Големите безпокойства и грижи на съвременните хора нищо не допринасят. Те са празни работи, които отнемат само силите ни. Мнозина плачат, охкат, като мислят, че с това ще омилостивят Бога, ще Го заставят да се смили над техните страдания. Бог може да се смили, но само над тия хора, които са готови да работят, да различават, да учат и да прилагат Неговите закони. Учителят никога не може да бъде снизходителен към мързеливия ученик. Нито грешникът може да има Любовта на Бога.
С притчи, стр.71, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008