...като ни наблюдава, всеки момент Бог се радва или скърби. Той скърби, когато нашите мисли, чувства и постъпки са криви, а се радва, когато мислите, чувствата и постъпките ни са възвишени, благородни. Бог не се радва на праведния, но се радва, когато види най-малката добра постъпка на грешния. Той веднага изважда тефтерчето си и записва времето, деня, часа, когато грешникът е направил едно малко добро. И за тази малка радост, която грешникът е причинил на Бога, един ден Той ще му даде някакво велико благо. Какво по-приятно нещо за нас от това, да причиним поне една малка радост на Господа? Ние сме дошли на Земята именно затова – да причиним поне най-малката радост на Господа.
Великата формула, стр.311-312, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008