е да знаете, кога и как да говорите истината. Когато хората придобият това изкуство, светът ще се оправи. Дотогава още много пъти ще бъдат бити за истината.
Двама или трима, стр.298, Възможности за щастие, СБ София 1941

Човек трябва да има права мисъл, прави разбирания. Някой религиозен се хвали, че работите се нареждат добре, че имало плодородие, че житото било хубаво, защото той се молел на Бога. Когато стават нещастия, той ги отдава на другите хора. Защо и тогава не се моли да се избягнат нещастията? Това е криво разбиране на нещата. Това е непознаване на себе си. Ако човек се счита съучастник в доброто, едновременно трябва да се счита съучастник и в злото. Колкото си причина за доброто, толкова си виновен и за злото. Постоянно се молете, да не изпадате в изкушения и за доброто всякога благодарете.
Прави възгледи, стр.176, Възможности за щастие, СБ София 1941

Всеки човек носи по едно Божествено благо, което никой друг не може да донесе. Благото, което бащата носи, никой друг не може да донесе. Благото, което слугата носи, господарят не може да донесе и т.н. Следователно, всеки човек е ценен дотолкова, доколкото носи благо, дадено му от Бога. Щом донесе благото, човек свършва вече работата си, както слугата свършва работата на своя господар. Благодарете за службата, която ви е дадена. Носете благото в света така, както ви е дадено, без да се изкусите да го продадете или да го използувате само за себе си.
Зората на живота, стр.111, Възможности за щастие, СБ София 1941

Пазете се от погрешките на хората. Ползувайте се от чуждите погрешки, но не се занимавайте с тях. Не мислете, че можете да изправите погрешките на хората. Всеки сам може да изправи погрешките си...Ще кажете, че от любов към работата си вие се бъркате в чуждите погрешки, да внесете ред и порядък в света. Сам човек това не може да направи. Задачата на всеки човек е да изправи своите погрешки и своя живот. Ако не спазва това правило, човек се свързва с дявола, който го заплашва, и по неволя започва да му служи.
Служене с любов, стр.135-136, Възможности за щастие, СБ София 1941

Бог се изявява чрез любовта. Който не разбира любовта, казва, че тя причинява страдания. Това, което хората наричат страдания, причинени от любовта, не е нищо друго, освен противодействието на любовта. Когато любовта види, че някой човек се лакоми, иска да я обсеби, да я погълне напълно, тя му се противопоставя. Любовта не търпи лакомството и алчността. Тя казва на човека да бъде благодарен и на най-малката любов. От вас се иска да цените любовта, а не да я обсебвате.
Тя иде, Стр.68, Възможности за щастие, СБ, София 1941

Всички говорят за второто пришествие. Страшно нещо е второто пришествие, наистина, но не трябва да се говори за него. Ако искате да говорите за нещо, говорете за вселяването на Бога между хората. Казано е в Писанието: „Ще се вселя между хората. Те ще ми бъдат народ, аз ще им бъда Бог. Ще ги напиша на ръката си, и всички, от малко до голямо, ще ме познават.”...Бог е създал вече новата епоха, но ние трябва съзнателно да влезем в нея и да я възприемем...Сега ние сме призвани да участваме в една епоха, когато всичко старо се руши, и новото се създава; когато навсякъде срещате недоразумения, страдания, обезсърчавания, обезверявания, никъде никаква светлинка. Какво по-велико благо за човека от това, в този мрак и безнадеждие, да види отворена цялата вселена пред себе си, да види благословението, което Бог изпраща към човеците?
Същината на човека, стр.45, Възможности за щастие, СБ София 1941

...човек трябва да разчита на Божественото в себе си – така ли е всъщност? Днес хората очакват и разчитат на този, на онзи и в края на краищата те се разочароват и живота им се обезсмисля...още по-тежко е положението на религиозните и духовните хора – защо? Защото те не са нито за този, нито за онзи свят: за този свят не са годни, за онзи свят не са приготвени и казват: „Никой не ни разбира.” Вярно е, че никой не ви разбира, но необходимо ли е хората да ви разбират? Ако Бог ви разбира, трябва ли да се смущавате, че неколцина не ви разбират? Защо не държите в ума си мисълта, че Бог ви разбира? Щом Бог ви разбира и щом вие изпълнявате Неговата воля, нищо не трябва да ви смущава.
Отиване и връщане, стр.426-427, Любов към Бога, Съборно слово 1931, ИББ 2007