В човешкия свят когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. В Божествения свят става обратното. Когато не обичаш някого, най-много го храниш и гледаш. А когато обичаш някого, най-малко му даваш. На небето и никак да не те нахранят, това е привилегия, дадена на малцина…Това се случва рядко, на хиляди години един път. Как ще разберете тази дълбока, Божествена наука?
Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко. Той може да дава на другите. Той казва: Нека на всички да се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят. Аз се радвам, че те са получили Божественото благословение. На наш език преведено, то значи, че трябва да си отстъпваме.
Малкият стрък, стр.225, „Петимата братя” НБ, 1949 г.