вторник, 30 юни 2009 г.



Съществува Промисъл в света, който се грижи и за най-малките същества. Ако на съвременния човек се каже, че и малките същества проявяват известна разумност, той ще каже, че това е някакво съвпадение. – Как се обяснява съвпадението на нещата? – Чрез закона на разумността. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности. Те не вървят по общите закони, познати на всички, но това не показва, че те не се подчиняват на някакви закони. Други закони управляват случайностите...днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божи Промисъл в света. Той казва: Ако аз сам не уредя живота си, горко ми, да очаквам на някакъв Промисъл. – Отчасти е така. Сам човек урежда живота си 25%, окръжаващите – дом, приятели, общество, го уреждат още 25% и разумната природа – 50%...Главният фактор в света са силите на вечния живот, чрез който се проявява Великата Разумност.
Живот вечен, стр.29-30, „Петимата братя” НБ, 1949 г.

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 28 юни 2009 г.


2012 ГОДИНА

Заплашваха ни с края на света.
Твърдяха – ще загинем в началото
на новото хилядолетие.
Но то дойде със утро светло и с мечта
за нов живот през първото столетие.

Сега ни плашат пак с дванайстата година –
предричат смърт, разруха, крах…
Не се плашете ни от вечна зима,
ни мор, ни свършила се земна прах…

Светът на Бога няма да загине
и хората ще продължават да работят и творят –
а тази глупава заплаха ще отмине,
дърветата ще се прегръщат и цъфтят.

Не се плашете, силна е Земята.
Небето бди над днешния човек –
с любов и вяра, с устреми в душата
ще преминават хората от век през век.

Марсиа Малинова - Антони "Южният кръст"

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 26 юни 2009 г.


Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодействува. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие...Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно...вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът!” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят. Каква полза, че има много Ангели и светии? Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.
Което е Бог съчетал, стр.43-44, Великата майка, Бяло Братство 2006

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 24 юни 2009 г.



Някой път ние се намираме в стълкновение със себе си. Когато започвате да се борите със себе си , с кого се борите? Можете с външни хора да се борите – например, някой ви е направил пакост. Но когато се борите със себе си, кой ви е направил пакост? И според вас, трябва ли човек да се бори със себе си? Няма какво да се борите и да показвате пехливанлък със себе си. Не бива да побеждавате себе си! Като победиш себе си какво ще спечелиш? – Нищо. Казано е: „Не в побеждаването на себе си, но в познанието на себе си”. В познанието законът е друг. Познай всички възможности, които са скрити вътре в твоето естество.
Естествена хладина и топлина, стр.177, Разумните същества, т.1 МОК, Бяло Братство 2003

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 22 юни 2009 г.



Чувам някои от вас да казват: „Аз искам да бъда добър!” Вие можете да бъдете добри моментално. За да бъде човек добър, не се изисква нито един час време, а даже и нито една минута – то е извън времето и пространството. Всички хора, които стават добри, те стават такива в един момент. То е състояние на съзнанието, което зависи от интензивността на неговата Светлина. Проблесне ли веднаж Светлината в съзнанието, всички утайки от него моментално изчезват. И в Писанието се казва: „Човек може да се новороди” – за този момент на съзнанието именно се говори. Той е един кратковременен момент – изведнъж може да станете добри и изведнъж може да станете лоши.
Трансформиране на енергиите, стр.232, Разумният живот, МОК г.3, Бяло братство 2009

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 20 юни 2009 г.


Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
Антоан дьо Сент Екзюпери „Малкият принц”

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 19 юни 2009 г.


Освен за ум и сърце, хората говорят още за дух и душа. Под „дух” разбирам силното, Божественото Начало в човека. Под „душа” разбирам доброто, благото в човека. Душата е хранилище на всички блага в света. Отличителното и качество е мекотата. Умът е служител на душата, а сърцето – на духа. Мнозина отричат съществуването на душата…Закон е: Не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за реални неща. Това, което не съществува, нито се отрича, нито се поддържа. Следователно, отричането на душата показва нейното съществуване. Вярвай в душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил?
В Негово име, стр.84, , „Вечно подмладяване” НБ, 1944

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 17 юни 2009 г.



“При големия взрив, от който светилата са тръгнали в пространството, е станало отделянето им от общото. Те са се отдалечавали от центъра и постепенно са губели връзка с него. Това явление се нарича инволюция. Всяко небесно тяло, всяко същество е трябвало да гради себе си, да се индивидуализира. Този процес неминуемо е предизвикал появата на съперничество, борби, конкуренция. Когато движението на светилата стигне до определените им крайни предели, те започват да се връщат назад, към центъра, така както захвърленият нагоре камък пада обратно на земята. Тогава задачата се сменя. ЕДИНОДЕЙСТВИЕТО става заветна цел. Изградените индивиди обединяват усилията си за постигнане на колосални резултати, за глобално космично творчество, за велики дела. Универсалното Братство става насъщна необходимост на този етап. Това е тъй наречената еволюция.
Земята сега е в този етап на развитие. Тя е стигнала до крайните предели и вече се връща обратно към центъра – с всичкия живот на нея. Всички творения на Земята еволюират едновременно и в същото време вървят ЗАЕДНО към крайната Земна цел – връщането към Първосъздателя. Нищо не съществува самостоятелно. Човекът трябва да осъзнае, че не е сам в своето развитие и че сега целта е единството на всичко съществуващо. Че е част от Целокупния земен Живот и че развитието на всички живи същества – животни, насекоми, растения, паразити, хора – върви ръка за ръка и е еднакво важно. Всички същества са свързани и забавянето на едните води до общо забявяне на всички. Задачата на сегашния етап на хората е да осъзнаят, че трябва да променят отношението си един към друг, както и към животинския и растителния свят, да създадат нормални условия за развитие на всичко и на всички. Да се подпомагат всячески, да си подадат ръце – хора, животни, растения и заедно да вървят напред. Да се сложи край на конкуренцията, на съперничеството и борбите, на изтребването на животните и сеченето на горите, да се възстанови хармонията, да се обединят усилията за установяване на ред, при който всяко живо земно същество да може свободно да се развива без да му се пречи, без да бъде унищожавано. Ред, при който няма неправда, където всички се обичат и всички работят заедно.
Човек, който е осъзнал единството на всичко съществуващо в света, е свят. Той знае, че е част от Целокупния Живот на планетата. Че всички видове и същества, създадени на Земята вървят заедно в една обща еволюция. И че ако днес той стъпка едно насекомо, отсече един храст или убие една животинка, това само забявя тяхното еволюционно развитие, което от своя страна забавя и развитието на този човек, на обществото като цяло, както и на цялата Земя. А забавянето на Земята се отразява на живота в цялата Вселена и също го забавя. Светият човек знае, че е призван да поддържа хармония в себе си и около себе си, за да може да се развива правилно, да върви напред без да спъва останалите. Когато такъв човек погледне към съседа си, той не вижда в него омразния Ганю, който му причинява неприятности и го дразни, а вижда уменията му. Извинява грешките му и не му пакости, напротив, помага му. Защото Ганю е също творение на Висшия Разум, каквото е и той самият и Творецът обича съседа му и се грижи за него със същото усърдие, с което се грижи и за този човек. Защото знае, че всичко във Вселената се развива, всичко е в процес на израстване, и всичко на този етап е несъвършено. Така както той самият е несъвършен и допуска грешки, Ганю също е несъвършен. Ако мухи или мравки дойдат в дома на такъв човек, той не ги избива, а им казва дружелюбно “здравейте” и с уважение се стреми да разбере по каква причина са дошли и как би могъл да ги накара да излезнат. Обръща се към тях както брат към малките си сестричета. Той се радва на всичко. И във всичко вижда творческата ръка на Създателя. Той знае, че е неразривно свързан с всичко. И че успехът на един е успех за всички, както и неуспехът на един е неуспех за всички и вреди на цялото. Затова той се радва на успехите на другите с цялото си сърце и никога не завижда, никога не им пречи. Такъв човек крачи далеч пред другите. Той цени и обожава труда на Твореца. Грижи се за всичко, създадено от Него. И обича всичко. В него се е заселила Любовта. Когато повечето хора станат святи и в тях се засели Любовта, когато започнат да обичат всяка тревичка, всяко животинче, всеки човек, животът ще бъде едно тържество, едно вдъхновено и възвисено всеобщо пътуване към Вечността.”

Марсиа Малинова - Антони "Южният кръст"

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 16 юни 2009 г.


Помнете: На всеки човек са дадени толкова изпитания, колкото са необходими за развитието му. Вижте как е наредена програмата на различните училища и класове. За всеки клас е предвидена програма, съответна на развитието на учениците. Ако хората могат да си нареждат работите толкова умно, какво остава за Бога. Който знае всичко и има пред вид всички… Като ученик ти трябва да кажеш: Господи, готов съм да изпълня програмата Ти тъй ,както си я наред. Да бъде Твоята воля!
Истинната лоза, стр.130, „Ще управлява всички народи” НБ, 1948

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 15 юни 2009 г.


Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Паулу Коелю „Алхимика”

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 14 юни 2009 г.

