понеделник, 2 март 2009 г.

И днес, като дойде Христос, няма да излекува всички хора, но само онези, на които съзнанието е пробудено… Ще отидеш между хората и там ще се подвизаваш. В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности. Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях? Не, ние ще използуваме техните знания и опитности като школа, която трябва да изучаваме. Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на Божественото в себе си. Онези хора, колкото и малко и да са те, посветили живота си в служене на Бога с любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение. От тях зависи всичко. .. Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него.
Величието на един народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високо духовни, просветени хора. Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот. Добрите, разумните хора в една държава представят ядката на нейния вътрешен живот. Те са спасители както на своя народ, така и на цялото човечество.
„Плати ми що ми си длъжен” 50-51 стр. НБ „Който дойде при мене” Сонита 1998 г.

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар