неделя, 17 януари 2010 г.


...не питайте, защо страдате, но се пазете от личния живот, който е причина за страданията. Личната любов носи страдания и нещастия за човека. Той мисли само за себе си, на никого не вярва – даже и на Бога. Като хване нещо в ръцете си, счита го за своя собственост и на никого не го дава. В това отношение той прилича на малко дете. Майката дава една ябълка на детето си, после я иска назад. Детето плаче, сърди се, не я дава. То не вярва на майка си, че тя ще му даде друга, по-хубава ябълка. Станете като добрите деца. Когато майка ви дава ябълка, приемете я; когато я иска назад, бъдете готови да я дадете. Който дава, и който взима, е един и същ. Бог дава, и Бог взима. Когато вземе нещо от човека, след време Той пак го връща, но по-красиво.
Единственото нещо, стр.276, Възможности за щастие, СБ София 1941

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар