„Ето, идат дни”, говори Господ Йеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне.” В този стих се говори за глада, като вътрешен подтик, като вътрешен стремеж на душата за развиване...
С този вътрешен глад, именно, Бог ни изпитва, колко Го обичаме. Този глад е вътрешното начало. Бог ще проводи глад, но ще създаде условия да се задоволи този глад. Няма нищо в света, което Бог не може да направи. Той иска да ни направи съучастници в Неговото дело...
Чрез този глад се придобива знанието. Този глад събужда вътрешните сили в човека, които го заставят да изучава целия органически свят. Идват дни, когато всички напреднали души, от целия свят, ще си подадат взаимно ръка, и знанието, което се е изучавало от хиляди векове в миналото и бъдещето, ще изпълни цялата земя. Казано е в Писанието: „Цялата земя ще се изпълни със знание за Господа.” „И ще бъде едно стадо и един пастир, една майка и един баща, едно семейство, един учител и едно училище.” Какво по-красиво от това? Красивото иде вече в света!
И тъй, не се обезсърчавайте, но изучавайте нещата! Знанието е за ума, доброто – за сърцето, силата – за духа, благородството – за душата.
Желая на всички да бъдете умни, добри, силни и благородни!
Идат дни, стр.119,129,133, Ни мъж – ни жена, НБ 10-та серия т.2, София 1933