сряда, 23 септември 2009 г.


Едно нещо зная: духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема...Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата си духовният човек вижда Вечната радост. Той добре понася страданията – може да плаче по двадесет пъти на ден, но вътрешно пак е радостен. Това е опитност: важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек външно...И с Вярата е същото – може да дойдат отвън колебания, съмнения и други неща, но тя не се мени. Така е и с Надеждата и с Любовта... Човек може да падне и да се охлузи – нищо не значи това падане. Нима един лъч, който слязъл отгоре и е паднал на земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя – щом е свършил работата си, той все е придобил нещо. Загубата в едно отношение е печалба в друго отношение.
Сгъване и пречупване, стр.355, Великата майка, Бяло Братство 2006

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар