Казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане велика държава; ако го отхвърли, ще пропадне.
Новото учение е за всички, а не само за България. Не казвам, че трябва да се нарече „Дъновизъм“. Какво име ще му се даде, не е важно. То учи, че всички хора са братя и сестри помежду си и не трябва да се изнудват. Те трябва да се обичат. Това искам от всички, а не след хиляда години да изопачат мислите ми, както и до днес изопачават Христовото учение. Не искам криво да предават думите ми. Аз проповядвам едно: „Всички хора трябва да се обичат“. – Как да се обичат? Една е Любовта. Тя съгражда дома, семейството, обществото и държавата. Аз бих желал всички хора да познаят Живия Господ, от Когото са излезли. Една воля съществува – Божията воля. Един Господ – Бог на Любовта. Никакъв Дънов! Когато влезете в Любовта на Бога, тогава ще се напишат имената на всички, които са работили за тая Любов. Кой е бил Дънов в миналото, никой не знае. В бъдеще той ще дойде под друго име. Ще говорят, отде е дошъл Дънов, кой е баща му и коя – майка му, де е роден и т.н. Други казват, че той е учен, свет човек. – Не, само Бог е учен. Само Бог е свят. Ако в мене живеят Божията Любов и Божията Мъдрост, тогава мога да бъда учен, мога да бъда и свят човек. Не е свят човек оня, в когото не живеят Божията Любов и Мъдрост. Свещеници и проповедници, в които не живеят Божията Любов и Мъдрост, не са никакви свещеници и проповедници. Това не значи, че трябва да се нахвърляте върху хората, да казвате, че Любовта и Мъдростта не живеят в тях, но вие да бъдете образци, да докажете, че се отличавате от тях.
Новият човек, стр.21, Новият човек, НБ София 1947