ВЕЧНОСТ
….. Че има изгрев, залез, нощ и ден,
живот и смърт, и раждане в смъртта,
че Вечността ме носи като ген
в пространството по някаква
невидима следа,
която две противни сили
в движението си очертават –
светът взаимно сътворили –
и заедно с любов кръщават ………
Едната като майка бди
над раждането и живота,
а другата смъртта твори
и кръстовете на Голгота.
Едната Слънцето създала,
а другата поражда тъмна нощ,
едната радости дарява,
разруха другата с фатална мощ.
Проникват те във нас, край нас,
завъртат ни като прашинки,
отнемат и даряват всеки земен час,
оставят ни в неверие саминки…

Това са двата силни атрибута
на песента на Бога – сладка и нечута.

В проявата им няма победител –
защото равни са като аптекарски везни –
живот и смърт, и смърт в живота,
добро и зло, и нощ и ден –
те двете – с Бога, общи са родител
на вечността, в която
вечни сме и ний!…………

Марсиа Малинова - Антони "Южния кръст"



Първия Български Бутон за споделяне

петък, 12 юни 2009 г.


- Начинът, по който човек живее, дава отражение върху целокупния живот на цялата слънчева система. Човечеството замърсява със своята нечистота целия космичен организъм. Ако продължава в същия дух, ще затруднява жителите на близкия космос. Колкото по-бързо той се осъзнае и подобри заобикалящата го среда, своите политически системи и себе си, толкова по-добре ще бъде за цялата слънчева система.
Катастрофите, през които човечеството е преминало и които продължават да бъдат част от съществуванието му, са неизменна последица от собствените му прояви. Външната манифестация на Природата е точно копие на вътрешното състояние на околната среда. Животът на човека преди грехопадението е бил хармоничен и изобилен. Без потопи, без страхотни урагани, изсушаващи суши, без сезони и без глад.
Но впоследствие всичко се е променило. Човекът започнал да се вкостява, повличайки след себе си целия живот на планетата. Връхлитали бедствия след бедствия. Хората загубили чувството за единство и започнали да се противопоставят един на друг. Борбата и разединението, конкуренцията и съперничеството станали ежедневна проява на живота. Това състояние неминуемо се отразило на природните сили. Те също станали враждебни.
Съществува точна връзка между човешките действия и поведението на Природата. За съжаление малцина днес си дават сметка за това. Четирите елемента – Огън, Въздух, Вода, Земя – някога са били хармонични един към друг. Те изграждат всичко съществуващо и имат своя проява във всичко, включително и в човека. Огънят се изявява чрез страстната природа на човека. Въздухът – чрез умствената му дейност. Водата – чрез чувствата. Земята – чрез физическото тяло. Всеки елемент е свързан с едно от телата на човека. Огънят – с астралното тяло. Въздухът – с менталното. Водата – с жизненото тяло. Земята – с плътното тяло. Всяка злоупотреба с енергиите, дадени на човека или с телата му води до катастрофални резултати. Например лошите мисли създават огромен водовъртеж от психична енергия в невидимите светове, който манифестира чрез природния елемент Въздух под формата на урагани и разрушителни ветрове. В тяхното диво проявление те отразяват жестокостта и бруталното насилие, проявявани от човечеството като цяло. Неуравновесените бурни и неконтролирани емоционални изблици и гняв се проявяват чрез природния елемент Вода под формата на силни океански бури, потопни валежи, наводнения. Половата разюзданост и злоупотреба с творческия огън в човека води до вулканични изригвания, сеизмични катастрофи и пожари. Разхищението на човешкото семе е пряка причина за продължителните суши и настъпващия глад в много райони на Земята. Недоброто отношение към физическото тяло и неизползване на възможностите му чрез мързел и неактивен живот или суета причиняват безплодна почва. Такива са Космичните Закони. Човекът, злоупотребяващ с микро-елементите на своите тела създава съответна реакция в макро-елементите на Природата. Последствията са тежки.

Марсиа Малинова - Антони "Южният кръст"

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 10 юни 2009 г.


Кой човек е свят? Свят е онзи, който - колкото и да се каля, не петни душата си. Свят човек е онзи, който - колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен. Ако постоянствувате да го гасите, най-после той временно ще загасне. През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила.

Умствени прояви, стр.61, "Просветено съзнание" т.II, OOK, 1940

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 4 юни 2009 г.


Вън от човека Бог нищо не представлява. Каже ли някой, че разбира Бог вън от себе си, това показва, че той сам е вън от Бога. Някой казва: аз изпъдих Бога от себе си. Това показва, че той сам е изпъден от Бога, а мисли, че е изпъдил Бога от себе си. Бог съществува и вън от нас. Кога? – Когато човек познае Бога в себе си, той ще Го познае и вън от себе си. Тогава вече има смисъл да казва той, че Бог е навсякъде, т.е. и вън, и вътре в човека… Ние живеем в Него, и Той живее в нас.
Лозените пръчки, стр.151, ” Праведният” т.III, НБ, 1931

Първия Български Бутон за споделяне