четвъртък, 4 юни 2009 г.


Вън от човека Бог нищо не представлява. Каже ли някой, че разбира Бог вън от себе си, това показва, че той сам е вън от Бога. Някой казва: аз изпъдих Бога от себе си. Това показва, че той сам е изпъден от Бога, а мисли, че е изпъдил Бога от себе си. Бог съществува и вън от нас. Кога? – Когато човек познае Бога в себе си, той ще Го познае и вън от себе си. Тогава вече има смисъл да казва той, че Бог е навсякъде, т.е. и вън, и вътре в човека… Ние живеем в Него, и Той живее в нас.
Лозените пръчки, стр.151, ” Праведният” т.III, НБ, 1931

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар