понеделник, 28 февруари 2011 г.


Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, а цял дявол. Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти. И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата. Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота? Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие. Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората са го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, това става...
Човек трябва да мисли! – Какво трябва да мисли? Може ли да се нарече мисъл грижата на човека, как да се прехрани, как да се облече, как да нареди къщата си? Това не е мисъл, това е тревога, безпокойствие. Истинската мисъл подразбира велик, положителен идеал. Само идеалът на човека дава мисъл; само той ражда възвишени и благородни чувства и импулс за работа.
По-долен от ангелите, стр.142-143, Мнозина казваха, НБ 10-та серия т.1, София 1933

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 24 февруари 2011 г.


...Свещената книга на живота, която всеки сам трябва да чете. Зад тази книга пък седят минали поколения, хиляди разумни същества, които са взели участие в написването и. Когато обикновен човек я чете, тази книга е обикновена, проста форма. Когато просветен, разумен човек я чете, тази книга буди съзнанието му, и той се свързва със съзнанията на всички разумни същества, които са живели преди него. Силата на книгата се крие в онези същества, които са я писали. Те и до днес са живи. Съвременните хора не признават това, и както и да им се обяснява, те казват: Духове не съществуват. – Духове не съществуват, но съзнания съществуват. Ако влезете в духовния свят, ще видите, че съзнанията на хората от физическия и духовния свят са така преплетени, както се преплитат дърветата на физическия свят. Ако тия съзнания са хармонично преплетени, хората живеят добре; ако съзнанията не са хармонично преплетени, хората не живеят добре...
...вие можете да разчитате на любовта на ония велики души, които всякога са с Господа. Те ви обичат и вземат участие във вашия живот. Тези велики души ще срещнете из целия свят; и в Англия, и в Америка, и в Германия, и във Франция, и в Япония и Китай – навсякъде. Те са истинските човеци, и от тях светът се нуждае. Велик е онзи човек, който взима участие в страданията на своите ближни и желае да им помогне. Връзката между хората се дължи на Божия Дух и на Божественото съзнание, които работят върху ума, сърцето и волята на човека, с цел да го пробудят, да вземе участие, както в радостите, така и в страданията на ближните си. Участието седи в помощта, а помощта се изразява даже и в една блага дума...
Жлебът, стр.165-166, Ни мъж – ни жена, НБ 10-та серия т.2, София 1933

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 19 февруари 2011 г.


„Ето, идат дни”, говори Господ Йеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне.” В този стих се говори за глада, като вътрешен подтик, като вътрешен стремеж на душата за развиване...
С този вътрешен глад, именно, Бог ни изпитва, колко Го обичаме. Този глад е вътрешното начало. Бог ще проводи глад, но ще създаде условия да се задоволи този глад. Няма нищо в света, което Бог не може да направи. Той иска да ни направи съучастници в Неговото дело...
Чрез този глад се придобива знанието. Този глад събужда вътрешните сили в човека, които го заставят да изучава целия органически свят. Идват дни, когато всички напреднали души, от целия свят, ще си подадат взаимно ръка, и знанието, което се е изучавало от хиляди векове в миналото и бъдещето, ще изпълни цялата земя. Казано е в Писанието: „Цялата земя ще се изпълни със знание за Господа.” „И ще бъде едно стадо и един пастир, една майка и един баща, едно семейство, един учител и едно училище.” Какво по-красиво от това? Красивото иде вече в света!
И тъй, не се обезсърчавайте, но изучавайте нещата! Знанието е за ума, доброто – за сърцето, силата – за духа, благородството – за душата.
Желая на всички да бъдете умни, добри, силни и благородни!
Идат дни, стр.119,129,133, Ни мъж – ни жена, НБ 10-та серия т.2, София 1933

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 17 февруари 2011 г.


..всеки трябва да знае, че бъдещата култура няма нищо общо със старата. Както гъсеницата няма нищо общо с пеперудата, и както пеперудата няма нищо общо с гъсеницата, така и новия живот няма нищо общо със стария. Време е вече хората да излязат от стария живот. Обаче, докато се приготвят новите условия на живота, хората ще се намерят пред кръстопът, преди дилема.
Като знаят това, Учителите на човечеството предупреждават хората, а специално своите ученици, да бързат. Времето е скъпо, денят е равен на век. Който може добре да използва времето, той ще придобие големи богатства. Бъдещето е важно и велико. Работа се изисква от всички. Тази е единствената философия – никаква друга философия не може да ви помогне. Да мислите, че като се преродите, тогава ще работите, или че някаква нова религия ще ви спаси – това са празни работи. Освен работата, нищо друго не може да ви спаси. Освен вярата ви в Божия Дух и в Божествената наука, нищо друго не може да ви спаси. Учете се от звездите, вслушвайте се в техния шепот. Те светят и тихо шепнат: Радвайте се за възможностите, които ние откриваме за вас. Ще дойде ден, когато вие ще се ползувате от тези възможности. Тук се готвят места за вас.
По-драгоценен, стр.234-235, Синове на възкресението, НБ 10-та серия т.3, София 1933

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 13 февруари 2011 г.


Ние искаме една победа на любовта в света. Да победи любовта, която носи право на всичките хора. Това право е и свобода на всичките хора. Туй, което дава право на един народ, това е любовта. Туй, което дава право на един човек, това е любовта. Туй, което дава право на всичките разумни същества да живеят тъй, както Бог е определил, това е любовта. Ние сме призвани не за оня свят, но сега вие трябва да работите. Къде ще бягате? Един закон има. На любовта човек или трябва да се подчини, или да бяга от нея. Сегашните хора бягат от любовта. Когато не искаш да се подчиниш, трябва да бягаш. Или трябва да се подчиниш, или трябва да бягаш. Казвам, който няма любов, да бяга. Любовта казва: „Който не ме обича, да бяга, а който ме обича, да слугува.“ Да имате ясна представа. Искате да бягате. Може да бягате, но нищо не се разрешава с бягане. Със слугуването се разрешава, то е кардинално. Всеки, който остава в София, да остане с любов, да служи на любовта. Да каже: „Гдето е любовта, там съм и аз, каквото и да става.“ Гдето не е любовта, и ние не сме там. Сега ще знаете защо хората бягат. Инстинктивно бягат от любовта, търсят спасение вън от любовта. Онези, които остават, ги считат за глупави, понеже без любовта те излагат живота си на опасност. Питам, кои войници са по-смели, които бягат от фронта или които стоят на фронта? Които стоят и устояват. Аз виждам добрата страна. Един човек, който работи при този ужас, при този ад, има нещо в неговата душа. Той ще се кали, той е на посвещение. В сегашната война душите на войниците се посвещават. В цялата бяла раса, като излязат от тази война, ще бъдат облечени с една бяла дреха. И по този път се ражда шестата раса, расата на любовта. Досега имаме расата на интелекта, на човешкото знание. Сега се ражда расата на любовта, която ще ни покаже път, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса, че служи от любов на Бога. Всеки, който служи с любов на Бога, той вече е влязъл в шестата раса, може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в петата раса. Всеки, който е готов да служи, възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов от любов да служи, за второто възкресение трябва да чака. При първото възкресение няма да умрем.
Пътят на живота, стр.273, Важни и належащи неща, УС, 12-та г. т.1, София 1997

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 8 февруари 2011 г.



...намерението, желанието на Бога е да направи всички хора щастливи и богати. Затова именно, Той е поставил всеки човек при специфични условия, благоприятни за неговото развиване. – Ама защо днес съм останал неучен, прост човек? – Има причини за това, които един ден ти ще разбереш. Иначе, желанието на Първата Причина е да бъдеш и учен, и богат, и праведен. Всичко това ти ще постигнеш на своето време и място. В света, в който сега живеете, съществува пълен ред и порядък, който вие, поради непознаване на Божествения план, не разбирате. За неразумните хора по-лош свят от този, в който живеят, не съществува. За разумните обаче, по-добър свят от сегашния, няма. Съвременните хора живеят в свят, подобен на забавачница, в която всички части на предметите са разхвърляни, и децата се поставят на работа, да турят всяка част на нейното място. Децата в тази забавачница се учат да творят. Там частите не са безразборно нахвърляни, но всяка част има свой номер, и по реда на номерата децата ги поставят на съответни за тях места.
Следователно, за да изправи живота си, човек трябва да постави всяко противоречие на неговото място. Какво правят съвременните хора, като се натъкват на някои противоречия? Като не могат да ги поставят на съответните им места, те казват: Бог не ни обича, хората не ни обичат, никой не мисли за нас и т.н. – Каква е тази философия? Няма защо да очаквате на хората да ви обичат, да се молят за вас. Всеки сам трябва да се моли за себе си, всеки сам трябва да работи. Когато положението ви е много затруднено, можете да се помолите заедно с приятеля си, но всякога трябва първо да разчитате на себе си. Когато се помолите двамата, молитвата ви ще бъде приета. Казано е в Писанието: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.”
Изново, стр.105-106, Синове на възкресението, НБ 10-та серия т.3, София 1933


Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 6 февруари 2011 г.


Духовният човек е необходим на хората дотолкова, доколкото да им даде направление в живота, да ги подтикне към Великото Начало. Днес, между всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срещат навсякъде по света: в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Китай, в Япония, в Русия, в България и т.н. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено, като условие за привличане към земята на енергиите, които идват от духовния свят. И ако хората днес са недоволни от себе си, причината за това се дължи на факта, че много от небесните извори са затворени за тях, и те не могат да ги използват. Много от енергиите, необходими за пресъздаването на техните мисли и чувства, не достигат до сърцата и умовете им. Защо? Те сами са прекъснали тия съобщения, и сега трябва усилено да работят, да ги възстановят. Някой е недоволен. Защо? Липсва му нещо. Голяма липса има сега в света! За да се набави тази липса, изискват се нови хора, нови общества, които да привличат духовните блага към земята.
Изново, стр.108, Синове на възкресението, НБ 10-та серия т.3, София 1933

Първия Български Бутон за споделяне