В живота има нещо съществено. Начинът, по който се изявява животът ни, е анормален. Не е онзи живот, който трябва да бъде. Кой от вас прави това, което трябва да бъде? Кои от вас са това, което трябва да бъдат? И на кого от вас чувствата му са толкова благородни, че до сега никого да не е обидил? Нека вземат тези, които мислят, че са най-добрите хора, да оставим света. Хората в света вървят по съвсем друг път. Те не искат външния живот. Във външния живот слабия трябва да слугува на силния, такъв е законът, а глупавият трябва да слугува на умния. И всеки трябва да става жертва за другия, за силния. Нищо повече.
А пък във вътрешния живот силният трябва да слугува на слабите, умните – на глупавите, любящия – на онези, които нямат любов! А днес е обратното в живота. Във външния живот ако те обичат, ще обичаш. А пък във вътрешния живот и като не те обичат, пак ще обичаш...
Често вие се намирате между двата метода. Донякъде карате във вътрешния живот и после дойдете до външните методи, и после пак до вътрешните. Ту външните, ту вътрешните взимате, и няма постижение.
Вътрешен и външен живот, стр.424, Аз го създадох, УС 1936-37, Ст.Загора 2003