“При големия взрив, от който светилата са тръгнали в пространството, е станало отделянето им от общото. Те са се отдалечавали от центъра и постепенно са губели връзка с него. Това явление се нарича инволюция. Всяко небесно тяло, всяко същество е трябвало да гради себе си, да се индивидуализира. Този процес неминуемо е предизвикал появата на съперничество, борби, конкуренция. Когато движението на светилата стигне до определените им крайни предели, те започват да се връщат назад, към центъра, така както захвърленият нагоре камък пада обратно на земята. Тогава задачата се сменя. ЕДИНОДЕЙСТВИЕТО става заветна цел. Изградените индивиди обединяват усилията си за постигнане на колосални резултати, за глобално космично творчество, за велики дела. Универсалното Братство става насъщна необходимост на този етап. Това е тъй наречената еволюция.
Земята сега е в този етап на развитие. Тя е стигнала до крайните предели и вече се връща обратно към центъра – с всичкия живот на нея. Всички творения на Земята еволюират едновременно и в същото време вървят ЗАЕДНО към крайната Земна цел – връщането към Първосъздателя. Нищо не съществува самостоятелно. Човекът трябва да осъзнае, че не е сам в своето развитие и че сега целта е единството на всичко съществуващо. Че е част от Целокупния земен Живот и че развитието на всички живи същества – животни, насекоми, растения, паразити, хора – върви ръка за ръка и е еднакво важно. Всички същества са свързани и забавянето на едните води до общо забявяне на всички. Задачата на сегашния етап на хората е да осъзнаят, че трябва да променят отношението си един към друг, както и към животинския и растителния свят, да създадат нормални условия за развитие на всичко и на всички. Да се подпомагат всячески, да си подадат ръце – хора, животни, растения и заедно да вървят напред. Да се сложи край на конкуренцията, на съперничеството и борбите, на изтребването на животните и сеченето на горите, да се възстанови хармонията, да се обединят усилията за установяване на ред, при който всяко живо земно същество да може свободно да се развива без да му се пречи, без да бъде унищожавано. Ред, при който няма неправда, където всички се обичат и всички работят заедно.
Човек, който е осъзнал единството на всичко съществуващо в света, е свят. Той знае, че е част от Целокупния Живот на планетата. Че всички видове и същества, създадени на Земята вървят заедно в една обща еволюция. И че ако днес той стъпка едно насекомо, отсече един храст или убие една животинка, това само забявя тяхното еволюционно развитие, което от своя страна забавя и развитието на този човек, на обществото като цяло, както и на цялата Земя. А забавянето на Земята се отразява на живота в цялата Вселена и също го забавя. Светият човек знае, че е призван да поддържа хармония в себе си и около себе си, за да може да се развива правилно, да върви напред без да спъва останалите. Когато такъв човек погледне към съседа си, той не вижда в него омразния Ганю, който му причинява неприятности и го дразни, а вижда уменията му. Извинява грешките му и не му пакости, напротив, помага му. Защото Ганю е също творение на Висшия Разум, каквото е и той самият и Творецът обича съседа му и се грижи за него със същото усърдие, с което се грижи и за този човек. Защото знае, че всичко във Вселената се развива, всичко е в процес на израстване, и всичко на този етап е несъвършено. Така както той самият е несъвършен и допуска грешки, Ганю също е несъвършен. Ако мухи или мравки дойдат в дома на такъв човек, той не ги избива, а им казва дружелюбно “здравейте” и с уважение се стреми да разбере по каква причина са дошли и как би могъл да ги накара да излезнат. Обръща се към тях както брат към малките си сестричета. Той се радва на всичко. И във всичко вижда творческата ръка на Създателя. Той знае, че е неразривно свързан с всичко. И че успехът на един е успех за всички, както и неуспехът на един е неуспех за всички и вреди на цялото. Затова той се радва на успехите на другите с цялото си сърце и никога не завижда, никога не им пречи. Такъв човек крачи далеч пред другите. Той цени и обожава труда на Твореца. Грижи се за всичко, създадено от Него. И обича всичко. В него се е заселила Любовта. Когато повечето хора станат святи и в тях се засели Любовта, когато започнат да обичат всяка тревичка, всяко животинче, всеки човек, животът ще бъде едно тържество, едно вдъхновено и възвисено всеобщо пътуване към Вечността.”

Марсиа Малинова - Антони "Южният кръст"