Бог живее във всички същества и – чрез закона на жертвата, позволява на едни да се жертвуват за други. Значи, позволено е на овцата да се жертвува, но само за онзи, който придобие нейните качества – кротост и смирение. Следователно, позволено е на вълка да яде овце, но ако стане като тях. Остане ли си пак вълк, не му е позволено. Позволено е на човека да яде риба, ако придобие чистотата на рибата: не я ли придобие, не му е позволено. Позволено е на човека да придобива богатство, знание и сила, но ако част от придобитите блага дава на ближните си. Задържа ли всичко за себе си, тези блага не са от Бога. Няма да се мине много време, той ще ги изгуби. Човешките блага и придобивки са временни, а Божиите – вечни. Бог дава блага на човека само тогава, когато е готов да ги сподели със своите ближни.
Четирите положения,стр.333-334, Възможности за щастие, СБ София 1941