понеделник, 13 септември 2010 г.


Всеки има опитност, знае, какво нещо е Бог да е доволен от него, и какво нещо е Бог да не е доволен от него. Някой може да е направил голямо добро, съградил църква, или училище, и всички вестници да пишат за него, но въпреки това той е недоволен от себе си. Защо е недоволен от себе си? – Защото Бог е недоволен от него, не е видя неговото добро и не е дал мнението си. Някога човек направи толкова малко добро, едва видимо под микроскоп, но той е доволен от себе си. Цял ден е радостен, щастлив. Защо? – Защото само Бог е видял това малко добро и го е похвалил. След известно време човешкото дойде в него, и той си казва: направих едно малко добро, но то нищо не струва. Сега ще направя едно голямо добро, че да хване място. Наистина, направи едно голямо добро, но с него заедно изгубва и малкото. Истинско добро е това, което никой друг не го е видял, освен Бог. С големите работи човек изгубва и малките. Който се е стремил към големи работи, той е изгубил всичкото си състояние. Ако някой ви убеждава, че с големите работи, с големите предприятия вие ще станете светии, ще наследите Царството Божие, не хващайте вяра на думите му. Човек може да наследи Царството Божие и с най-малкото добро. С най-малкото добро се влиза в Царството Божие, но и при най-малкото престъпление се излиза от Царството Божие. В това се изразява съвършената любов.
Сила, разумност и добро, стр.17, Отиване и връщане, Съборно слово, София 1932

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар