За да изправи погрешката си, човек трябва да я прекара два пъти през ума си: да я изповяда пред себе си, да я изповяда и пред хората. За да се освободи от терзанието на една своя погрешка или на един свой грях, човек трябва да се изповяда пред своите ближни. Такъв е законът. Една погрешка, една болка се лекува, когато излезе наяве. Например някой се разгневи и от гняв пореже ръката си. Кой как го види, все го пита, защо ръката му е превързана. Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасне по-скоро. Той ще мине през големи изпитания, но и много хора ще му се притекат на помощ. Едни ще му помагат, а други ще го морализират, ще го питат защо е бил толкова глупав, защо не се е въздържал и т.н. Всичко това той трябва да издържи, но в края на краищата ще се освободи. Ако не каже истината, малцина ще знаят погрешката му, но раната мъчно ще зарасне, няма кой да му помогне. Когато изправя погрешките си, човек трябва да бъде смел, решителен. Когато изправя погрешките си, той не върши това за хората, а за великия принцип, на който служи.
Гласни и съгласни букви, стр.80, Влияние на светлината и тъмнината, МОК г.5, АЛФА-ДАР 1995