И тъй, страданията откриват вътрешния смисъл на живота. Мнозина мислят, че само глупавите хора страдат. – Не, само добрият, разумният, гениалният, светият човек страда. Глупавият, обикновеният човек само скърби и се мъчи. Какво нещо е страдание, той не знае. Който не разбира смисъла на страданията, той роптае против тях, оплаква се от съдбата си, търси виновници за страданията си, иска да ги тури на гърба на другите. Такъв човек минава пред нас за обикновен, който не е дошъл още до положение да прояви своята гениалност и разумност. Реши ли човек в себе си да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност...Следователно, при сегашните условия на живота, страданията представят един от добрите методи за развиване на човека. Помнете: бурите на живота неизбежно ще дойдат и ще засегнат всички хора. При това ще знаете, че само гениалните, високоорганизираните хора страдат. Чрез страданията се проверява доколко нервната система на човека е добре организирана. Високоорганизираният човек никога не може да се умопобърка от страдания, колкото и големи да са те... Високоорганизираният човек не губи присъствието на духа си. Той притежава велико самообладание. От него лъха мекота и благородство. Когато някой се ожесточава от страданията, той едва е започнал да се организира. Причината за полудяването на сегашните хора се крие в техните минали съществувания. Днес те се натъкват само на някакъв повод за полудяване, но причината се крие в тях.
Качества на здравия човек, стр.64-65, Жива реч, МОК, г.5 т.3, София 1937