Освен за ум и сърце, хората говорят още за дух и душа. Под „дух” разбирам силното, Божественото Начало в човека. Под „душа” разбирам доброто, благото в човека. Душата е хранилище на всички блага в света. Отличителното и качество е мекотата. Умът е служител на душата, а сърцето – на духа. Мнозина отричат съществуването на душата…Закон е: Не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за реални неща. Това, което не съществува, нито се отрича, нито се поддържа. Следователно, отричането на душата показва нейното съществуване. Вярвай в душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил?
В Негово име, стр.84, , „Вечно подмладяване” НБ, 1944